Решение № 253 от 28.05.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Кърджали, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101768 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124, ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК.

Ищецът сочи, че на 27.06.2014 год. при управление на МПС в гр.Д., ул.

******, на кръстовището с ул. ****, поради неспазване на пътна дистанция е блъснал отзад товарен автомобил марка ***********, модел *****, с ДК №*******, собственост на ******* ООД- гр.София, управлявано от Н.Д.Х., вследствие на което същият се блъснал в спряло отпред МПС и са били причинени имуществени вреди в предната и задна част на товарния автомобил. Сочи, че С решение № ******* год. на PC-Крумовград, постановено по гр.дело № ****** год., влязло в законна сила на 14.06.2018 год., е бил осъден да заплати на ответното дружество сумата в размер на 3 008.62 лева, представляващи изплатено от ЗК „Уника“ АД-София застрахователно обезщетение по щета под №******/01.07.2014 год. на основание договор за застрахована „Каско МПС“, при уговорено покритие „Клауза А- пълно каско“, сключен със застрахователна полица №*********, валидна от 14.11.2013 год. до 13.11.2014 год. за товарен автомобил марка ***********, модел *****, с ДК №*******, собственост на ******* ООД гр.София, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.06.2014 г. в гр.Д., като бил отхвърлен предявения иск в останалата му част над уважения 1 размер от 3 008.62 лева до пълния му предявен такъв от 3 047.87 лева, като неоснователен и недоказан, и сумата от 917.53 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главното парично задължение, считано от 08.12.2014 год. до 07.12.2017 год. вкл., като отхвърлил иска за обезщетение за забавено плащане на главното парично задължение за сумата над уважения размер от 917.53 лева до пълния такъв от 976.74 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 08.12.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, както и деловодни разноски в размер на 661.00 лева, съобразно уважената част от исковете. На 05.11.2018 год. против ищецът бил издаден изпълнителен лист от PCКрумовград за присъдените суми по гр.дело №****** год. по описа на съда. На 30.10.2023 год. по повод на постъпила молба от ответника ЧСИ №741 Х. П. с район на действие ОС-Кърджали била образувала против ищеца, изпълнително дело № ***** год. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение била лично получена от него на 11.12.2014 г. На 11.12.2023 год. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело №***** год. по описа на ЧСИ №741 Х. П. с район на действие ОСКърджали, с която бил уведомен, че е осъден да заплати на ответника съгласно приложения изпълнителен лист, издаден по гр.дело №****** год. по описа на PC-Крумовград, сумата, в размер на 3 008.62 леваглавница, 1 852.76 лева лихви, неолихвяема сума в размер на 1578.73 лева, 100.00 лева- допълнителни разноски, и 243.00 лева- разноски по изп.дело, както и таксата по т.26 от тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ, с вкл.

ДДС, в размер на 651.83 лева, или общият размер на задължението на ищеца към 31.10.2023 год. възлизал на 7 434.75 лева. Тъй като от датата на влизане в сила на решение №******* год. на РС-Крумовград, постановено по гр.дело №****** год.- 14.06.2018 год., до 30.10.2023 год.датата на образуване на изп.дело №***** год. по описа на ЧСИ №741 Х. П. с район на действие ОСКърджали, не били предприемани принудителни действия от страна на ЗК «Уника» АД против ищеца в продължение на повече от пет години, по отношение на вземането на ответното дружество спрямо него, което било установено със съдебен акт, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД била изтекла предвидената в закона давност. Ищецът твърди, че при така изложените факти и обстоятелства за него бил налице правен интерес да защити правата си като установил, че не дължи претендираните от ЗК „Уника“ АД-София 2 суми, съгласно издадения по гр.дело №****** год. по описа на PCКрумовград против него изпълнителен лист от 05.11.2018 год. и образуваното въз основа на него изп.дело №***** год. по описа на ЧСИ №741 Х. П. с район на действие ОС-Кърджали, поради изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ЗАСТАРХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД- СОФИЯ, че той не дължи изпълнение на претендираните от ЗАСТАРХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД- СОФИЯ суми по изпълнителен лист от 05.11.2018 год., издаден от PC-Крумовград, на основание влязлото в сила на 14.06.2018 год. решение №******* год. на РС-Крумовград, постановено по гр.дело №****** год., както следва- 3 008.62 лева, представляващи изплатено от ЗК „Уника“ АД-София застрахователно обезщетение по щета под номер ******/01.07.2014 год. на основание договор за застрахована „Каско МПС“, при уговорено покритие „Клауза А-пълно каско“, сключен със застрахователна полица №*********, валидна от 14.11.2013 год. до 13.11.2014 год. за товарен автомобил марка ***********, модел *****, с ДК № *******, собственост на „МКБ- Аутопарк“ ООД гр.София, във връзка с настъпило застрахователно събитие, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва по основание предявените обратни отрицателни установителни искове за изтекла давност. Излагат се съображения относно началния момент, от който трябва да се брои изтичането на 5-годишният срок. Моли съда да приеме иска за неоснователен и недоказан, претендира и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна и правна страна:

