Протоколно определение № 896 от 29.05.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 896 гр. Сливен, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100571 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Ищецът А. Д. Г., редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. М. Х. от АК – Ямбол, редовно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

По делото е депозирана молба с вх. № 10970/22.05.2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, с която са направени искания.

С цел изясняване на направеното искане съдът зададе следните уточняващи въпроси на страната:

СЪДЪТ: Знаете ли откога заседава настоящият съдебен състав?

АДВ. Х.: Не, не мога да отговоря на този въпрос.

СЪДЪТ: Кой е цитираният съдебен акт, с който съставът се е произнесъл?

АДВ. Х.: Моля да се заличи този абзац, в който се излага становище за произнасянето на състава по друго дело.

СЪДЪТ: Какви са основанията на настоящия съдебен състав за съмненията му в непредубеденост?

АДВ. Х.: На първо място, Вие сте приели за разглеждане насрещен иск.

Действително с отговора на исковата молба са предявени насрещни искове – насрещен иск за прекратяване на брака по вина на доверителя, насрещен иск за родителски права на две деца и за издръжка. Насрещният иск следва да 1 отговаря на чл. 124 от ГПК, в т.ч. дали е заплатена държавна такса, и след приемането му, в случай че се депозира отговор на искова молба с насрещен иск, съдът следва да изпрати отговора на ищеца, който става ответник, като му укаже, че в срока по чл. 131 има право на отговор на насрещно предявените искове, и едва след размяната на книжата да насрочи съдебно заседание. Като не сте сторили това, а сте приели насрещните искове, които са нередовни, и не сте изпратили препис от тях с указания, че ищецът/ответник има право на отговор, считам, че са нарушени правата и интересите на моя клиент.

Считам, че с това лишаване от права са налице, на основание чл. 22, ал.

1, т. 6 ГПК, съмнения за предубеденост на настоящия съдебен състав.

Второто ми основание съм изложила в молбата. То е, че майката на ответницата – ищца по насрещния иск, е отправила думи към моя клиент, че същият няма да спечели делото, тъй като тя е съдия, че няма да си вижда децата, за което е налице официално подадена жалба в Районна прокуратура – Сливен. Не на последно място майката на ответницата е била съвсем доскоро съдия в Окръжен съд – Сливен, като настоящото производство се разглежда на три инстанции, а решенията на Районен съд – Сливен подлежат на обжалване пред Окръжен съд – Сливен. С оглед създадените колегиални отношения между съдиите от Районен съд – Сливен и Окръжен съд – Сливен, както и предвид изречените от нея думи, считам, че това буди съмнения за безпристрастност съгласно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Изложила съм и твърдения, че делото следва да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, като в решенията на ЕСПЧ е постановено, че съмненията сами по себе си водят до основание за отвод на състава, разглеждащ производството.

В тази връзка изцяло поддържам депозираната молба и Ви моля да си направите отвод. Не е без значение и фактът, че се касае за родителски права на малолетни деца, на които майката на ответницата е баба, която е работила в съда, и с оглед защита на техния интерес считам, че отново са налице основания за отвод.

Ответникът И. В. Г., редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. М. Й. от АК – Сливен , редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

ДСП – СЛИВЕН, редовно призована, не изпраща представител.

Представила е социален доклад по делото.

2

АДВ. Й.: Запознат съм с молбите. Считам същите за неоснователни. В нито една от тях не се сочат конкретни обстоятелства, които да поставят под съмнение безпристрастността на съдебния състав. Доколкото ми е известно, и докладчикът, и съдебният секретар са отскоро в Районен съд – Сливен и не са работили с М.В. в нито една съдебна инстанция. В тази връзка считам, че не са налице обстоятелства за каквато и да е близост или колегиални отношения на състава с майката на ответницата. Изложените доводи биха били относими при всички съдии в съдебната система, което считам за неоснователен довод.

По отношение на изявлението за насрещните искове считам, че не са налице насрещни искове в настоящото производство. Делото е образувано по иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК от ищеца, като е направено искане по ал. 3 от същия член съдът да се произнесе за вината. Съгласно съдебната практика, включително и на ВКС, естеството на така направеното искане не е самостоятелно, а е вече към предявен иск и съдът дължи произнасяне само с решението по допускане на развода.

В тази връзка такова искане може да се повдигне и до приключване във въззивната инстанция. В Решение № 189 от 2015 г., постановено по к.гр. дело № 7004/2014 г. на ВКС, III-то гражданско отделение, е посочено, че именно поради несамостоятелността на искането същото не може да бъде квалифицирано като насрещен иск, още повече като повдигнат въпрос при произнасяне по вината. Трябва да се преценява вината и на двете страни.

Именно поради тези характеристики по вече образуваното от ищеца дело за развод искането няма самостоятелен характер и не е насрещен иск.

На следващо място не са насрещни искове заявената претенция за упражняване на родителски права, искането на ответницата за определяне на лични контакти с ищеца, както и размерът на издръжката, която той следва да заплаща, в случай че родителските права се предоставят. Това обстоятелство се извежда от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК, която вменява на съда задължение служебно да определи местоживеенето на децата, родителските права и размера на издръжката. Позовавам се отново на практиката на съдилищата, че заявените претенции на страните не обвързват съда, както и че същият има задължението служебно да се произнесе в интерес на децата. Именно затова смятам, че не са налице насрещни искове, а становище по исковата молба по отношение уреждането на последиците от 3 прекратяване на брака.

Съдът, след като изслуша страните и направените от тях искания и доводи, взе своето решение, като обърна внимание на следните факти:

С молба с вх. № 10970/22.05.2026 г. по описа на Районен съд – Сливен ищецът е направил искане за отвод на съдебния състав по гр. дело № 571/2026 г. по описа на РС – Сливен и на всички съдебни състави от Районен съд – Сливен. В молбата се посочва, че ответникът е дъщеря на съдия М.В., която е правораздавала в Окръжен съд – Сливен до края на 2025 г. Посочва се, че в това си качество майката на ответника е създала служебни, приятелски и колегиални отношения в съдебния район на РС – Сливен и ОС – Сливен, като тези факти пораждат основания за съмнения у ищеца относно непредубедеността и заинтересоваността на съставите от изхода на делото.

Настоящият съдия-докладчик работи в Районен съд – Сливен от 05.01.2026 г. Същият не се е произнасял по спорове, свързани с някоя от страните и не познава същите.

По отношение на твърденията за допуснато процесуално нарушение и за нарушаване на правата на някоя от страните съдът намира същите за неоснователни. Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ГПК предоставя възможност на съда за произнасяне в първото съдебно заседание по делото, каквото е и настоящото съдебно заседание.

Настоящият докладчик не е нито пряко, нито косвено заинтересуван от изхода на делото, но с цел да се избегнат всякакви съмнения относно обективността и безпристрастността му при разглеждане на настоящото гражданско дело и като съобрази разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, отнасяща се до правото на справедлив процес, съдията-докладчик следва да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, за да се избегнат всякакви съмнения относно обективното и безпристрастно разглеждане на делото.

С оглед дадения отвод съдът не счита, че е редно да се произнася по изявленията на страните дали е предявен насрещен иск или е изложено становище.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА от състава на съда, разглеждащ гр.д. № 571/2026 година по описа на Районен съд – Сливен, съдията-докладчик ВЕСИСЛАВ ГЕНОВ.

Делото да се докладва на Районен съд – Сливен за определяне на нов докладчик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15:02 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________

5