Решение № 4898 от 21.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4898 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100508873 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8400/22.05.2023г. по гр.д. № 17899 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 165-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е. А. И., ЕГН ********** дължи на П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 3604,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението30.09.2021г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 30038066584/12.07.2019г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56567/2021г. по описа на СРС, като Е. А. И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 198,25лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за горницата над 3604,77лв. До предявен размер от 4646,25лв., за възнаградителна лихва в размер на 2746,65лв. за периода от 01.08.2020г. до 04.08.2021г.; за сумата от 551,86лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 02.08.2019г. до 1

04.08.2021г.; за сумата от 158,95лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2021г. до 29.09.2021г.; за сумата от 910,18лв. представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и за сумата о т 1913,30лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, като П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на Е.

А. И., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1373,73лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 162814/08.06.2023г. по регистъра на СРС, от ищеца П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени за главница за горница над 3604,77лв. до предявен размер от 4369,85лв. и за възнаградителна лихва от 2746,65лв. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че сключеният договор за потребителски кредит отговарял на изискванията на закона, методиката за формиране на ГРП била ясно посочена, ГПР не надвишавал 50%. Предоставянето на допълнителните услуги не било задължително условие, за да се предостави кредита, кредитополучателят избрал параметри на желания кредит и допълнителните услуги Нямало забрана да се предоставят допълнителни услуги, избраните допълнителни услуги не попадали след компоненти за формиране на ГПР.

Дори да се приемело, че тези услуги следва да се включат в ГПР и той да надвишава по този начин 50%, това водело до нищожност на клаузата на ГПР, но не и на целия договор за кредит. Така от претендираната главница от 4646,25лв. само сумата от 276,40лв. , платена за възнаграждение за допълнителна услуга, следвало да се приспадне, тоест иск следвало да се уважи за главница от общо 4369,85лв. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претнецията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете Е. А. И., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Счетоводната експертиза установила, че ГПР достига стойности от 94,36%, а годишната лихва – от 76,11%, много над посочените в договора, уговореният размер на договорната лихва противоречал на добрите нрави, клаузата била нищожна. Допълнителните услуги не били предмет на индивидуално уговаряне, били неравноправни, противоречали на чл. 10А от ЗПК, защото касаели усвояването и управлението на кредита Не била искала 2 да закупи тези допълнителни услуги, но при подписването на договора й били представени за подпис цял куп документи, с които нямала възможност да се запознае Претендирала е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба в вх. № 65881/04.04.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 01.04.2022г. на П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* срещу Е. А. И., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , да признае за установено, че Е. А. И., ЕГН ********** дължи на П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* заплащане на сумата от

4646,25лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 30.09.2021г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №

30038066584/12.07.2019г., възнаградителна лихва в размер на 2746,65лв. за периода от 01.08.2020г. до 04.08.2021г.; сумата от 551,86лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 02.08.2019г. до 04.08.2021г.; сумата от 158,95лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2021г. до 29.09.2021г.; сумата от 910,18лв. представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ ; сумата от 1913,30лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 56567/2021г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения че с ответника сключили договор за потребителски кредит за сумата от 5000лв. при възнаградителна лихва от 41%, ГПР от 49,04% за срок от 36 месеца, размер на вноска от 239,47лв., отделно ответникът закупил допълнителни услуги Фаст за сумата от 1000лв. и Флекси за сумата от 2100лв., възнаграждението за които следвало да се плаща на части с вноските по кредита. Предоставил на ответника кредита и услугите, но платена сума била само от 1055,60лв., в забава на плащанията длъжникът изпаднал на 02.08.2019г., предсрочна изискуемост била обявена на 04.08.2021г. С платената сума бил погасен номинал от 1042,42лв. и 13,18лв. обезщетение за забава в размера по договора - ОЛП + 10%. неплатени останали процесните суми.

