Решение № 141 от 19.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500247 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни части на решение № 447/07.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1818 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Варна, а именно:

1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частта му, с която този въззивник е бил осъден на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати на Р. И. С. от гр.

Варна сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконното обвинение по ДП № 924/18.06.2015 год. на ОД на МВР-Варна /ДП № 552/2015 год. на РПВарна/, НОХД № 4485/2016 год. на РС-Варна и ВНОХД № 6928/2017 год. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 28.08.2017 год., до окончателното й изплащане. Счита се, че решението в тази му част е незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, а евентуално се претендира намаляване на присъденото обезщетение като завишено, необосновано и несправедливо.

Счита се, че съдът не е преценил правилно установените по делото факти, имащи значение при определянето на дължимото обезщетение за 1 неимуществени вреди – разумен срок за провеждане на цялото наказателно производство; наложена най-лека мярка за неотклонение; липсата на трайни увреждания на здравето или засягане на личната и професионална реализация на ищцата; липсата на предпоставки за евентуално налагане на ефективно наказание, ако ищцата е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Нарушена е била нормата на чл. 52 от ЗЗД и определеното по размер обезщетение не съответства на критерия за справедливост и указанията, дадени със задължителна съдебна практика на ВС и ВКС относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Р. И. С. чрез адв. А. С., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че процесното обвинение, предхождано от криминалистическа регистрация, съпътствано от наказателно-процесуални действия в досъдебната и съдебна фаза на делото, представлява психотравмено, непреработено и понастоящем преживяване, което се е отразило върху нейната психика, и е довело до значително нарушение на цялостното функциониране на личността на ищцата, която е загубила своя професионален и социален статус. Счита се, че по делото е било установено, че претърпените от ищцата неимуществени вреди от незаконното обвинение са над обичайните такива и са непоправими. Поради това и дължимото обезщетение следва да е в първоначално предявения от ищцата размер.

Извършено е подробно обсъждане на експертното заключение на съдебнопсихологичната експертиза, както и на гласните доказателства, с което се обосновава основателност на претендираното с исковата молба обезщетение от 120 000 лв.

2. Въззивна жалба на Р. И. С. чрез адв. А. С., против решението в частта му, с която е отхвърлен иска й против Прокуратурата на Република България за заплащане на разликата над присъдената сума от 4 500 лв. до претендираната сума от 120 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконното наказателно производство. Счита се, че въпреки събрания доказателствен материал, съдът не го е преценил правилно, поради което е постановил необоснован в отхвърлителната си част съдебен акт. Поддържа се, че въз основа на експертното заключение по съдебнопсихологичната експертиза, гласните и писмените доказателства по делото, следва да се приеме наличието на трайно увредено и актуално и към настоящия момент емоционално състояние на ищцата, което е в резултат на незаконно проведеното наказателно производство. Счита се, че съдът не се е съобразил с конкретния вид и характер на уврежданията, които е търпяла и продължава да търпи ищцата, които са над обичайните такива. Направен е подробен анализ на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал в подкрепа на поддържаната теза за нарушение на принципа на справедливост при определянето на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, които са изцяло в резултат на воденото срещу нея наказателно производство. Претендира се отмяна на 2 решението в отхвърлителната му част и уважаване на този иск в пълния му предявен размер от 120 000 лв., ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В предвидения срок насрещната страна Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт, поради което същите се явяват допустими.

Решението не е обжалвано от ответника Прокуратурата на Република България, и поради това е влязло в сила, в частта му, с която същата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 1 650 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконно воденото наказателно производство, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 28.08.17г. до окончателното й изплащане.

В представени пред въззивната инстанция писмени бележки представителят на Прокуратурата на Република България сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел обща продължителност на наказателното производство против ищцата за период по-малко от 2 години, при положение, че тази продължителност е била точно 1 г. и 19 дни. Събраните по делото доказателства, чрез изслушване заключението на експерт и свидетелските показания, не сочат на претърпени неимуществени вреди от ответницата, които да са над обичайните. Поради това определеното обезщетение се счита за неоправдано високо и същото се превръща в неоснователно обогатяване.

