Решение № 1472 от 21.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1988/2023
- Вид
- Решение № 1472
- Подписан
- 21.10.2025
- В сила
- 21.10.2025
- Състав
- Даяна Калинова Топалова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.536, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 126, ал. 3 · Търговски закон
- чл.136, ал.1 · Търговски закон
- чл.137, ал.1 · Търговски закон
- чл. 137, ал. 3 · Търговски закон
- чл.139, ал. 1 · Търговски закон
- чл.147, ал.2 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
- чл.74, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1472 гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20231100901988 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, евентуално съединени главен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и евентуален иск с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с Х. Н.
К. са съдружници в ответното дружество „Интертранс 96“ ООД, като на 19.10.2023 г. от 10:00 часа е проведено общо събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД, на което са взети решения за: 1. Изключване на П. Н. К. като съдружник; 2. Продължаване на дейността на дружеството като ЕООД и едновременно намаляване и увеличаване на капитала; 3. Освобождаване на П. Н. К. като управител; 4. Приемане на нов учредителен акт на дружеството, 5. За вписване в регистъра на промените. Твърди, че тези решения са нищожни, тъй като липсват, не са взети такива решения, поради това, че общо събрание на посочената дата, място и час не е проведено, както и същите не са от компетентността на общото събрание, съответно не са решения на колективен орган, а са взети от единия съдружник. В евентуалност твърди, че решенията са незаконосъобразни, тъй като е налице противоречие на процесуалния и материалния закон и установените в дружествения договор процесуални и материални разпоредби и по-конкретно: не са спазени изискванията за свикване и провеждане на събранието: съдружникът П. К. не е бил поканен и не е присъствал на общото събрание, като в тази връзка твърди, че в дружествения договор или закона не е установен начин на уведомяване на съдружниците чрез електронна поща, но и покана за ОС не е изпращана или получена на ел. адрес, посочен в исковата молба; лицето, до което е отправена поканата не е било упълномощено от съдружника да получава покани за ОС, предупреждение за изключване на съдружник и т.н., сочи и че лицето, от чието име са изпратени предупреждението и поканата пък не е оправомощено да извършва 1 волеизявления от името на дружеството или на другия управител; не е спазено изискването по чл. 126, ал. 3 ТЗ – ищецът не е получил предупреждение за изключване, поради което процедурата по изключване на съдружник е опорочена и ищецът е бил лишен от възможност да се защити и вземе отношение по тази точка от дневния ред и предприеме необходимите действия и поведение, както и не му е предоставен подходящ срок да коригира поведението си; нарушенията, за които е ангажирана отговорността на съдружника не са посочени ясно и конкретно и не става ясно коя конкретна норма от закона или договора е нарушил съдружникът; оспорва и да е извършил визираните нарушения; решенията по т. 2 и сл. от дневния ред са взети при липса на необходимия кворум и мнозинство, в нарушение на чл. 24, ал. 3 от договора и чл. 137, ал. 3 от ТЗ, както и съдружникът не е внесъл сумата, с която е увеличен капиталът.
Ответникът „Интертранс 96“ ООД, чрез назначения особен представител, оспорва исковете. Сочи, че събрание е проведено, взетите решения са от компетентност на ОС, както и са взети с необходимия кворум и мнозинство, съгласно изискванията на ТЗ /вкл. чл. 137, ал. 3 ТЗ/. Поддържа, че събранието е свикано редовно, като ищецът е получил покана за ОС на посочения от съдружника адрес за кореспонденция, вкл. и предупреждение за изключване, от лице, нарочно упълномощено да приема волеизявления от името на ищеца, при допусната в дружествения договор възможност за това. Сочи, че поканата е изготвена и изпратена от Х. К. – управител и съдружник. Тоест, счита, че е налице надлежно уведомяване и връчване на поканата и предупреждението. Сочи, че действията и бездействията, заради които е изключен ищецът като съдружник са ясно и конкретно посочени в отправеното предизвестие и са насочени към извличане лична изгода за съдружника и накърняване интересите на дружеството /чрез препятстване извличане на дивиденти от активи на дружеството, препятстване водене редовно счетоводство на дружеството и т.н./. Ответникът възразява и че не е необходимо изрично цитиране на правни или други норми, от които произтичат задълженията, които ищецът не е изпълнил/нарушил, щом действията/бездействията, под чиято форма са се проявили са ясно описани. Поради това намира, че възраженията на ищеца за незаконосъобразност на взетото решение за изключване на съдружника в тази насока са неоснователни. Поддържа, че ищецът е предупреден за ангажиране на отговорността и му е предоставен срок да преустанови извършване на визираните нарушения и коригира поведението си. Обстоятелството, касаещо невнасянето на сумата на увеличението на капитала не намира да касае законосъобразността, а изпълнението на взетото решение.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията, че упълномощаването на адвоката, на електронния адрес на който е изпратена поканата за ОС, касае реализация на управлението на дружеството и постигане на работен режим в дружеството, но не и да получава покана за ОС и предупреждение за изключване и съответно поканата не е получена лично от ищеца.
В допълнителния отговор на исковата молба не се излага допълнително становище по спора, а по направените доказателствени искания и възражения, относно тяхната относимост 2 и допустимост.
