Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 24.04.2019, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 68/2019
Вид
Решение № 112
Подписан
24.04.2019
В сила
10.05.2019
Състав
ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.137, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.37, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.204 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.60, ал.1, т.3 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
  • чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.122 · Конституция на Република България
  • чл.56 · Конституция на Република България

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ … … град Кърджали, 24.04.2019 год.

Административен съд – Кърджали, …………………....… в открито .......................... съдебно заседание на деветнадесети април

……………..…...…………….…..………………….. през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………………….…..... Мелиха Халил

……….…….....….....…............ с участието на Бонка Василева – прокурор

………………………………………….………………. при Окръжна прокуратура - Кърджали,

…………………………………………………….…………… като разгледа докладваното от ……………….. съдията Виктор

Атанасов ………............… административно дело ……….. №68 …..…... по описа за ......................

2019 год. …….. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от М.А.Ю., с постоянен адрес – ***, подадена чрез пълномощник – адв.С.Ф.М. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - заплатен в брой адвокатски хонорар, за процесуално представителство и защита по АНД №311/2014 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с влязлото в сила на 06.03.2015 год. постановено Решение №12 от

09.02.2015 год. по което дело, е било отменено наказателно постановление №*** от *** год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ - Джебел към ОДМВР - Кърджали и с което, на ищеца М.А.Ю., на основание чл.204 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, било наложено наказание „глоба”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното окончателно изплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело съдебни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че с наказателно постановление №*** от *** год., издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, му било наложено, административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл.60, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ.

Ищецът сочи, че обжалвал посоченото наказателно постановление пред Районен съд – Момчилглрад, който с Решение №12 от 09.02.2015 год. по АНД №311 по описа на съда за 2014 год., влязло в законна сила на 06.03.2015 год., го отменил изцяло, като незаконосъобразно. Твърди, че в производството пред Районен съд - Кърджали бил защитаван от адвокат С.Ф.М. от АК-***, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2015 год., за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева. Сочи, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и че в конкретния случай, от незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от длъжностно лице от РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, отменено с влязло в законна сила съдебно решение, му била причинена имуществена вреда, в размер на 200.00 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред

Pайонен съд - Момчилград. На следващо място сочи, че съгласно т.1 от ТП №2 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №2/2014 год. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Излага довод, че основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. преди всичко незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. причинена реална и непосредствена вреда; 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда и че доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна, то въпросът за вината е без значение. Сочи, че процесното наказателно постановление е издадено на основание ЗГ, т.е. издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и предвид факта, че наказателно постановление №*** от *** год., издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, е отменено по съдебен ред от Районен съд – Момчилград с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразно, счита за доказана първата от визираните по-горе предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт - наказателно постановление.

Счита, на следващо място, че втората предпоставка също е доказана, т.к. е налице плащане в брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, отразено изрично в приложения договор за правна защита и съдействие на ищеца, по образуваното пред Районен съд – Момчилград АНД №311/2014 год., което намира за достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР №6/06.11. 2013 год. по ТД

№6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, като сочи, че в производството по Закона за административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни постановления липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано с административно наказание (в този смисъл ТР №2/03.06.2009 год. по ТД

№7/2008 год. на ОСС от I и

II колегии на ВАС), поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. На следващо място, ищецът счита, че посочената по-горе имуществена вреда, настъпила за него, е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно наказателно постановление, защото заплатеното от него възнаграждение за адвокат е типична, нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно постановление и защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията и независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение произтича от договора за правна помощ, то е налице посочената по-горе причинно-следствена връзка, тъй като единственото фактическо основание за сключването на този договор за правна помощ е издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, срещу което ищецът е могьл да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник-адвокат/чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България/. Намира, че след като има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за адвокатурата, следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Сочи, че ако не е съществувало наказателното постановление, което счита за незаконосъобразно, то нямало да съществува и съдебното му оспорване, в което производство лицето може да упражни както намери за необходимо и ефективно правото си на защита, включително като наеме адвокат, на който дължи възнаграждение. Поради това счита, че самото наказателното постановление е необходимото условие за съществуване на договора за правна защита по делото, в което се обжалва това наказателно постановление, без което условие, защита е невъзможна, защото би била с липсващ предмет и че следва да се има предвид, че договорът за правна защита е в пряка и непосредствена връзка именно и само с делото, в което е оспорено процесното наказателно постановление. Излага довод, че в същия смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат-защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а в последствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено. По изложените съображения, ищецът счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди, в размер на 200.00 лева, представляващи платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление №*** от *** год., издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали и предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Кърджали, да му заплати сумата в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен адвокатски хонорар по АНД №311/2014 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с решението по което е било отменено наказателно постановление №*** от *** год., издадено от началника на РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Моли, също така, да му бъдат присъдени и направените по настоящото дело съдебни разноски.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът М.А.Ю. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител - адв.С.М. от АК-***, който заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди

ОДМВР - Кърджали да заплати на ищеца сумата, в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски по АНД №311/2014 год. по описа на Районен съд – Момчилград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Моли също, да бъдат присъдени на ищеца и направените по настоящото дело съдебни разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали, не се представлява. От процесуалния му представител – гл.юрк.М. П., преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че оспорва предявения иск и го намира за неоснователен. Счита в молбата, че въпреки, че е налице фактическият състав на чл.1 от ЗОДОВ, исковата претенция е неоснователна, тъй като в случая претендираните вреди са в резултат изцяло от действията на ищеца. Сочи, че видно от решението на първоинстанционния съд, което е приложено по делото, жалбодателят/ищец в настоящото производство/ безспорно бил извършил нарушението, за което е бил санкциониран, а наказателното постановление било отменен от съда заради допуснато процесуално нарушение, както и че с поведението си ищецът е провокирал започналото административно производство и било недопустимо същият да черпи права от собственото си виновно поведение. Намира, че ищецът виновно е допринесъл за увреждането, поради което счита, че на основание чл.5 от ЗОДОВ, обезщетение не му се дължи, като моли за решение в този смисъл.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявения иск е основателен, тъй като от доказателствата, които са събрани по делото, се установява, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази връзка сочи, че е налице е един незаконосъобразен административен акт, признат като такъв с влязло в сила решение, а също така, че е настъпила вреда от този незаконосъобразен административен акт, представляваща платено от ищцата адвокатско възнаграждение за защита в съдебното производство, при оспорване административния акт. Намира също, че се установява, че е налице причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца. С оглед изложеното счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.