По делото не е спорно, че въз основа изпълнителен лист № **** на РСКрумовград, издаден на основание влязло в сила на 14.06.2018г. Решение №*******г. по гр.д. ******г. на РС-Крумовград за сумите от 3 008.62 лева – главница и 917.53 лв. – лихви, и разноски от 661.00 лева, е образувано на 30.10.2023г. изп. дело №*****г. по описа на ЧСИ с рег. № 741 Х. П..

3

Съдът не споделя доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, като същият не успя да докаже своята теза.

Настоящия спор се съсредоточава върху приложението на института на погасителната давност. Давността е институт на материалното право. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права, като чрез нея на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че не е упражнено в определен от закона срок от време.

Основанията за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години. Разпоредбата има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на влизането им в сила.

В мотивите по т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405 - чл. 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В това производство проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие 4 на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

При съобразяване с даденото задължително нормативно тълкуване за характера на производството по чл. 405 – чл. 408 ГПК, следва да се приеме, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 ЗЗД , именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право. Поради това, че производството по издаване на изпълнителен лист, както е посочено в ТР № 5/2018 г. на ОСГТК , е "друго, различно от исковото производство" то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл. 115, б.

"ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116 б.

"в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение (в т. см. – т. 10 и т. 14 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК). Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор.

Поради това и молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ГПК, като в тази насока следва да се съобразят задължителните постановки по т. 10 и мотивите по т. 14 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. (в този смисъл Решение №141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о.)

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия случай 5годишната погасителна давност започва да тече от 14.06.2018г., от която дата е влязло в сила Решение №*******г. по гр.д. ******г. на РС-Крумовград, поради което същата изтича на 14.06.2023г. Изпълнителното дело №***** по 5 описа на ЧСИ №741 Х. П. е образувано на 30.10.2023г., или след изтичане на 5-годишната погасителната давност.

Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан, поради което следва да се уважи, а на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъдат присъдени разноски. Съдът намира направеното възражение от ответника с молба от 23.04.2024г. за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. В случая претендираното възнаграждение от 960.00 лв. с ДДС, е в размер по-висок от минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъдят разноски като се редуцират до минимума от 754.12 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД- СОФИЯ, р-н „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ №18, с ЕИК 040451865, представлявано от Изпълнителните директори Ф.М.М. и А.А.Р., че С. Х. М. от гр. Крумовград, ул. „Съединение“ №32, с ЕГН **********, не дължи изпълнение на претендираните от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА” АД- СОФИЯ суми по изпълнителен лист от 05.11.2018 год., издаден от PC-Крумовград, на основание влязло в сила на 14.06.2018 год. Решение №******* год. на РСКрумовград, постановено по гр.дело №****** год., както следва- 3 008.62 лева, представляващи изплатено от ЗК „Уника“ АД-София застрахователно обезщетение по щета под номер ******/01.07.2014 год. на основание договор за застраховка „Каско МПС“, при уговорено покритие „Клауза А-пълно 6 каско“, сключен със застрахователна полица №*********, валидна от 14.11.2013 год. до 13.11.2014 год. за товарен автомобил марка ***********, модел *****, с ДК № *******, собственост на „МКБ- Аутопарк“ ООД гр.София, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.06.2014г. в гр. Д.- ПТП с имуществени вреди; 917.53 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главното парично задължение, считано от 08.12.2014г. до 07.12.2017г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-08.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 661.00 лв., на основание на които е образувано изп. дело №*****г. по описа на ЧСИ №741 Х. П., поради изтекла погасителна давност. погасителна давност.