Решение № 213 от 13.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Велико Търново, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500227 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 53/22.02.2023 год., постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд, поправено с Решение № 191/29.05.2023 год., постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, Русенска област сумата в размер на 56 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за получените телесни увреждания от ПТП, настъпило на 04.09.2018 г., както и сумата в размер на 3 634.48 лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. С. Б. против ЗК „Лев Инс“ АД - София исковете в останалата им част. С решението е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД – гр.

София, ЕИК 121130788 да заплати на Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, Русенска област сумата в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на Е. А. А., поч. на 04.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска в останалата му част. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на 1

Д. С. Б., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Е. А., ЕГН ********** сумата в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата в размер на 35 423.08 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от смъртта на неговия баща Е. А. А., поч. при ПТП, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените от Д. С. Б., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д. Е. А., ЕГН ********** против ЗК „Лев Инс“ АД - София исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в останалата им част. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на А. И. Г., ЕГН ********** от с. Сеслав, обл. Разград сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на внука й Е. А. А., поч. на 04.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният от А. И. Г. против ЗК „Лев Инс“ АД - София иск в останалата му част. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД – гр.

София, ЕИК 121130788 да заплати на Е. А. А., ЕГН ********** от с. Сеслав, обл. Разград сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на брат й Е. А. А., поч. на 04.09.2018 г. при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният от Е. А. А. против ЗК „Лев Инс“ АД - София иск в останалата му част. С решението е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на адв. Г. И.

Н. от АК - Габрово на основание чл. 38 от ЗА възнаграждение в размер на 20 452 лв. за осъществено процесуално представителство по делото. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД – гр.

София, ЕИК 121130788 да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 15 802.30 лв., както и сумата в размер на 850 лв. - разноски, платени от БС.

Осъдени са Д. С. Б., А. И. Г. и Е. И. Г. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД - София сумата в размер на 343.28 лв. разноски за производството. Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура, гр. София - трето лице-помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.

С Определение № 482/29.05.2023 год., постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлено искането на адв. Г. И. Н. от АК - Габрово в качеството му на пълномощник на Е. А. А., А. И. Г. и Д. С. Б. лично и в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете Д. А. по чл. 248 от ГПК – за изменение на Решение № 53/22.02.2023 г., постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд в частта за разноските като неоснователно.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М. М. Г. и П. В. Д. – изп. директори, чрез адв. Т. П. от САК против Решение № 53/22.02.2023 год., постановено по гр. д. № 611/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението, в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на Д. С. Б. за получените от нея телесни увреждания е уважена за сума 2 над 25 000 лв.; в частта, с която исковата претенция за имуществени вреди на Д. С. Б. за получените от нея телесни увреждания е уважена за сума над 2 136.83 лв.; в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на Д. С. Б. обезщетение за смъртта на Е. А. А. е уважена за сумата от 120 000 лв.; в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на Д. С. Б., в качеството й на майка и законен представител на Д. Е. А. обезщетение за смъртта на неговия баща Е. А. А. е уважена за сумата над 20 000 лв.; в частта, с която исковата претенция за имуществени вреди на Д. Е. А. чрез неговата майка Д. С. Б. е уважена за сумата от 35 423.08 лв.; в частта, с която исковите претенции за неимуществени вреди на бабата на загиналия Е. А. А. - А. И. Г. са уважени за сумата от 20 000 лв. и в частта, с която исковите претенции за неимуществени вреди на сестрата загиналия Е. А. А. - Е. А. А. са уважени за сумата от 10 000 лв. е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на претенциите за неимуществени и имуществени вреди на Д. С. Б., в лично качество на пострадал при ПТП се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като определеното обезщетение, с оглед травматичните увреждания, възстановителния период, съдебната практика при подобен тип травми, датата на ПТП-то е завишено. Неправилно бил определен и приносът на пострадалата (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) при определяне на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди. По отношение на претенцията за неимуществени вреди на Д. С. Б., които търпи в качество й на „съпруга“ на загиналия Е. А. А. заявява, че ищцата не е материалноправно легитимирана да претендира такива вреди, а в условията на евентуалност твърди, че дори да се приеме, че двамата са живеели на фактически начала съдът не е приложил правилно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. По отношение на претенцията за неимуществени и имуществени вреди на Д. Е. А. се излага, че присъдените обезщетения са прекомерни, като съдът неправилно е приложил чл. 52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение не кореспондирало със съдебната практика по сходни случаи, ниската възраст на детето, обуславяща кратката връзка между него и баща му, която не е позволила да бъдат изградени дълги и трайни отношения между баща и син. Твърди, че претенцията за имуществени вреди, представляващи издръжка на Д. А. за периода от 04.09.2018 г. до 19.04.2035 г., поради смъртта на баща му А. е изцяло неоснователна, тъй като застрахователят не следвало да дължи издръжка в конкретния случай, съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ. По отношение на претенциите на бабата А. И. Г. и сестрата Е. А. А.и на загиналия Е. А. А. се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил обезщетения за неимуществени вреди на бабата и сестрата на загиналия Е. А. А., тъй като по делото не били доказани твърденията за наличие на особена връзка, с характер на изключителност. С оглед на това ищците не били материално легитимирани, макар и да са между най-близките на загиналия при настъпване на процесното застрахователно събитие и да са измежду лицата, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Посочено е, че в конкретния случай не може да бъде направен извод за изключителност в близостта между бабата/сестрата и починалия, а сочат на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. В жалбата се излага още, че е допуснато процесуално 3 нарушение от първоинстанционния съд, като с оглед конституирането на АПИ като трето лице помагач на страната на ответника първоначално е допуснал назначА.нето на съдебна пътностроителна експертиза, а в последствие е заличил същата. Това обстоятелство възпрепятствало събирането на доказателства относно твърдените от ответника факти за състоянието на пътния участък, а и в последствие да ползва установеното при предявен от него иск срещу третото лице-помагач. На следващо място се излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел за неоснователни възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна Е. А..

