Определение № 1829 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1829 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002902172 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “СИС БИЛД” ЕООД, ЕИК 203559349, против решение № 447/04.07.2023 г. по в.т.д. № 350/2023 г. по описа на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение от 21.11.2022 г. по т.д. № 845/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-23 състав, в частта за отхвърляне на предявените от касатора против “ДИЕЛ ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК 131120358, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 27 033,71 лева - възнаграждение по договор за строителство, сключен на 19.02.2020 г., по протоколи образец 19 № 1 и № 2, и иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за 28 816,36 лева - цена по договор за продажба на строителни материали по приемо-предавателен протокол от 14.10.2020 г., което вземане е придобито от ищеца по договор за цесия, сключен на 25.11.2020 г. със “Сис Билдинг Системс” ЕООД.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК.

Счита се, че апелативният съд не е докладвал някои от съществените оплаквания на въззивника ищец срещу първоинстанционното решение.

Релевира се, че по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД въззивната инстанция не е разгледала възражението на страната за представяне от ответното дружество на вещото лице на документи, с които се цели да се докаже, че актуваните от ищеца с протокол № 2 СМР са изпълнени от трето лице. Същите не са депозирани по делото при двустранната размяна на книжа и неправилно са приети от първоинстанционния съд в третото по делото открито заседание, с което е извършено съществено процесуално нарушение. Изтъква се, че вещото лице по възложената експертиза не следва да базира изводите и калкулациите си на допълнително представените от ответника актове за СМР, които не са валидно приети в процеса. Сочи се, че не са обсъдени от въззивния съд и доводите на ищеца за забава на ответника кредитор с оглед готовността на изпълнителя да достави процесните шкафове и табла, нито са анализирани показанията на разпитаните във връзка с това свидетели и представената електронна кореспонденция. Добавя се, че ищецът 1 не следва да понесе загубите от неосъществената доставка, след като от страна н а “ДИЕЛ ТРЕЙД” ЕООД е нямало възражения, но последното не е приело шкафовете. Излагат се съображения, че не е взето предвид от първата и от втората инстанция твърдението, че има дейности, които са извършени от ищеца, но не са потвърдени изрично от ответника, но същевременно същите са отчетени от ответника към неговия възложител – ДАБ, и то по време на действие на процесния договор между спорещите страни. Заявява се, че съдът е допуснал грешка при изчисляването на сумите, тъй като общата стойност на изпълнените от ищеца СМР е посочена без сключен ДДС, а авансът е с ДДС, поради което при еднакви стойности се получава разлика от поне 20%.

Обобщава се, че всички доказателства относно дължимост на претендираната сума не са съобразени от въззивния съд, а решението се базира на заключението на вещото лице, основано на незаконосъобразно представените му от ответника книжа, които при съществени процесуални нарушения са приети от първоинстанционния съд като доказателства по делото. По отношение на иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД се оспорва изводът на решаващия състав, че не е доказано съществуването на процесното вземане към момента на сключване на договора за цесия. Акцентира се, че по делото са събрани гласни (показанията на свидетелите Радева и Г.ев) и писмени доказателства (множество стокови разписки и материали, доказващи закупуването на процесиите стоки от страна на ищеца и предаването им на ответното дружество), установяващи доставката на голяма част от стоката съгласно приемо-предавателния протокол от 14.10.2020 г. Независимо че издадената за продажбата фактура № 2000000916/20.10.2020 г. не е подписана от ответното дружество, самият протокол е върнат от него към ищеца с мейл с принципно съгласие за цените. Допълва се също, че нито първата, нито въззивната инстанция (въпреки изрично изложените аргументи в жалбата) не са се произнесли за правните последици от неявяването на управителя на “ДИЕЛ ТРЕЙД” ЕООД по реда на чл. 176 ГПК, който е следвало да отговори на въпроса за получаване на описаните в горепосочения протокол материали.

РазвИ.т се доводи, че от събраните доказателства се установява предаването на стоките и те се ползват от ответника. Счита се, че изводите на въззивния съд са непълни, доколкото не са коментирани в съвкупност доказателствата, като не са обсъдени тези, които да разколебаят становището за недоказаност на ищцовата претенция. Изразява се несъгласие с изложените от САС съображения, че не се съдържат достатъчно данни и признаци, които да определят прехвърленото вземане, нито е означен неговият произход, което обосновава извод, че цесията не е породила правни последици поради липсата на предмет. Аргументира се, че предвид характера на договора за цесия (неформален, консенсуален), неговото съдържание може да се търси както в самия договор, така и в последващи разменени между страните изявления.

Подчертава се, че в случая дори и да не е посочено изрично в договора, че се прехвърля вземането по релевираната фактура, издадена по конкретния приемо-предавателен протокол, съставен при продажбата на стоките, то от всички изявления на страните и уточненията, направени в исковата молба, е видно правоотношението, от което произтича това вземане. Според касатора, изявленията на страните (цедент и цесионер), обективирани в комуникацията им с длъжника и в исковата молба, следва да бъдат зачетени именно като конкретизация на предмета на договора за цесия. Допълва се и че възражения от ответната страна относно действителността на цесионната сделка не са въведени в процеса. Иска се да бъде отменено въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се и разноските по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, както и чл.

280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. От касатора са поставени следните въпроси:

“1. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във 2 връзка с тях доказателства, както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора? Длъжен ли е съдът да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните? Длъжен ли и е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?”.

По така формулираните въпроси се сочи, че е налице отклонение от задължителните постановки на т. 19 от TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константната практика на касационната инстанция, обективирана в решения № 164/28.05.12 г. по гр.д. № 66/12 г. на II г.о., № 187/07.07.16 г. по гр.д. № 1332/15 г. на IV г.о., № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о., № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на I т.о, № 76 от 12.06. 2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на II т.о., № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на III г.о.

(основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

2. “Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?”.

Релевира се наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решения № 107/10.08.2011 г. по гр.д. № 78/2010 г. на I г.о., № 221/08.02.2016 г. по гр.д. № 1453/2015 г. на I г.о., № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на IV г.о., № 92/16.03.2012 г. по гр.д. № 980/2011 г. на II г.о., определение № 333/18.05.2020 г. по т.д. № 2029/2019 г. на I т.о.

3. “При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна?”.

По този въпрос касаторът се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради несъответствие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

4. “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възраженията на страните? Допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи адекватна преценка, в съвкупност, на установените по делото обстоятелства, при съобразяване на правилата на формалната логика и следва ли съдът да съобрази задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК за основаване на решението си върху закона и преценените поотделно и съвкупност обстоятелства по делото?”.

Счита се, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въпроса в първата му част със задължителната практика на 3

ВКС - т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и константната такава, обективирана в решения по т.д. № 3192/18 г. на I т.о., т.д. № 2839/2018 г. на II т.о, т.д. № 1106/2010 г. на II т.о., гр.д. № 1713/2009 г. на IV г.о., т.д. № 1340/2015 г. на I т.о., а във втората – с определение № 217/22.03.2022 г. по гр.д.

№ 430/2021 г. на III г.о. и решение по гр.д. № 978/2021 г. на III г.о.

5. “Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и според действителния им смисъл?”.

Сочи се, че по този въпрос е налице отстъпление от разрешението, дадено в практиката на касационната инстанция - решения № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на II т.о., № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на II т.о., № 134/30.12.2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на II т.о., № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о., както и определение № 124/22.03.2022 г. по гр.д.

№ 586/2022 г. на I г.о.

6. Процесуален въпрос относно “условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове”.

Аргументира се, че е налице противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решения № 382/6.01.2015 г. по гр.д. № 1558/2014 г., IV г.о. и № 163/17.01.2012 г. по гр.д. № 965/2010 г., I т.о. (основание по чл.280, ал. 1, т.

1 ГПК).

7. Процесуален въпрос относно “задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил”.

Изтъква се, че по същия е налице несъответствие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС - т. 2 от ТР 1/13, ОСГТК и т.19 от ТР 1/01, както и формираната такава в определение № 217/27.05.16 г. по гр.д. № 853/16 г., II г.о., решение №283/14.11.14 г. по гр.д. № 1609/14 г., IV г.о. и решешение № 220/2.10.15 г. по гр.д. № 2314/15 г., III г.о.

8. Въпрос относно “характера и значението на приемането, възприето в правната доктрина и съдебната практика”.

По този въпрос се сочи наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на касационната инстанция - решения № 1100/4.7.2003 г. по гр.д. №1876/2002 г. на V г.о., № 1661/6.12.1999 г. по гр.д. № 972/99 г. на V г.о., № 231/ 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., № 121/27.09.2013 г. по т.д. № 621/2012 г. на I т.о.