Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2873 от 17.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15694/2022
Вид
Решение № 2873
Подписан
17.06.2023
В сила
12.07.2023
Състав
КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2873 гр. София, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110215694 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. П. Ц. срещу наказателно постановление № 22-4332021170 от 18.10.2022 г. на началник група към ОПП-СДВР, с което на Р. П. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното физическо лице, което в подадена чрез адв. Д. Ханчев жалба, моли същото да бъде отменено. Сочи се, че актът, който е връчен на жалбоподателя е нечетлив. Допълва се, че наказващият орган не е изложил мотиви относно начина на индивидуализиране на размера на наложеното административно наказание и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Навежда се, че при издаване на оспореното наказателно постановление /НП/ не е преценена пътната обстановка, при която е възникнало на ПТП, както и точно място, на което е настъпило. Намира, че не е безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В заключение се излагат доводи, че са налице достатъчно основания, процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.

28 ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Иво Евтимов, преупълномощен от адв. Х., който моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира се присъждането на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група в СДВР-ОПП, редовно уведомен, не изпраща представител.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбоподател е Р. П. Ц., ЕГН **********, с точен адрес гр./с. ***, със СУМПС № 285774086, категория В, издадено от СДВР на 11.03.2022 г.

На 30.09.2022 г., около 19:30 ч., в гр. София, по Околовръстен път , жалбоподателят Ц., управлявал лек автомобил модел/марка „*** с посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към автомагистрала „Струма“. Пътната настилка била от асфалт, суха и без неравности и наклон. Платното за движение се състояло от две пътни ленти.

Жалбоподателят се движел в лявата пътна лента, с приблизителна скорост от около 60 км/ч.

В същата лента било настъпило ПТП между два леки автомобила, единият, от които бил управляваният, от свидетеля Д. А. лек автомобил модел/марка *** Жалбоподателят приближил кръговото кръстовище за кв. „Сухидол“, без да съобрази настъпилия по-рано пътен инцидент и на около 200 м., преди кръстовището, за да избегне удар, с намиращия се в покой лек автомобил модел/марка *** предприел маневра за навлизане в съседната на него дясна лента, но без да пропусне движещия се лек автомобил модел/марка „Фолксваген Голф“, с рег. № В17Е GO и реализирал ПТП. След което жалбоподателят се отклонил, реализирал ПТП и с намиращия се в покой лек автомобил модел/марка ***

На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, който установил, че на лек автомобил модел/марка *** са нанесени щети в областта на предния ляв калник, предната лява врата и други, а по лек автомобил модел/марка ***били налице щети в областта на задната броня. В присъствието на водачите и на трите автомобила били съставени Протокол за ПТП № 1835522 и № 1-835523, както и скица към него.

В присъствието на жалбоподателя Ц., свидетелят М. К., съставил срещу него АУАН Серия GA № 514761/30.09.2022 г., в който било прието за установено, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, като не е пропуснал, движещия се по нея лек автомобил е реализирал ПТП – нарушение на чл. 25, ал.

2 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

На основание така съставения АУАН, началник група в СДВР, ОПП издал оспореното наказателно постановление № 22-4332-021170/18.10.2022 г., с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя Ц. административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. Препис от постановлението бил връчен на 10.11.2022 г., а чрез адв. Х. на 25.11.2022 г., постъпила и процесната жалба.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от показанията на свидетеля М. К. - актосъставител, Д. А., Декларация попълнена от Р. Ц., скица към протокол за ПТП, Протокол за ПТП № 1-835522 и № 1-835523, справка картон на водача, Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и други.

2

Показанията на свидетеля К. са логични и последователни, като с оглед изминалия период от време и естеството на осъществяваната от него дейност, същият не съумя да възпроизведе точни детайли за дата и час на настъпване на ПТП, но хронологично поднесе фактите, около пътната обстановка, която са установили на място, както и механизма на настъпване на инцидента. Опора в показанията му намират и приложените протоколи за настъпили ПТП, както и скица към тях, от които еднозначно се извежда, посоката на движение и на трите леки автомобила, разположението им спрямо пътното платно, установените по леките автомобили щети.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля А., като отчете обстоятелството, че същият би могъл да е заинтересован от изхода на делото, поради това, че е потърпевш от настъпилото ПТП. Но съдът не намери причина да дискредитира показанията му, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал, както и установяват факта, че в пътната лента, в която се движел, управляваният от жалбоподателя лек автомобил, е имало настъпило ПТП, за което именно свидетелят А. е сигнализирал чрез поставянето на светлоотразителни триъгълници.

Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролните органи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. Спазени са сроковете за изготвянето им, съгласно чл. 34 ЗАНН.

АУАН е в писмена форма и съдът не констатира пороци в съдържанието му или във възможността да бъде изведено същото, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Налице е съответствие в приетата за установена фактическа обстановка и цифровата /правна/ квалификация на нарушението.

Доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения, то съдът следва да разгледа спора по същество.

Безспорно по делото бе доказано, че на 30.09.2022 г., в 19:30 ч., в гр. София, жалбоподателят Р. Ц. е управлявал лек автомобил модел/марка *** по Околовръстен път, с 3 посока на движение от бул. „Царица Йоанна“ към автомагистрала „Струма“ и на около 200 м. преди кръговото кръстовище за кв. „Суходол“, поради частично навлизане в съседна на него дясна пътна лента за движение не пропуснал движещия се лек автомобил модел/марка *** и реализирал ПТП, след което се отклонил и реализирал ПТП и с намиращия се в покой лек автомобил модел/марка ***– нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДвП – „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“ Безспорно бе доказано, че жалбоподателят се е движел в лявата пътна лента и преди да осъществи маневра за навлизане в съседната на него пътна лента е следвало да пропусне движещия се лек автомобил модел/марка ***.

Поради неспазване на правилата за движение, е настъпило ПТП, по смисъла на § 6, т.

30 от ДП на ЗДвП, тъй като възникналото събитие в процеса на управление на лекия автомобил от страна на жалбоподателя е причина за настъпването на повреди и материални щети на неговия, и още два леки автомобила.

Жалбоподателят е действал виновно, при форма на вината непредпазливост, доколкото не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Установи се, че в пътната лента, в която се движел е имало вече настъпило ПТП, което е било сигнализирано по съответния ред, поради което като водач на МПС, жалбоподателят е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя, спрямо пътната обстановка и обективно е могъл, да контролира пътната обстановка и преди да предприеме маневра за навлизане в съседната пътна лента, да пропусне автомобила, който е бил с предимство.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т.

5, пр. 4 ЗДвП, в която е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в размер от 200 лв. Доколкото размерът на наказанието е абсолютно определен, наведените от жалбоподателя доводи за начина, по който е индивидуализирано наказанието, са неоснователни.

Съдът намира, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, с оглед обществените отношения, които са обект на защита и възможността да бъдат засегнати неограничен кръг от лица. В конкретния случай са нанесени имуществени вреди, общо на три леки автомобила. На следващо място към момента на настъпване на ПТП, жалбоподателят е бил правоспособен водач, едва от 6 месеца, която неопитност повишава възможността от настъпването на неблагоприятни последици, както за самия него, така и за останалите участници в движението, поради което и съблюдаването на правилата за движение на пътя, от страна на жалбоподателя, следва да бъде още по-заострено, а чрез санкционираното му биха се постигнали целите на 4 административното наказание, заложени в чл. 12 ЗАНН.

При този изход на делото, право на разноски има въззиемата страна, но такова искане не е постъпило, не са представени и доказателства в тази насока. Съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждането на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-021170 от 18.10.2022 г. на началник група към ОПП-СДВР, с което на Р. П. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5