Претендира се да се отмени постановения съдебен акт в обжалваните му части и се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове съобразно посочените размери. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Е. А. А., ЕГН ********** от с. Сеслав, Община Кубрат, Област Разград, *****, А. И. Г., ЕГН ********** от с. Сеслав, Община Кубрат, Област Разград, *****, Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, Община Сливо поле, Област Русе, *******, лично и като майка и законен представител на Д. А., род. на 19.04.2017 г. във Франция, всички със съд. адрес: гр. Трявна, Област Габрово, *********, чрез адв. Г. Н. от АК – Габрово. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такА. следва да бъде оставена без уважение, поради изложени в отговора съображения.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура, гр. София.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач П. С. И., ЕГН ********** от с. Юпер, Област Разград, ********* (настоящ адрес: с. Ново село, Област Разград, *********).

Постъпила е въззивна жалба от Е. А. А., ЕГН ********** от с. Сеслав, Община Кубрат, Област Разград, *****, А. И. Г., ЕГН ********** от с. Сеслав, Община Кубрат, Област Разград, *****, Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. Сливо поле, Община Сливо поле, Област Русе, *******, лично и като майка и законен представител на Д. А., род. на 19.04.2017 г. във Франция, всички със съд. адрес: гр. Трявна, Област Габрово, *********, чрез адв. Г. Н. от АК – Габрово против Решение № 53/22.02.2023 год., постановено по гр. д.

№ 611/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалвания съдебен акт, в частта, с която частично са отхвърлени предявените искове е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че решението е неправилно и в отклонение с принципа на справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди, като първоинстанционният съд не се е съобразил със съдебната практика, установена в решенията на ВКС. Оспорва се и изводът на съда, че пострадалата Б. е допринесла за настъпване на вредата в посочения размер, който извод бил в противоречие със заключението на КСТМЕ. Посочено е, че съдът винаги следва да отчита освен конкретните обстоятелства, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие, причинило 4 смъртта на пострадалия Е. А. А., б.ж. на с. Сеслав, брат на първия ищец, внук на втория ищец, съпруг на третия ищец и баща на четвъртия ищец, психическите изживявания, изпитани от тях, свързани със загубата му, изградената между ищците и пострадалия, дълбока и емоционална връзка, негативните за ищците последици в емоционален и психологически план, породени от смъртта му, неговата възраст, здравословен и психически статус, така и обществено-икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия момент, поради което исковете се явявали основателни и доказани до пълния им претендиран размер.