Решение № 608 от 02.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно административно наказателно дело № 20231100601539 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С решение от 11.04.2022г., постановено по НАХД № 4300/2021г., СРС, НО, 131 състав, е признал обвиняемия Г. М. А., за ВИНОВЕН в това, че на 22.06.2019г., около 11.10ч., в гр. София, бул. „Овча купел“, пред № 1, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото — отправил нецензурни думи към Г.Л.- „****, ще те намеря и ще те убия!“ и опрял ловджийски нож в калъф в корема на Л. - престъпление по чл.325, ал.1, от НК, поради което и на основание чл. 78а НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е НАЛОЖИЛ административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, обвиняемият Г. А. е бил осъден да заплати в полза на НБПП сумата от 200 лева - разноски, сторени за заплащане възнаграждение за предоставена правна помощ.

Срещу това решение е подадена жалба от обвиняемия Г. М. А. чрез служебния му защитник - адв. Г. А. от САК, в която се посочва, че решението 1 е неправилно и неоснователно, иска се отмяната му. Изтъква се още, че е налице липса на точно определен механизъм на действията, посочени от разпитаните свидетели, налице е несъответствие в причинно- следствената връзка на развилото се действие, налице са същите пороци, допуснати от предходните два състава, разгледали делото в СРС.

В разпоредително заседание на 15.03.2023г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание служебният защитник на обвиняемия Г.

А.- адв. Г. А., моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, тъй като същото е неправилно и неоснователно. В подробности излага поведението на обвиняемия относно действията му във възникналата ситуация и това, че той е действал, когато са възникнали неща, които не е могъл да предвиди, както и това, че е изпълнявал служебни ангажименти в качеството му на охранител. Моли съда да признае подзащитния му за невиновен.

Представителят на СГП счита, че жалбата е неоснователна, а цитираното решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Посочва, че приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, в частност от разпитаните по делото свидетели, от които по несъмнен начин се установява, че обв. А. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Обвиняемият Г. А., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума, моли да се отмени решението на СРС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното решение, изложеното във въззивната жалба, вкл. и доводите изложени в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение, извърши цялостна служебна 2 проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество- жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен състав е извършил цялостен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото.

Извършен е правилен анализ на събраните по делото доказателства и не е налице превратно тълкуване от първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от районния съд, като са изложени мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция.

Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал по делото, намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Обвиняемият Г. М. А. е роден на ****г. в с.Кочериново, българин е, български гражданин, трудово ангажиран, женен е, не е осъждан, с адрес: гр.Дупница, ж.к.“****, ЕГН **********.

На 22.06.2019г., преди обед, св. Г.Л., неговите малолетни деца и свидетелят Д.Ц. се намирали в гр.София, кв. „Овча купел“, в района на бул.

"Овча купел" № 1, в близост до автогарата в квартала, пред магазин за алкохол и и цигари, където работела съпругата на св. Л.. Двамата свидетели си говорели на тротоара, а децата на св. Л. си играели и карали тротинетки по същия. При това, около 11: 10 часа, двамата забелязали конфликтна ситуация между пътни превозни средства, движещи се по булеварда- лек автомобил марка "Фиат", с peг. № КН **** АН, управляван от обв. Г. А. и неустановен по делото мотоциклет, тип скутер, които се движели успоредно един на друг и спорели. Тогава обвиняемият, с управлявания от него автомобил, бутнал 3 леко моториста, който паднал на платното, но бързо се изправил и го попитал „Какво правиш, бе човек ?“. Обвиняемият обаче започнал да го псува и се качил на тротоара в опит да напусне местопроизшествието, макар водача на скутера, да му заявил, че следва да извикат „КАТ“. Случката привлякла вниманието на двамата свидетели, тъй като се развивала в непосредствена близост до тях и до намиращите се на тротоара деца на св. Л.. Последният веднага се насочил към автомобила на обвиняемия и застанал пред него, с цел да му попречи да избяга, като му заявил, че следва да изчака идването на контролните органи, но обвиняемият придвижил автомобила напред, и същият опрял в краката на св. Л.. Последният отскочил назад, след което ударил страничното огледало на превозното средство. Обв. А. от своя страна реагирал остро на действията на св. Л., излязъл от автомобила, носейки нож, тип „ловджийски“ с дължина на острието около 30-40 см, поставен в предпазен калъф, който насочил към свидетеля. Той от своя страна го бутнал в опит да го отдалечи от себе си, но обвиняемият опрял ножа в корема му, започнал да го обижда и да му се заканва, в частност с думите - „Аз съм сотаджия. Сега ще видиш какво ще стане“, „****, ще те намеря и ще те убия“, св. Л. го отблъснал с ръце, между двамата се разменели обиди и псувни.

Инцидентът привлякъл вниманието и на други минувачи, а от автомобила излязъл спътника на обвиняемия – неустановена по делото жена, която започнала да вика- „Не се разправяйте с мен, бременна съм“.

След като бил отблъснат от свидетеля и видял, че започват да се струпват хора, обвиняемият се качил обратно в превозното средство, минал по велосипедната алея и потеглил, като жената тръгнала да го догони, а мотористът, участник в произшествието, също потеглил след автомобила.

Обв. А. обаче, движейки се по велоалеята, преминал на червен сигнал на светофара и напуснал мястото в неустановена посока.

Св. Л. отишъл при децата си, за да ги успокои, като междувременно бил подаден и сигнал на национален телефон 112, като на място пристигнал полицейски патрул, на който свидетелите посочили регистрационния номер на автомобила, управляван от обвиняемия.

Горните фактически констатации намират сходство в приетите от първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Г.Л. и Д.Ц., 4

Г. П. и Б.С., писмените доказателствени средства- протоколи от проведени разпознавания, писмени доказателства - справка за съдимост, справка от ОДМВР- Кюстендил и други документи, събрани в хода на съдебното следствие, включително по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2, при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на някои от тях или едностранчивост в подхода при оценката им. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу обвиняемия, поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание. Противно на наведените в жалбата доводи, при внимателния прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролираният съд е отговорил на наведените възражения на защитника.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствата, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, 5 за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.

В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че от събраните по делото доказателства не се установяват възприетите от първата инстанция фактически изводи. Районният съд е обосновал извода си за достоверността на показанията на св. Г.Л. и св.Д.Ц.. Въззивната инстанция приема, че посочените свидетелите са били преки очевидци на действията на обвиняемия, които са инкриминирани в обвинението, като са възприели случилото се лично и непосредствено.

Коментираните свидетелски показанията са логични, последователни и непротиворечиви помежду си, като в тях не се констатира изразяване на лично отношение към поведението на обвиняемото лице. Безспорно установено е, че с св.Ц. е случайно намиращо се лице на местопроизшествието, което няма лично отношение към участниците в конфликта.

Показанията на този свидетел напълно съвпадат с изложеното от св.

Г.Л. – пострадал от деянието, на които съдът също дава пълна вяра, защото не се явяват изолирани. Макар и пострадал от престъплението, изложеното от него с точност и прецизност съвпада с изложеното от св. Ц., който не може да се счете заинтересован от изхода на делото. В насока разкриване авторството на деянието в лицето на обвиняемия са и извършените в хода на досъдебното производство разпознавания.