Решение № 4657 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4657 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110211962 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на Г.В.Н. с ЕГН********** в качеството му на управител на „***“ с *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат Д. С. Д. от Софийската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №833081F820694, издадено на 19. VI. 2025 година от РР.Д.М. в качеството на директорка на офис „***“ на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. ***, представлявано от директора Х.Б.М..

Жалбоподателят оспорва процесното наказателно постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Пълномощникът на жалбоподателя поддържа, че процесният протокол за отказ не бил връчен, затова и срокът, за който се твърди, че бил пропуснат, изобщо не бил започвал да тече. Актът за установяване на административно нарушение бил издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържали всички изискуеми реквизити. Не било наведени изрични основания за отхвърляне на направените от жалбоподателя възражения. Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Представителят на дружеството-жалбоподател не се явява в открито съдебно 1 заседание. Надлежно упълномощеният адвокат Д. С. Д. се явява и поддържа жалбата.

Претендира разноски.

Директорката на офис „***“ на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по ***, се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощена процесуална представителка – старши юрисконсулт П.В. П., навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните доказателства и приложените по делото документи. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 25. Х. 2024 година от името на дружеството-жалбоподател в офис „***“ на Софийската териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по *** са подадени данни с протокол/приложение №9 към чл. 8, ал. 7 от Наредба №Н13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица от 17. XII. 2019 година. Броят на декларациите от файла не отговаря на декларираните в придружителното писмо, затова декларация образец №1 е отхвърлена.

Декларация образец №6 е отхвърлена поради неизпълнение на задължението да се подаде едновременно с декларация образец №1. Съдът установява обстоятелството от представен по делото протокол с изходящ №22000244706558 от същата дата.

С протокола на жалбоподателя е дадена възможност в седемдневен срок от получаването да подаде нова декларация с коректно попълнени данни по реда на чл. 11, ал. 3 от Наредба №Н-13.

На 11. XI. 2024 година жалбоподателят подава нов протокол/приложение №9 към чл.

8, ал. 7 от Наредба №Н-13 за месец септември 2024 година. Същото е прието, за което явства представен по делото протокол с изходящ №22000244747432 от същата дата.

На 25. II. 2025 година от името на дружеството-жалбоподател в офис „***“ на Софийската териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по *** са подадени данни с протокол/приложение №9 към чл. 8, ал. 7 от Наредба №Н13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица от 17. XII. 2019 година. Броят на декларациите от файла не отговаря на декларираните в придружителното писмо, затова декларация образец №1 е отхвърлена.

Декларация образец №6 е отхвърлена поради неизпълнение на задължението да се подаде едновременно с декларация образец №1. Съдът установява обстоятелството от представен 2 по делото протокол с изходящ №22000253424376 от същата дата.

С протокола на жалбоподателя е дадена възможност в седемдневен срок от получаването да подаде нова декларация с коректно попълнени данни по реда на чл. 11, ал. 3 от Наредба №Н-13.

На 12. III. 2025 година жалбоподателят подава нов протокол/приложение №9 към чл.

8, ал. 7 от Наредба №Н-13 за месец януари 2025 година. Същото е прието, за което явства представен по делото протокол с изходящ №22000253536440 от същата дата.

На 20. III. 2025 година свидетелката А.И.С. с ЕГН********** извършва проверка в информационния масив на Националната агенция за приходите и установява, че първата от обсъдените декларации е следвало да бъде поправена в срок до 01. XI. 2024 година, а поправката е извършена на 01. XI. 2024 година. По отношение на втората декларация поправката установява, че е следвало да се извърши до 04. III. 2025 година, но е извършена на 12. III. 2025 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелката А.И.С. с ЕГН**********, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства: процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, заповед за компетентност, покана, протоколи, справки, наказателни постановления и акт за установяване на административно нарушение.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 07. V. 2025 година под №F820694 от свидетелката А.И.С. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице, заемаща длъжността старши инспектор по приходите в Националната агенция по приходите, в присъствието на две свидетелки.

Въз основа на установеното в акта, на 19. VI. 2025 година Директорката на офис „***“ на Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите с ЕИК по *** компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №3-ЦУ-384, издадена на 27. II.

2024 година от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, издава процесното наказателно постановление № 833081-F820694, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, не приема 3 на възраженията по направените в него констатации и налага на жалбоподателя две административни наказания „имуществена санкция“ в размер от по 500.00 лева – общо 1 000.00 лева, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване за нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредба №Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица от 17. XII. 2019 година. Двете имуществени санкции са наложени за подаването на декларации по образец №6 съответно за месеците септември 2024 година и януари 2025 година.

Съдът не приема доводите, че за същото нарушение е издадено и друго наказателно постановление. Същото е представено по делото и съдът установи, че то се отнася до декларация образец №1 за същите месеци.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 25. VII. 2025 година, а според данните от придружителното писмо, с което административнонаказващият орган изпраща жалбата в съда, същата e подадена чрез него на 05. VIII. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът приема, че са спазени и сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е започнал да тече, едва когато е извършена проверка от свидетелката А.И.С. с ЕГН********** на 20. III. 2025 година. Съдът достига до този извод, защото няма данни информационната система да изпраща автоматично съобщение за пропускане на срок за поправка на декларирани данни. Затова съдът приема, че извършването на нарушението е установено едва с извършването на проверката от свидетелката.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 19. VI. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното 4 постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че наказващият орган е следвало подробно да обсъди доводите, изложени във възражението. Законът не предвижда такова задължение. Достатъчно е в наказателното постановление да се отбележи запознаването на лицето, от което изхожда постановлението, с възражението, което в процесния случай е сторено.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, следва да се съобрази разпоредбата чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс по силата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания. Според посочената разпоредба „маловажен“ е такъв случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В конкретния случай са събрани доказателства, които установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение, доколкото дружеството-жалбоподател е бездействало по отношение и на двете декларации в течение на малко над седмица. Нещо повече, декларациите са поправени по почин на жалбоподателя още преди извършването на проверка от наказващия орган.