Решение № 1675 от 01.10.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1675/1.10.2020г.

Град Пловдив, 01.10.2020 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

Административен съдия:

Анелия Харитева при секретар

Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2294 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Валтабак“ ЕООД против разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г. на главния архитект на район „Северен“, община Пловдив, с което на възложителя „Диамант“ ООД и наемателя „Бар“ ЕООД се разрешава да извърши строителство: „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ в част от сграда на СК „Диамант“ ООД, намираща се на ул. „В. ***, самостоятелен обект в УПИ VІІІ-1903, кв.638 по плана на V градска част, град Пловдив, с идентификатор ********по КККР на град Пловдив.

Според дружеството-жалбоподател оспореното разрешение за строеж е нищожно, а алтернативно е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправните разпоредби и на административнопроизводствените правила. Иска се обявяване на нищожността или алтернативно отмяна на разрешението за строеж като незаконосъобразно и присъждане на съдебните разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 24.09.2020 г. писмена защита.

Ответникът не взема становище по основателността на жалбата.

Заинтересованата страна „Строителна къща „Диамант“ ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Останалите заинтересовани страни не вземат становище по основателността на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице от кръга на лицата по чл.149, ал.2, т.1 и 3 ЗУТ, тъй като дружеството-жалбоподател е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ********(нотариален акт № 82, том 71, дело № 16486/2004 г. (л.6-7) на Службата по вписванията Пловдив) в сградата, в която е извършен процесният строеж. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването съгласно определение № 14800 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 1247/2019 г. на ВАС, ІІ о., и срещу разрешение за строеж, което съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че производството по издаване на оспореното разрешение за строеж е инициирано от „Бар“ ЕООД, наемател на ресторант „Хепи“ с ИД ********чийто управител е упълномощен от управителя на дружеството-собственик на процесния самостоятелен обект „Строителна къща „Диамант“ ООД (пълномощно от 07.04.2016 г., рег.№ 3002 на помощник-нотариус при нотариус с рег.№ 136 – л.43) в процедурата по издаване на процесното разрешение за строеж и приемане на обекта. Със заявление от 19.04.2016 г. (л.18) са представени изискуемите документи и е поискано одобряване на проекта за обект: „Реконструкция и ремонт на ресторант „Хепи“ в част от сграда на СК „Диамант“ ООД, намираща се на ***“. Въз основа на тези документи е издадено разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г. на главния архитект на район „Северен“, община Пловдив – предмет на настоящото съдебно производство.

Няма данни издаденото разрешение за строеж да е било съобщено на заинтересованите страни, за каквито в случая следва да се считат всички собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда с идентификатор ***, доколкото се касае за разрешение за реконструкция и ремонт на съществуващ ресторант. Съгласно § 5, т.44 ДР ЗУТ „реконструкция“ на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, т.е., чрез реконструкцията се засягат конструктивни елементи и основни части на сградата. Следователно се касае за случай по чл.185, ал.1 или ал.2 ЗУТ и всички етажни собственици са заинтересовани лица съгласно чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ.

В хода на съдебното производство с молби от ответника от 03.02.2020 г. (л.221) и от 25.02.2020 г. (л.349) са представени писмени доказателства за компетентността на главния архитект района, включително заповед № ОА-728 от 12.05.2004 г.

(л.234-235) на главния архитект на община Пловдив, с която на основание § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината делегира свои функции по ЗУТ на главния архитект на район „Северен“ за цялата територия на района, включително правомощието да издава разрешения за строеж за жилищни сгради с височина до 15 м, за сгради на основното застрояване със смесени, обслужващи, производствени и складови функции до 300 кв.м разгърната застроена площ, за преустройство, промяна на предназначението, основен ремонт на изброените видове сгради, помещения или части от тях, за всички сгради от допълващото застрояване, за временни строежи. Тази заповед и останалите писмени документи не е нови писмени доказателства, а е част от административната преписка по издаване на оспореното разрешение за строеж.

В хода на съдебното производство са приети заключения по две съдебно-технически експертизи, извършени от архитект и от инженер-конструктор, които съдът кредитира като компетентни, безпристрастни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

Според вещото лице арх. А. към преписката по издаване на оспореното разрешение за строеж са налични всички документи и проекти съгласно чл.144, ал.2 ЗУТ, а инвестиционният проект е изготвен в обем и съдържание съгласно Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Обектът не е въведен в експлоатация, поради което в архива на район „Северен“ не се намират екзекутивни чертежи, отразяващи отклоненията от съгласуваните проекти.