Освен това се излага, че и самото осъждане за изплащане на обезщетение само по себе си също се приема за репарация. Сочи се още, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност за лихвата върху претендираната главница, не е намерило отражение в първоинстанционния акт.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна, относимо към предмета на въззивното производство:

В исковата си молба, подадена на 25.08.22г., ищцата Р. И. С. е твърдяла, че на 09.08.16г. й е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за това, че на 21.11.14г. в гр. Варна противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари в брой, на стойност от 2 000 лв., собственост на Б. Ив., които тя е владеела. Определена й била мярка за неотклонение (МНО) „Подписка“ и била извършена криминалистическа регистрация. Знаейки, че не е извършила престъпление, ищцата се опитала да обясни това пред разследващите органи, но се оказало напразно и бил изготвен обвинителен акт, който на 12.09.16г. бил внесен в РС-Варна, където било образувано НОХД № 4485/16г. Обвинението било поддържано пред съда от представителя на прокуратурата, който поискал да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния, предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде отложено с максимален изпитателен срок.

3

С присъда от 24.04.17г. ищцата била оправдана и била отменена наложената й МНО. Освен това С. предприела действия и по заличаване на криминалистическата си регистрация. Присъдата била протестирана и по образуваното ВНОХД № 692/17г. на ВОС било постановено решение № 190/28.08.17г., с което същата била потвърдена и така ищцата била окончателно оневинена. По този начин в продължение на малко повече от 1 година С. била в положение и третирана като обвиняема и подсъдима по едно от най-тежките престъпления против собствеността, а освен това тя е участвала в редица процесуално-следствени действия като разпити, очна ставка, графическа експертиза и др. Всичко това е довело до загуба на вярата й към длъжностните лица и към държавните институции, безсилни да се противопоставят на превратното им използване; чувството й за справедливост било смазано и обезличено; изпитвала ужас от скалъпеното обвинение; накърнена била нейната чест и достойнство; чувството на негативизъм довело до трайна промяна в начина й на живот и в себеусещането си. Твърди, че е претърпяла душевни страдания и болки, изразяващи се в причинени дискомфорт, физически и психически срив, постоянно напрежение, страх, неудобство, чувство на гняв и безпомощност. Привличането на ищцата като обвиняема я е принудило да затвори офиса си и да отиде да живее в гр. Я. при сина си. Изолирала се социално. Отправеното до съда искане е да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за описаните неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 28.08.17г. (влизането в сила на оправдателната присъда) до окончателното й изплащане.

В депозирания от ответната страна отговор искът е оспорен като неоснователен, тъй като не е подкрепен с доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са пряко следствие от воденото срещу ищцата наказателно производство. Сочи се, че органите на прокуратурата не са предоставяли информация в публичното пространство относно воденото против ищцата наказателно производство. Сочи се, че Прокуратурата на РБ отговоря само за вреди, претърпени за периода от привличането на лицето като обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт – в случая за период от 1 година и 20 дни. Поддържа се, че това е разумен срок на провеждане на наказателното производство в двете му фази. Взетата МНО не е ограничила или нарушила правата на ищцата. Предявеният размер на претенцията за обезщетение на неимуществените вреди се счита за необосновано завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта и конкретиката на случая. Релевирано е възражение за погасяване на претенцията за законна лихва с изтичането на 3-годишна погасителна давност.

Съобразно така наведените от ищцата в исковата молба твърдения по фактите, както и формулираният петитум, сочат на иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – претендира се присъждане на обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, настъпили като последица от повдигането и поддържането на незаконно обвинение.

4

Обезщетението в такава хипотеза се определя глобално.

С оглед произнасянето на първоинстанционния съд по така въведените като основания на иска факти, подведени под хипотезата на приложимата материалноправна норма и в рамките на отправеното искане, решението в обжалваните му от страните части се явява допустимо.

Съгласно трайно установената задължителна практика (ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 и сл. /отм./ от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД /) понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.