Третото лице помагач, Х. К., в становище в първото по делото съдебно заседание оспорва иска с доводите и възраженията поддържани от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно главния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Искът е изведен при твърдения, че решенията на общо събрание на съдружниците на „Интертранс 96“ ООД, обективирани в протокол от 19.10.2023 г. от 10:00 часа са липсващи ( невзети ), тъй като общо събрание на посочената дата, място и час не е проведено, както и че взетите решения по т.2 – 5 не са взети от колективния орган, а от единия съдружник.
С Тълкувателно решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. ОСГК на ВКС е прието, ч е Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ, като са изброени и други, неуредени в закона, хипотези на нищожност на решенията - липсващото (невзето) решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако в търговския регистър е вписано такова решение.
В конкретния случай, доколкото част от взетите решения от ОС на съдружниците от 19.10.2023 г. подлежат на вписване и са заявени за вписване в ТР /заявление образец А4 с вх.
№ 20231019142123 /, но все още не са вписани, поради спирането на вписването, по реда на чл.536, ал.1 ГПК /предвид висящността на настоящото производство/, за ищеца не съществува правото на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, а единствено възможността да иска прогласяване на нищожността им чрез установителния иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, поради което искът е процесуално допустим.
По делото е представен протокол от заседание на извънредно общо събрание на „Интертранс 96“ ООД от 19.10.2023 г. от 10:00 ч., в който е посочено, че на събранието присъства съдружникът Х. К. и помощник - нотариус А.Н., при нотариус И.Н., с оглед изпълнение на задълженията по чл.137, ал.4 вр. ал.1, т.2 от ТЗ и адвокати Х. и Г., представители на Х. К.. Посочено е, че по т.1 е взето решение за изключване на П. Н. К. като съдружник; по т.2. е взето решение за едновременно намаляване и увеличаване на капитала с дела на изключения съдружник и поемане на дела от другия съдружник и продължаване на дейността на дружеството като ЕООД; по т.3. се взема решение за приемане на нов учредителен акт на дружеството и по т.4 се взема решение за освобождаване на П. Н. К. като управител като занапред дружеството да се представлява от едноличния собственик на капитала и по т.5 се взема решение за вписване на промените по партидата на дружеството в търговския регистър. Протоколът е с нотариално удостоверяване на подписите и на 3 съдържанието и е съставен констативен протокол рег. № 11862/19.10.2023 г., в който нотариусът е удостоверил, че на посочения адрес са присъствали посочените лица, както и че Х. К. е взел участие в събранието и е направил изявленията така, както е описано в приложения протокол, неразделна част от констативния протокол, и е подписал същия в присъствието на нотариуса.
Нотариалното удостоверяване на подписите и на съдържанието, форма за действителност на решението по т.1 от протокола, и изготвеният от нотариуса констативен протокол имат характер на официални свидетелстващи документи и се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в тях факти, на основание чл.179 ГПК. В приложение на разпоредбата на чл.193, ал. 3 ГПК тежестта да докаже неистинност на тези официални документи, в случая удостоверяването, че такова събрание не е провеждано и съдружникът не е изразил воля за вземане на решения в посочения смисъл, е на ищеца, който ги оспорва. По делото такова доказване не е проведено, поради което съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен, съответно да приеме, че протоколът се ползва с доказателствена сила, относно провеждането на събранието и приемането на отразените в текста му решения на посочената дата и място.
Относно второто твърдение, с което нищожността на решенията е обоснована следва да се посочи следното. Решенията, обективирани в протокола са от компетентността на общото събрание, съгласно чл.137, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.136, ал.1 от ТЗ общото събрание се състои от съдружниците, а съгласно чл.137, ал.3 ТЗ изключваният съдружник ( П. К. ) не гласува и мнозинството се определя от дяловете на останалите съдружници. В ответното дружество съдружници са Х. К. и П. К.. Видно от представения протокол от проведеното на 19.10.2023 г. от 10:00 ч. общо събрание другият съдружник е гласувал за изключването, поради което решението на общото събрание по т.1 е прието с единодушие. След решението за изключване останалият един съдружник решава въпросите от компетентността на общото събрание ( чл.147, ал.2 ТЗ ). Следва да се посочи освен това, че при липса на твърдения лицето гласувало за решенията да няма качеството съдружник, твърденията за размера на дяловете, определили гласовете е относимо към мнозинството, поради което е свързано със законосъобразност, а не с нищожност на решението, поради което дефинитивно такива твърдения са негодни да обосноват извод за нищожност на решението. В случая, конкретно, предвид, както беше посочено, че след решението по т.1 единствен съдружник в дружеството остава Х. К., неговите дялове формират 100 %, за което е ирелевантно дали е изпълнена процедурата по поемане на дяловете на изключения съдружник и капиталът е приведен в съответствие с това, поради което тези твърдения не биха могли да обосноват и незаконосъобразност.
Предвид изложеното искът за нищожност на процесните решение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ
4
С оглед извода за неоснователност на главния иск се е сбъднало вътрешно процесуалното условие, при което са предявени евентуалните искове за отмяна на решенията, поради което същите следва да бъдат разгледани по същество.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото качеството си на съдружник в ответното дружество към датата на вземане на решенията, чиято отмяна се иска, съответно, че такива решения са били взети на посочената дата и с твърдяното съдържание.
В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е бил предупреден писмено в подходящ срок, че ще бъде изключен, като в предупреждението е посочено конкретното му поведение, което се приема за основание за изключването му, че това поведение е било реално осъществено, както и че решенията са взети на Общо събрание, свикано редовно с писмена покана, връчена на ищеца 7 дни преди провеждане на събранието.
Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2978601f-628a-4b29-8700-0544d484a2e8