Протоколно определение № 5536 от 09.10.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5536 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова при участието на секретаря Даниела Т. Славенова и прокурора Т. В. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Частно наказателно дело № 20261100205012 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:12 часа се явиха:

ЗАСЕГНАТОТО ЛИЦЕ „ГП А.“ ЕООД - редовно призовано чрез М.М., без отбелязване на качеството на лицето, получило призовката.

По делото е депозирано писмено становище от процесуален представител на засегнатото лице, а именно от адв. П. В., редовно упълномощен защитник.

НЕ СЕ ЯВЯВА адв. П. В.. От същия е депозирана молба/писмено становище, в която посочва, че е в обективна невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание, поради предварително поети служебни ангажименти. Моли да се даде ход в негово отсъствие, а молбата/писмено становище от 24.09.2026 г. да бъде приета като писмено становище на засегнатото юридическо лице и бъде обсъдена заедно с подадената предходна молба и с допълнително постъпилите от компетентните органи на Република Словения документи. Моли се делото да бъде прекратено по изложени в молбата/становище, съображения, алтернативно се моли да бъде отказано признаването и изпълнението на решението, постановено от словенските компетентни органи и при условията на последваща евентуалност се моли да бъде проведена допълнителна консултация с компетентния орган на Република Словения с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС, от които да бъде изискан конкретен отговор за физическото лице, което е положило подписа си върху обратна разписка от 08.05.2025 г. и в какво качество това лице е получило пратката.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед становището на представителя на СГП, както и съобразявайки редовната процедура по призоваване на засегнатото лице и неговия процесуален представител намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба/становище от 24.09.2026 г. на процесуален представител адв. П. В. на засегнатото лице „ГП А.“ ЕООД, представлявано от прокуриста Теодор Стоянов.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ с оглед становището на представителя на СГП,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА чрез прочитане на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014 ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено на 07.07.2026 г. от Агенция за гражданско въздухоплаване – Република Словения, въз основа на Решение № 3230-18/2024/7 от 26.03.2025 г., влязло в законна сила на 23.04.2025 г.

/Прочете се./

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам удостоверението. Нямам искания по доказателствата.

С оглед липсата на доказателствени искания, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените и представени по делото писмени доказателства.

Счита делото за изяснено от фактическа страна и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Предлагам да постановите решение, с което да признаете наложената финансова санкция от словенския несъдебен орган по 2 повод извършеното нарушение от българското дружество Г.П.А. ЕООД, като съображенията ми са следните: видно от удостоверението се касае за административно нарушение съгласно словенското законодателство поради неизпълнение на задълженията на въздухопревозващата компания на регламент 261/2004 на ЕС и доколкото съгласно Специалния закон чл. 30, ал. 1 е посочено, че решенията за финансови санкции, които са постановени в административно-наказателни производства в държава-членка на ЕС се признават и изпълняват на територията на Република България именно по този закон и доколкото се касае за финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал.

1, т. 1 от Специалния закон, а именно глоба, имуществена санкция или всякаква парична санкция, наложени с акт на съдебен или несъдебен орган за извършено административно нарушение то намирам, че това именно това е реда, по който може да бъде признат в Република България и допуснат за изпълнение сочения акт на несъдебен орган на словенската държава.

Намирам, че са налице предпоставките по чл. 30, ал. 2, т. 7 от Специалния закон, както е отбелязано в удостоверението и се касае за административно нарушение, уредени в законодателството на издаващата държава във връзка с прилагане на акт на ЕС, приет въз основа на договор за функциониране на ЕС.

Отделно от това налице са предпоставките по чл. 30, ал. 3 от Специалния закон, доколкото се касае за юридическо лице, което има седалище и адрес на управление в Република България. Намирам, че не са налице предпоставките по чл. 35 от Специалния закон за отказ за признаване, доколкото в практиката на съдилищата изрично е посочено, че в случая това са и възможности за отказ, а не изрични задължения, като следва да се посочи, че е връчено на лице-представител на санкционираното лице и както са посочили словенските власти това е в съответствие с тяхното законодателство, а именно връчване по пощата за представяне на достатъчно доказателства по този начин се приема за връчен съответното уведомление. По тези съображения намирам, че няма основание за отказ в алтернативно изброените по чл. 35.

По тези съображения ви предлагам да постановите вашия съдебен акт.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

След проведеното тайно съвещание съдът, съобразявайки исканията и доводите на представителя на СГП, събраните до момента по делото писмени доказателства и въз основа на закона намира за установено следното:

3

Производството е по реда на чл. 32 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е във връзка с депозирано Удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 2005/2014 ПВР на Съвета относно прилагане на принципа взаимно признаване на финансови санкции, издадено на 07.07.2026 г., въз основа на издадено от извънсъдебен орган Agencija za civilno letalstvo Republike Slovenije, Република Словения решение № 3230-18/2024/7 от 26.03.2025 г., влязло в законна сила на 23.04.2025 г., с което на юридическото лице „ГП А.“ ЕООД е наложена финансова санкция в размер на сумата от 3500 евро, ведно с направени в производството разходи в размер на сумата от 350 евро, за извършено административно нарушение, съгласно посоченото в Удостоверението по чл. 4, а именно на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата за прилагане на Регламент (ЕО) и за извършено административно нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба за прилагане на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

В Удостоверението по чл. 4 е посочено, че влязлото в сила решение е връчено на засегнатото лице и същото е имало възможност да отнесе делото до съд, с компетентност по наказателни дела, както и че засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен, според законодателството, представител относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за неговото обжалване.

