Решение № 1874 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1874 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100505740 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№ 128193/10.04.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по предявения иск срещу Решение № 4533/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 37636/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 57-ми състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане на ЗАД „Армеец“ да заплати на К. Н. Д. сумата в размер на 6157,67 лева – обезщетение за имуществени вреди на автомобил, рег. № ****, причинени при ПТП от 07.05.2021 г. от водача на лек автомобил рег. № **** – застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че районният съд е направил изцяло погрешен анализ на събраните по делото доказателства и основал извода си на недопустими доказателствени средства. Сочи, че били установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на деликвента, както и че не бил установен твърденият от въззиваемия друг механизъм на ПТП. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, в който се излага, че правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Г. и съответно е приел, че не бил доказан твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 1 решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. По въпроса за неговата правилност съдът намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 498, ал. 3 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това число неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.

С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционния съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ 525Д“, рег. № **** – Р.Г., което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице – в случая собственикът на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****, управляван от П.К.. По делото не е спорно, а и се установява от представената застрахователна полица и справка от „Гаранционен фонд“, че към датата на процесното ПТП – 07.05.2021 г. МПС с рег. № **** има активна застраховка „гражданска отговорност при ответника ЗАД „Армеец“ АД.

Районният съд е отхвърлил предявения иск при твърдения, че ищцата не е доказала в условията на пълно и главно доказване настъпването на описаното в исковата молба ПТП. Въззивният съд намира следното.

От представения двустранен констативен протокол се установява, че на 07.05.2021 г. в 12.20 ч., в гр. София, кв. „Надежда“, на кръстовището на ул. „Чудомир“ и ул. „Екзарх Стефан“ е настъпило ПТП между БМВ 525Д, рег. № **** и БМВ 735, рег. № ****, при което водачът на първия автомобил, поради неспазване на предимство е ударил процесния, като му е причинил щети по предна броня, преден капак, фарове, предна решетка и преден калник. Протоколът е в предвидената от закона форма за установяване на ПТП и неговия механизъм в случаите, когато няма причинени увреждания на физически лица – чл. 123, ал. 1, т. 3 б. б от ЗДвП, и при липса на спор между водачите на леките автомобили, между които е настъпило ПТП.

Св. Р.Г. потвърждава, че е подписал протокола, че той е бил съставен на място между двамата водачи и че се е подписал като виновен за произшествието. Свидетелят заявява, че ПТП е станало в ж.к. „Надежда“, на нерегулирано кръстовище, че той е управлявал червено БМВ с разградска регистрация, че се е разсеял, навлязъл е без предимство и е ударил сребристото БМВ със софийска регистрация. Посочва още, че ударът е бил във вратите, че на сивото БМВ са се смачкали вратите, отворили са се еърбеците, имало е и деформации по бронята и фаровете.

Въззивният съд кредитира показанията на св. Р.Г. като достоверни в съществената им част. Същият е пряк участник в произшествието, дал е сведения за механизма на настъпването му, които са неблагоприятни за самия него, тъй като 2 съдържат признание за виновно поведение, и е потвърдил, че лично е подписал двустранния констативен протокол като водач на автомобила с рег. № ****.

Показанията му са вътрешно последователни относно релевантните за спора факти мястото на инцидента, движението на двата автомобила, отнемането на предимство, зоната на удара и непосредствено възприетите увреждания по автомобила на ищцата.

Същите напълно съответстват и с дадените от Р.Г. пред органите на досъдебното производство показания.

Съдът намира, че констатираните от първоинстанционния съд отделни непълноти и несъответствия в доказателствата засягат косвени обстоятелства, които не разколебават изводите във връзка със спорния факт – настъпването на ПТП на 07.05.2021 г., участниците в него, виновното отнемане на предимство от страна на водача на автомобила с рег. № **** и настъпилия удар в лявата средна част на автомобила на ищцата. Именно по тези съществени елементи двустранният протокол, свидетелските показания и експертните заключения са взаимно допълващи се и последователни.

Не могат да бъдат споделени и доводите на първоинстанционния съд, че единствено въз основа на данните за активиране на въздушни възглавници следва извод за техническа невъзможност процесният автомобил да се придвижи на собствен ход, респективно задължение за посещение на местопроизшествието от органите на „Пътна полиция“ по чл. 125, т. 8 ЗДвП. По делото липсва категорично експертно заключение в тази насока. Напротив, от изслушаната допълнителна САТЕ се установява страничен удар с основни увреждания по предна и задна лява врата и средна колона, при който е възможно да сработят страничните системи за безопасност, без от това само по себе си да следва негодност на автомобила за движение.

