Акт от 12.08.2019, Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 том 1 стр. 51

Гр. Кула 12.08.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд - Кула, първи състав, в открито заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Петър Живков със секретаря Нели Йончева и с участието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско дело № 109 от 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.8 от Закона за аренда в земеделието от Т.С.Н. с ЕГН: ********** *** против Н.З.М. с ЕГН:********** ***, за заплащане на следните парични суми:

– 75.00 лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г и 80.00 лева арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г по договор за аренда от 04.08.2016 г; и

– 139.50 лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г, 148.80 лева арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018 и 86.80 лева 1/3 от арендното възнаграждение за 2015/2016г по договор за аренда от 14.03.2011 г. и Анекс към него от 31.07.2015г.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба. В отговора се излага, че исковете са недоказани и необосновани и не са представени документи за собственост и скици на имотите, предмет на договора. Иска се да се отхвърли иска.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Между Гена Тодорова Живкова, като арендодател и ответника Н.З.М., като арендатор, са сключени два договора за аренда на земеделска земя, както следва:

1. На 04.08.2016 г. за аренда на нива от 4.997 дка - имот 183074, в землището на с. Старопатица за пет стопански години от 2016/2017 до 2020/2021г., включително. Арендатора се е задължил да заплаща арендно възнаграждение в размер на 30 лева на декар за 2016/2017 г. и 32 лева на декар за 2017/2018г. В чл.2 ал.2 от договора е уговорено, че плащането трябва да се извърши до 30.11 в края на всяка стопанска година. Общо арендното плащане за стопанската 2016/2017 година е в размер на 149.91 лева, а за стопанската 2017/2018 е 159.90 лева

2. На 14.03.2011 г. и Анекс към него от 31.07.2015г. за аренда, на нива от 3.300 дка - имот 046001 и нива от 6.000 дка – имот №177077 и двата в с. Старопатица за пет стопански години от 2015/2016 до 2019/2020г., включително. Арендатора се е задължил да заплаща арендно възнаграждение в размер на 28.00 лева на декар за 2015/2016г; 30 лева на декар за 2016/2017 и 32 лева на декар за 2017/2018г. В чл.2 ал.2 от договора е уговорено, че плащането трябва да се извърши до 30.11 в края на всяка стопанска година. Арендното плащане за стопанската 2015/2016 е в размер на 260.40 лева, за 2016/2017 година е в размер на 279.00 лева, и за 2017/2018 г е в размер на 297.60 лева.

Арендодателят е починал и е оставил следните наследници Венка С. Илиев и Т.С.Н., дъщери.

Имотите предмет на договорите по-горе са собственост на Стоян Тодоров Живков, като възстановени с решение по ЗСПЗЗ.

Не са представени доказателства за извършени плащания на арендни и наемни възнаграждения по процесните договори.

Фактическата обстановка се установи от договор за аренда от 04.08.2016 г., Договор за аренда от 14.03.2011 г., и Споразумение-анекс от 31.07.2015г към Договор за аренда на земеделски земи от 14.03.2011 г., удостоверение за наследници на Стоян Тодоров Живков и удостоверение за наследници на Гена Тодорова Живкова. Решение №777 от 31.10.1996г. на ПК Кула и НА №53 по нот дело №275/1998г. от 21.12.1998г. на Кулски районен съд.

От правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове, с правно основание чл.8 от

Закона за аренда в земеделието, за заплащане на арендни възнаграждения, ищеца следва да докаже, че между него и ответника е сключен договор за аренда, с който ищеца е предоставил на ответника земеделски земи за ползване срещу определено годишно арендно възнаграждение, и че ответника не е изпълнил задължението си да заплаща годишното възнаграждение.

По делото се доказа, че между Гена

Тодорова Живкова и ответника са сключени два договора за аренда, като по първия ответника, като арендатор, се е задължил да заплати за стопанската 2016/2017 година 149.91 лева, а за стопанската 2017/2018 сумата от 159.90 лева, а по втория се е задължил да заплати за стопанската 2015/2016 сумата от 260.40 лева, за 2016/2017 година сумата от 279.00 лева, и за 2017/2018 г сумата от 297.60 лева.

Арендодателя е починал и е оставил следните наследници - Венка С. Илиев и Т.С.Н., дъщери, които наследяват по половината от нейното наследство, включително и правата по процесните договори, на основание чл.5 от Закона за наследството. При това положение всеки от наследниците може да претендира само половината от дължимите арендни плащания, както следва: по първия договор за стопанската 2016/2017 година 74.96 лева, а за стопанската 2017/2018 сумата от 79.95 лева, а по втория договор за стопанската 2015/2016 сумата от 130.20 лева, за 2016/2017 година сумата от 135.50 лева, и за 2017/2018 г сумата от 148.80 лева.

Не се доказа от ответника, за което са дадени указания с доклада по делото, че е заплатил дължимите арендни възнаграждения.

Предвид това исковете следва да бъдат уважени за тези суми и отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер.

Съгласно чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите при неизпълнение на парично задължение длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Деня на забавата е подаване на исковата молба в съда, поради което ответника дължи и законната лихва върху всяка от главниците, считано от 10.04.2019 г до окончателното издължаване.

Предвид уважаване на исковете на ищеца следва да се присъдят и направените разноски, които са 100.00 лева държавна такса и 300.00 лева за адвокат.

Възраженията на ответника са неоснователни, тъй като представянето на скици и документи за собственост на имотите предмет на договорите е иррелевантно за предмета на делото. За уважаване на исковете е от значение да има договори, по които да е уговорено плащане и това плащане да не е осъществено. Скици по принцип са задължителни при спорове за собственост с оглед индивидуализиране на спорното право - имота.

Освен това ищеца е представил документи за собственост.

Предвид изложеното Съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н.З.М. с ЕГН:********** ***

ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Н. с ЕГН: ********** ***, следните парични суми:

– 74.96 лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г, по договор за аренда от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за това възнаграждение за разликата до 75.00 лева;

– 79.95 лева арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018г по договор за аренда от 04.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за това възнаграждение за разликата до 80.00 лева;

– 139.50 лева, представляваща арендно възнаграждение за стопанската 2016/2017г, 148.80 лева арендно възнаграждение за стопанската 2017/2018 и 86.80 лева 1/3 от арендното възнаграждение за 2015/2016г по договор за аренда от 14.03.2011 г. и Анекс към него от 31.07.2015г., ведно със законната лихва върху всяко от възнагражденията, считано от 10.04.2019 г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото, от които 100.00 лева държавна такса и 300.00 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му.

Председател: