Решение № 1006 от 22.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120203798 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ш.Д. чрез адв. Т. Б. против наказателно постановление № 793098-F741015/21.10.2024г., на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, вр. чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер на 10167,20 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, не била ясно изложена фактическата обстановка. Твърди, че се касае за фактура с погрешно извършен запис.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата, излага съображения за маловажност на нарушението и моли за отмяна на наказателното постановление.

За Административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява юрк. Ч., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице –главен инспектор по приходите в съответствие с разпоредбата на чл. 193 ЗДДС.

На 23.10.2023г. св. Д. М. съставила АУАН на дружеството „***“ ЕООД в отсъствие на представител на дружеството, тъй като не се явил такъв след изпратена покана по електронен път. Актът бил съставен за това, че дружеството подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх.номер на НАП от 25.09.2023г. на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС. За целите на проверката на 26.09.2023г. било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. В указания срок задълженото лице представило 1 фактури за продажби, извлечения от банкови сметки, справки и др. Установило се, че дружеството издало фактура № **********/28.09.2023г. с получател „***“ ЕООД с основание ***, данъчна основа 50836 лева, стойност ДДС – 10167,20 лева и сума за плащане 61003,20 лева. Дружеството не било регистрирано по ЗДДС към датата на издаване на фактурата и нямало право да получава данък в издадените данъчни документи, с което е прието, че е нарушило чл. 113, ал. 9 ЗДДС, вр. чл. 183, ал. 1 ЗДДС.

АУАН бил изпратен на връчване на адрес като били изготвени протоколи от двама служители на НАП, единият от които св. Д. М. от 24.10.2023г. и от 01.11.2023г. , че на адреса в ***, не бил намерен представляващ дружеството или открито лице за контакти.

На 02.11.2023г. било отбелязано спиране на административно-наказателното производство поради неоткриване на извършителя.

На 20.06.2024г. било отбелязано възобновяване на производството и на същата дата АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството. Срещу АУАН било подадено възражение л. 30.

На 21.10.2024г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган изцяло възприел фактите, описани в АУАН и издал обжалваното наказателно постановление като формално обсъдил и подаденото възражение.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства и като цяло тя не е спорна между страните.

Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на техните правомощия, но този състав е на мнение, че подлежи на отмяна, тъй като е изтекъл срокът, предвиден в чл. 34 ЗАНН.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес. Чл. 34 ЗАНН предвижда, че сроковете са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС), за давността по чл. 34 от ЗАНН съдът следи служебно. В конкретния случай към датата на издаване на НП е изтекъл шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която разпоредба предвижда, че административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.

В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В случая обаче според този състав производството не е било спряно при спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тъй като няма данни в преписката да е било проведено щателно издирване. В практиката на ВКС се приема, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя (арг. и от Решение № 3582 от 10.05.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2

2311/2023 г.; Решение № 7264 от 4.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2024 г.;

Решение № 3533 от 15.04.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 423/2025 г.; Решение № 2942 от 31.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 245/2025 г.; Решение № 2667 от 21.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 247/2025 г. и пр.) АУАН е съставен на 23.10.2023 г., при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като след това са съставени два протокола за посещение на адрес от 24.10.2023г. и от 01.11.2023г. на адреса в *** гр. Бургас. По делото обаче покана за съставяне на АУАН е била връчена по електронен път л. 40, но липсва удостоверено връчване на покана за получаване на АУАН, макар да е налице разпечатка л. 44 от ел.поща от 02.11.2023г. В АУАН е посочено, че в указан срок от 7 дни задълженото лице е представило изискани документи във връзка с проверката по повод регистрация по ЗДДС, т.е. дружеството е известно на органите на НАП.

По мнение на съдебния състав двете посещения, в сравнително кратък период от време, не може да се приемат за щателно издирване по смисъла на закона. Видно е, че покана за съставяне на АУАН е била връчена по електронен път, били са изисквания допълнително документи, т.е. при проявена активност не е невъзможно откриването на нарушителя. В конкретния случай не може да се приеме, че търсенето на представляващия е осъществено нито в рамките на един продължителен период от време, нито пък, че са извършени поне три посещения на адреса, нито пък че по някакъв начин са събрани сведения от други лица, нито пък че е извършена справка в Търговски регистър или справка за постоянен и настоящ адрес на представляващ дружеството. Липсва информация да е било залепено уведомление или по някакъв начин да е било сигнализирано издирването на лицето.

Административнонаказателната отговорност следва да се ангажира при стриктно спазване на закона и едва ако наказващият орган е провел щателно издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, би могло да се направи извод, че са спазени правилата. Такъв извод, с оглед ангажираните доказателства, по мнение на този състав, не може да се направи.

Реално само две посещения, са недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно издирване и по мнение на съдебния състав неправилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, при липсата на законовите предпоставки за това (арг. и от Решение № 1139 от 21.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 977/2017 г.). Щателността предполага ангажиране и на други ресурси за откриване на представител на нарушителя, а не само двукратно посещение на адреса в рамките на 10 дни.

Наказателното постановление е издадено на 21.10.2024г., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 23.10.2023г. (а и от ел. поща л. 44 от 02.11.2023г.), тоест след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, което е съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на наказателното постановление и е основание за неговата отмяна.

Съдът дължи произнасяне по разноските като с оглед отмяната на НП, право на такива има само жалбоподателят, който не претендира разноски, но представя договор за правна защита и съдействие л. 65 за сумата от 1300 лева за адвокатско възнаграждение, платимо по банкова сметка. Предвид, че липсва нарочно искане за присъждане на разноски и че по делото не се представят доказателства възнаграждението изобщо да е платено по банкова сметка, то не се присъжда.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 793098-F741015/21.10.2024 г., на Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** за 3 нарушение на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, вр. чл. 183, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, на „***“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“, в размер на 10167,20 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4