Арх. А. посочва, че с инвестиционния проект се предвижда затваряне на атриумното пространство между първи и втори етаж на заведението, с което се разширява залата на втория етаж, което разширение е в обема на съществуващото положение, но е предвидено също пристрояване към първи етаж (кота 0) и към втори етаж (кота +3,20) в югозападния ъгъл на сградата, като съществуващата колона се вгражда в заведението, както и пристрояване чрез удължаване на междинната плоча между първи и втори етаж в рамките на УПИ, с което се увеличава застроената площ на първия и втория етаж на заведението. Арх. А. е изследвала приложеното към инвестиционния проект заснемане на съществуващото положение и установява, че в него етажите са със следните площи: сутерен – 107,90 кв.м, първи етаж (кота 0) – 149,72 кв.м, втори етаж (кота +3,20) – 145,26 кв.м. В проекта обаче не са посочени квадратурите на обекта по етажи след разширението на залага вследствие на пристрояването и затварянето на атриумното пространство.

Вещото лице посочва също, че проектът предвижда събаряне на преградни зидове в сутерена и първия етаж и изграждане на нови преградни зидове да оформяне на нови помещения – санитарни възли, битови помещения, складове, хладилни камери и др. В записката по част архитектурна капацитетът на залата на първи етаж е посочен като 14 места и голям бар с рукванд, а на залага на втори етаж – 82 седящи места. В архитектурните чертежи в посоченото обзавеждане са означени 21 места на първи етаж и 95 места на втори етаж, като не са означени места на бара.

Вещото лице посочва още, че според заключението на проектанта по част „Конструктивна“ са налице несъществени изменения в конструкцията на строежа – незначителни промени в масата на строежа, увеличени с 3,6 %, при допустими не повече от 5 %, в сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които конструкцията е в състояние да поеме. Товарите от допълнителната плоча се поемат от две допълнителни стоманобетонни греди без да се увеличават товарите в съществуващите греди. Товарите от допълнителната плоча се предават с метална усилваща конструкция върху сутеренните стени (под кота -0,05) и не се увеличава натоварването върху съществуващите колони. При тази промяна няма да се намали съществуващата носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на сградата.

Според арх. А. проектите по части ВиК и електро новите инсталации са предвидени в самия обект.

В част ОВК е предвидена промяна на вътрешната смукателна инсталация и изхвърляне на засмукания въздух чрез вентилатор с изнесен електрически двигател, монтиран в шумоизолиращ бокс, монтиран на покривната тераса над помещение „склад чистачка“ на втори етаж, който транспортира въздуха по нова вертикална тръба до покрива на сградата. Вещото лице е установило, че на място това не е изпълнено – на покривната тераса е монтирана тръба с вентилатор на смукателна вентилация, а транспортирането на мръсния въздух до покрива на сградата става в съществуващ комин, изграден в сградата, като вентилаторите са разположени в ОВ помещение на технически етаж в подпокривното пространство до стълбищната клетка и достъпно посредством коридор от нея.

На вещото лице не е бил предоставен инвестиционния проект, неразделна част от разрешение за строеж № 72 от 27.05.1995 г., по който е изградена процесната сграда, за да може да направи сравнение на чертежите на различните нива (коти) в част „Архитектурна“, част „Конструкции“ и други части на инвестиционния проект, неразделна част от оспореното разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г., относно обем, очертания, граници, разложение, вид, площи и други параметри. Към заключението си арх. А. прилага писмо от 18.03.2020 г. на зам.-кмета на община Пловдив (л.340), че в община Пловдив не се съхранява одобрен проект на сградата, изградена с разрешение за строеж № 72 от 27.05.1995 г.

При сравнение на схемата на процесния обект с идентификатор ********от 14.04.2016 г. (л.41) и инвестиционния проект арх. А. е установила, че в схемата обектът е нанесен в две нива – първи и втори етаж, обща площ на двата етажа 335,61 кв.м, прилежащи части 17,09 % идеални части от общите части на сградата, без избени помещения, докато в инвестиционния проект са заснети като съществуващи три нива – сутерен с площ 107,90 кв.м, първи етаж с площ 149,72 кв.м и втори етаж с площ 145,26 кв.м (обща застроена площ 402,88 кв.м), т.е., налице е несъответствие на нивата на обекта.

При огледа на място вещото лице е установило, че процесното заведение заема части от сутерен (подземен етаж), част от първи и част от втори етаж на сградата по югоизточната фасада и е въведено в експлоатация заедно със сградата на *** с удостоверение № 104 от 21.01.1999 г., както и че на място са изпълнени предвидените в инвестиционния проект, неразделна част от разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г., строителни работи – пристрояването на първи и втори етаж, като на място пристройката към входа на заведението частично навлиза в съседния ПИ с идентификатор ********, общинска собственост, през който е и входът на заведението, както е било и по първоначалния проект, но не са изпълнени предвидените в част ОВК нов въздуховод и вентилатор за отвеждане на мръсния въздух над покрива на сградата.

Арх. А. посочва, че с проекта не е предвидено засягане на основните, външните, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите на общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби. С проекта, обаче, е предвидена промяна на фасадата на сградата чрез пристрояване към първи и втори етаж, като в частта на пристрояването фасадата е остъклена. Според заснемането на съществуващото положение и проекта не се предвижда отнемане на общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им.