Решение № 551 от 24.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 59 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 369 / 2021 г. Самоковският районен съд е отхвърлил предявения от „С.“ срещу С. Т. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за общата сума от 6 700 лв., ведно със законната лихва.

Районният съд е осъдил ищеца да заплати на ответника направените разноски от 1020 лв.

Решението е обжалвано от ищеца „С.“ ЕООД с твърдения за неправилност и „незаконосъобразност“. Липсват конкретни доводи за неправилност на решението, тоест за нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост. Твърди се най-общо, че действия на съда не са били всестранни и пълни, че съдът не е изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая и не е предприел необходимите мерки за това, че съдът е изготвил решение в ущърб на ищеца при явно изопачаване на 1 фактите и на обстоятелствата от развитието на процесния случай, че фактите не са били посочени вярно в детайли и в нужната задълбоченост. Твърди се също така, че има противоречия между диспозитива на решението и „обстоятелствената му част“.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият С. Т. Н. оспорва жалбата, като акцентира върху това, че тя е бланкетна и че по нито едно от наведените оплаквания не са развити конкретни съображения.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи служебно единствено за валидността и допустимостта на обжалваното решение, за приложимостта на императивни материалноправни норми, както и за интереса на някоя от страните, ако такова задължение му е възложено от закона, и за интереса на ненавършили пълнолетие деца при спорове в областта на семейното право. Извън тази проверка въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивна материалноправна норма. По възникналото спорно облигационно правоотношение никоя от страните не се ползва с особена закрила, за която съдът да следи служебно.

Спорът е извън предметния обхват на семейното право.

Въззивната проверка следва да бъде ограничена до посочените в предходния абзац въпроси, тъй като във въззивната жалба не се съдържа нито един конкретен довод за неправилност на обжалваното решение, който да бъде обсъден от въззивния съд (чл. 269 ГПК). В жалбата единствено се декларират трите хипотези на неправилност, без да е посочено коя материалноправна норма е била нарушена и защо, в какво се изразява същественото нарушение на съдопроизводствените правила (който довод да е придружен и със съответното искане), защо решението е необосновано.

Въззивният съд не констатира и противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Впрочем, едно такова порочно действие би представлявало по своята правна същност очевидна фактическа грешка, която се поправя по реда на чл. 247 ГПК, а не неправилност на решението.

2

Без конкретни доводи въззивната инстанция не следва да проверява изцяло правилността на обжалваното решение, тъй като въззивното производство по граждански дела се развива по правилата на ГПК (ограничен въззив), а не по правилата на НПК (чл. 313 и сл., и в частност – чл. 314, ал. 1 и ал. 2).

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна претендира разноски, но не доказва да е направила такива.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 59 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 369 / 2021 г. на Самоковския районен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3