Предвид изложеното и при съвкупната преценка на двустранния констативен протокол, показанията на св. Г. и заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно-автотехническа експертиза следва да се приеме за установен механизмът на произшествието от 07.05.2021 г. - на нерегулирано кръстовище в гр. София, кв.

„Надежда“, водачът на лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № **** е навлязъл, без да пропусне движещия се с предимство лек автомобил „БМВ 735“ с рег. № ****, вследствие на което е последвал страничен удар в лявата средна част на последния.

Именно такъв механизъм възпроизвежда и вещото лице Х. С., което изрично сочи, че при събитието от 07.05.2021 г. е настъпил удар в средната част на процесния автомобил, като са увредени предна лява врата, задна лява врата, предна и средна колона, както и са активирани системите за безопасност.

Решаващо значение в случая има обстоятелството, че вещото лице С. е формирало изводите си не само въз основа на двустранния протокол, а и въз основа на снимки от оглед на застрахователя „Армеец“ от 13.05.2021 г. От тези снимки, според експерта, ясно се установяват основните увредени детайли - предна и задна лява врата и средна колона, от които произтичат и останалите последици, включително активирането на системите за безопасност. Този доказателствен факт е от съществено значение, тъй като несъмнено установява наличието на процесните вреди по автомобила към дата 13.05.2021 г., тоест преди твърдяното последващо застрахователно събитие от 18.05.2021 г. Следователно, независимо от данните по делото за образувано досъдебно производство във връзка с настъпило на 18.05.2021 г.

ПТП при идентичен механизъм и с идентични увреждания, съдът приема за доказано, че към 13.05.2021 г. по автомобила на ищцата вече са били налице увреждания в лявата му средна част, съответстващи на механизма, описан от св. Г. и възприет от вещото лице по процесното ПТП.

Обстоятелството, че впоследствие за същия автомобил е била предявена и друга застрахователна претенция, не е годно да разколебае извода за настъпването на процесното ПТП и за причинените от него вреди. Последващото поведение на увреденото лице или на трети лица след датата на процесното събитие се явява 3 неотносимо към предмета на делото и не е годно да разколебае причинната връзка между настъпилото събитие и установените към 13.05.2021 г. увреждания по автомобила, съответстващи именно на механизма на ПТП от 07.05.2021 г. Поради това евентуалното предявяване на същите или сходни вреди пред друг застраховател би могло да има значение във връзка с последващата застрахователна претенция или такава за евентуално недопускане на двойно обезщетяване, но не и като основание да се отрече възникването на първоначалното застрахователно събитие и причинната му връзка с вредите, предмет на настоящия спор.

Не променя този извод и наличието на данни за евентуално документно престъпление, респ. за образувано досъдебно производство във връзка със съставения на 18.05.2021 г. констативен протокол, доколкото предмет на настоящото производство е гражданскоправната отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за вредите от конкретното ПТП от 07.05.2021 г.

Ето защо въззивният съд приема, че релевантният за спора въпрос е изчерпан с установяването, че на 07.05.2021 г. е настъпило процесното ПТП между посочените в исковата молба участници, че същото е причинено виновно от водача на лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № **** и че в пряка причинно-следствена връзка с него са настъпили уврежданията по лек автомобил „БМВ 735“ с рег. № ****, констатирани на 13.05.2021 г. във връзка с извършен при ответника оглед на автомобила и опис на щетите по същия.

По отношение размера на вредите въззивният съд намира, че същият е доказан.

Искът е увеличен до сумата 6157,67 лв. именно съобразно заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза, приела като подлежащи на обезщетяване разходите за възстановяване на установените по делото увреждания по автомобила, а именно по предна лява врата, задна лява врата, предна и средна колона, пиропатрон и еърбек, както и съпътстващите увреждания по декоративна облицовка на ляв праг, заден ляв калник и тапицерия на предна лява врата, остойностени на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Тези увреждания се потвърждават и от допълнителната САТЕ, както и от снимките при огледа на застрахователя от 13.05.2021 г. При тези данни и при липсата на конкретни възражения от ответника, съдът приема, че сумата 6157,67 лв. съответства на доказаните по делото имуществени вреди, причинени от процесното ПТП.