Посочено е също, че засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. На последно място е посочено в Удостоверението по чл. 4, че решението е било връчено лично на засегнатото лице и то е било изрично уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, но въпреки това, лицето не е поискали повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.

В Удостоверението по чл. 4 е посочено, че нарушенията са установени от издаващата държава Република Словения и служат за изпълнение на задължения, произтичащи от актове, приети в рамките на договора за ЕО и на д я л VI от Договора за ЕС, а именно на регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно установяването на общи правила за обезщетение и помощ на пътниците при отказан достъп на 4 борда, отмяна или голямо закъснение на полети, както и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. В Удостоверението по чл. 4 са посочени фактите и обстоятелствата, при които е извършено от засегнатото лице „ГП А.“ ЕООД нарушението, включващи място и време.

С оглед на горното съдът намира, че Удостоверението е издадено от съответния компетентен орган на Република Словения, към същото е приложено и решението въз основа на което е издадено същото, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като двата документа са преведени и на български език.

По изложените съображения, Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за тяхното разглеждане.

Независимо от това, обаче, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията и предпоставките за прекратяване на наказателното производство по настоящото дело.

На първо място следва да се посочи, че в Удостоверението по чл. 4 е посочено, че решението е било изпратено на засегнатото лице единствено на английски език, без превод.

За да бъде признато и изпълнено едно решение за наложена финансова санкция от извънсъдебен орган на държава-членка на ЕС, следва не само за неговото изпълнение да бъде издадено Удостоверението по чл. 4, но и същите /Удостоверението с приложено към него решение/ да са изпратени на съответния компетентен орган в Република България, който да ги признае и изпълни, в съответствие на българското законодателство или с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС, която регламентира, че решенията за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или административно-наказателни производства в държавачленка на ЕС се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят за деянията, които съставляват престъпления или административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на състава им под законодателството на издаващата държава. В настоящия случай обаче, същите не са изпратени на съответния компетентен орган в Република България, който да ги признае и изпълни, независимо, че се касае за извършено нарушение, за което не се изисква, в случая, двойна наказуемост, съгласно чл. 30 т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от вписаното в 5

Удостоверението по чл. 4 е, че на засегнатото лице „ГП А.“ ЕООД е наложена финансова санкция, именно и във връзка с произтичащ правен акт, приет по силата на договора за функциониране на ЕС или това е Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Съвета от 11.02.2004 г. относно установяване на общи правила за обезщетения и помощ на пътници при отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети. Регламентът е законодателен акт на ЕС, който е незабавно изпълним като правило във всички държави-членки на ЕС.

Независимо от това, така посоченият по-горе Регламент е транспониран в българското законодателство чрез Закона за гражданското въздухоплаване, който е обнародван в „Държавен вестник“, бр.28/2015 г. При това положение е видно, че българският законодател е преценил, че за извършени нарушения на Регламент (ЕО) № 261/2004 г., който е транспониран, се носи гражданска отговорност чрез присъждане на обезщетение от гражданските съдилища.

Оттук се налага и извода, че следва да намери приложение на чл. 10, ал.

1 ЗПИИРКОРНФС, според който изпълнението на решенията за конфискация и отнемане и на решенията за налагане на финансови санкции в Република България се урежда според българското законодателство, предвид това, че Регламента е транспониран в Закона за гражданското въздухоплаване. При това положение следва, че решенията по приемане и изпълнение на финансови санкции, във връзка с посочения Регламент, според законодателството на Република България, се урежда по специален за това ред, който е установен и регламентиран в ГПК на Република България в раздел производство по признаване, изпълнения и решения на актове, постановени в други държави-членки на ЕС /“Държавен вестник“, бр. 50/2015 г./ чрез прякото им признаване.

В този ред на мисли и съгласно чл. 621 ГПК съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и придружаващото го удостоверение. Също така и съгласно чл. 622 ГПК заинтересованата страна може да поиска признаване на решение по реда на чл. 623 от Окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. По този начин би се спазил и един от основните принципи, заложени в обсъждания по-горе регламент, а именно да не остане несанкционирано юридическо лице, което е допуснало нарушение на 6 европейското законодателство. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че ако постанови съдебен акт, в който смисъл е искането на представителя на прокуратурата в днешното съдебно заседание, би се постановил акт от некомпетентен орган и същият не би могъл да породи своите желани правни последици.