Ответникът Е. А. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е 3 оспорил исковете. Посочила е, че с анкес от 24.04.2020г. срок бил продължен до 01.04.2023г. Договорът за потребителски кредит бил с неравностойни и скрити клаузи, обяснено й било че лихва е 5%, месечна вноска от 239,47лв., но в погасителния план се сочело вноска от 325,58лв. Не била искала да й се предоставят допълнителните услуги, те оскъпявали кредита, не била подписала информирано съгласие за допълнителните услуги. Договорът бил предварително подготвен, нямал възможност да влияе върху клаузите.

Годишният лихвен процент от 41% бил над допустими от закона граници.

Претендирала е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 56567/2021гг по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 61863/30.09.2021г. . е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е. А. И., ЕГН ********** да заплати на П.-К.Б.” ЕООД, ЕИК ******* сумата от 4646,25лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 30.09.2021г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №

30038066584/12.07.2019г., възнаградителна лихва в размер на 2746,65лв. за периода от 01.08.2020г. до 04.08.2021г.; сумата от 551,86лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 02.08.2019г. до 04.08.2021г.; сумата от 158,95лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2021г. до 29.09.2021г.; сумата от 910,18лв. представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ ; сумата от 1913,30лв., представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, съдебни разноски от 197,86лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 14.01.2022г., на 11.02.2022г. Е подал възражение сочещо че ГПР е допустимо да е 50%, а оскъпяването в случая било 120% и ГПР противоречал на ЗПК, имало плащания по договора, на 02.03.2022г заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и иск е предявен на 01.04.2022г.

По делото с а приети искане за отпускане на кредит, декларации, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, договор за потребителски кредит

№30038066584/12.07.2019г., Общи условия, анекси , погасителен план, носещи подпис за потребителя, съгласно които П.-К.Б.” ЕООД се е задължило да предостави на Е. А. И. кредит от 5000лв. срещу задължение на 4 кредитополучателя да върне сумата за срок от 36 месеца с падеж на вноска 01-во число на месеца, да плати договорна възнаградителна лихва от 41% годишно в размер за срока на договора от 3619,93лв, при годишен процент на разходи от 49,04%, отделно да заплати и възнаграждение от 1000лв. на вноски за същия срок за допълнителни услуги

Фаст–приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възнаграждение от 2100лв. на вноски за същия срок за допълнителна услуга „Флекси“ – за възможност за промяна на погасителния план при определени условия, като заедно с допълнителните услуги общото задължение по кредита е 11719,93лв.

, а вноската е 325,58лв. Съгласно чл. 12 от Общите условия при просрочие на две пълни последователни вноски, като при забава на плащанията се дължи обезщетение за забава в размер на ОЛП +10%. С анексите са отложени плащания и е променян размер на вноски 2,3,4,67,8, 9,10,11,12, като към сключването на анекс № 4 на 24.04.2020г. Погасителен план е променен, като срок е до 01.04.2023г., последната вноска е в размер на 259,89лв.

Прието е извлечение от сметки на ищеца съгласно което последното плащане е от 21.07.2020г.

Приети са уведомително писмо, известие за доставяне, съгласно които на 05.08.2021г. ищецът е съставил изявление до ответника, сочещо че обявява задълженията по договора за предсрочно изискуеми, като общо дължимата сума е 10216,50лв. по договора; лихви за забава от 584,70лв. и такса от 500лв., на 25.08.2021г. ответникът е получила писмото от ответника.

Приети са вносни бележки издадени в периода 2022-2023г. за платени суми от общо 1648,84лв. от ответника по договор за кредит, като лице в чиято полза са направени плащанията е посочено ПИБ“АД.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че ако се съобразят възнагражденията за допълнителните услуги то ГПР бил 76,11%, възнаградителната лихва била 54% от предоставената сума Плащания по договора били направени в периода от 22.08.2019г. до 21.07.2020г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася 5 служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.

124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 79 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Разпечатката съдържа 39 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29783091-642c-47e4-a4b0-aae53d28f973