Присъда № 13 от 19.07.2023, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 291/2022
- Вид
- Присъда № 13
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 152 · Семеен кодекс
МОТИВИ към присъда № 13от 19.07.2023 година по н.о.х.д. № 291/2022 г. по описа на РС-Велинград
Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград е внесла обвинителен акт по ДП № 537/2019г. на РУ-Велинград, (пр.пр.713/2019) срещу А.С.А. с ЕГН ********** за извършено престъпление по: чл.183, ал.1 от НК, а именно - че след като е осъден с Решение № 447/15.12.2014 г., влязло в сила на 06.01.2015г. по гр. дело № 817/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград и с Решение № 129/24.04.2020 г., влязло в сила на 24.04.2020г. по гр. дело № 115/2020 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд да издържа свой низходящ – детето си С.А.А., родено на 16.09.2013г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за 63,6 месечни вноски (за 63 месеца и 17 дни) за периода от 06.01.2015 г. до 24.04.2020 г. - по 85.00 лева на месец - съгласно решение № 447/15.12.2014 г., влязло в сила на 06.01.2015г. по гр. дело № 817/2014 г. по описа на Районен съд – Велинград, като общата дължима сума за този период е 5406.00 лева; и за 27 месечни вноски за периода от 24.04.2020 г. до 24.07.2022 г., по 200.00 лева на месец, съгласно Решение № 129/24.04.2020 г., влязло в сила на 24.04.2020 г. по гр. дело № 115/2020 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, като общата дължима сума за този период е 5400.00 лева, с обща дължима сума за двата периода 10806.00 лева.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение; подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение, при твърдения, че преди 4-5 години е давал на няколко пъти лично, без разписки, на майката на детето суми за издръжки, а след заведени срещу него дела в Германия – от страна на немската държава са били изплатени на детето издръжки, като по повод това са му били удържани от изплатилата ги институция 2697 евро; защитникът пледира невиновност на подзащитния му с оглед твърдените от последния за заплатени и удържани му суми, а алтернативно – минимално наказание с оглед чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната от фактическа обстановка:
Подсъдимата А.С.А. – роден на 02.09.1982 г. в град Велинград, българин, български гражданин, с регистрация по постоянен адрес: град Велинград, ул. Кория“ № 24, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН **********. Той и свидетелят И.А.А. са родители на малолетното дете С.А.А., родено на 16.09.2013г. С влязло в сила на 06.01.2015г. Решение № 447/15.12.2014г. по гр. д. № 817/2014г. на РС-Велинград бракът между родителите е прекратен с развод, като подсъдимият е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 85 лв. С влязло в сила на 24.04.2020г. Решение № 129/24.04.2020г. по гр. д. № 115/2020г. на ОС – Пазарджик размерът на издръжката е изменен на 200 лв. Въпреки тези решения подсъдимият не изплатил никакви суми за издръжка на сина си С.А.. Това дало повод на майката на детето – И.А., освен да инициира изпълнително дело пред ДСИ при РС-Велинград, по което подсъдимият не внесъл никакви суми - да се обърне за съдействие (със заявление от 27.07.2022г.) и към властите в Германия, където отглежда детето. В резултат - с решение на съда в Потстдам от 26.09.2022г. подсъдимият е осъден да заплати за сина си С.А. издръжки в размер на 464 евро за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г., и в размер на 1652 евро за периода от 01.01.2022г. до 31.07.2022г. Решението е обжалвано на 28.10.2022г., като въззивният съд – Бранденбург е констатирал наличието на съществуващо вече решение на български съд относно присъдената в полза на детето издръжка, с оглед което е предоставил възможност на ищцовата страна да посочи дали поддържа или оттегля предявеният иск пред немския съд.
След като искът е бил оттеглен - с Решение от 30.11.2022г. въззивната инстанция, с оглед наличното вече решение на български съд по идентична претенция, явно е прекратила 1 производството и е присъдила разноските по него в тежест на ищцата. Окръжна администрация Потстдам-Мителмарк е изплатила за детето С.А.А. издръжки в размер на 464 евро за периода от 01.11.2021г. до 31.12.2021г., и в размер на 1652 евро за периода от 01.01.2022г. до 31.07.2022г., както и начислявани лихви в размер на 581 евро, считано от 05.05.2022г. – съгласно немското законодателство, и Данъчна служба Дуисбург-Хамборн е удържала тези суми от доходите на подсъдимия.
Тази фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства: Заверени преписи от Решение № 447/15.12.2014г. по гр. д. № 817/2014г. на РС-Велинград, Решение № 129/24.04.2020г. по гр. д. № 115/2020г. на ОС – Пазарджик, Справка от съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Велинград относно образувано изпълнително дело със страни С.А. чрез неговата майка и законен представител И.А. срещу А.А., Решение 430 FH 1009/22 от 26.09.2022г. на Районен съд Потсдам, Отделение по Семейни дела, Съдебен акт по дело № 15WF 170/22 от 09.11.2022г. на Висш окръжен съд на провинция Бранденбург, Решение по дело № 15WF 170/22 от 01.12.2022г. на Висш окръжен съд на провинция Бранденбург, Два броя уведомления от Данъчна служба Дуисбург до А.А. ( от дати 15.03.2023г. и 08.05.2023г. - за усвоявани като данъчни кредити суми съответно от 1293 евро и 1404 евро, прихванати и изплатени на Окръжна администрация Потстдам-Мителмарк, като преведени от нейна страна за издръжки на детето С.А.А., Писмо от16.05.2023г. от Окръжна администрация Потсдам- Мителмарк относно отпускане на издръжка според Закон за плащане на издръжка за сметка на родител; на детето С.А. по дело F-197/22-Yi, Досие № 430 FH 1009/22 на Районен съд – Потсдам – отдел семейни въпроси на дело на провинция Бранденбург, представлявана от Федерална дирекция за финансова помощ за семейства на окръг Потсдам-Мителмарк срещу А.А. – на български и немски език, показанията на свидетелите Р.А.Р., И.А.А., обясненията на подсъдмия А.А., дадени от тях при съответните им разпити и очна ставка.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От обективна страна събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимия А.А. е автор на изпълнителното деяние, изразило се в бездействие – неплащане на повече от две месечни вноски за издръжка на низходящ (малолетното му дете С.А.А.), след като е бил осъден да го издържа с влязлото в сила на на 06.01.2015г Решение № 447/15.12.2014г. по гр. д. № 817/2014г. на РС-Велинград, включително и след увеличаване размера на тази издръжка с Решение № 129/24.04.2020г. по гр. д. № 115/2020г. на ОС – Пазарджик.
Наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само занапред от влизане в сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка (така - Решение № 111 от 4.07.2016 г. по н. д. № 434/2016 г., III н. о., на ВКС, Решение № 484 от 16. Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о.). От влязлото в сила на 06.01.2015г. Решение № 447/15.12.2014г. по гр. д. № 817/2014г. на РС-Велинград до 24.04.2020г. – когато е влязло в сила Решение № 129/24.04.2020г. по гр. д. № 115/2020г. на ОС – Пазарджик, с което е увеличен размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за сина му, има 63 месеца и 17 дни. Следователно дължимите за този период от над 63 месеца издръжки за детето в размер на по 85 лв. възлизат на общо 5406 лв. След увеличаването на издръжката – за периода от 27 месеца от влизане в сила на решението на ОС-Пазарджик (24.04.2020г. до 24.07.2022г.) общо дължимата сума за издръжки е в размер на 5400 лв. (27 м. х 200 лв.). Относно неизпълнението на тези задължения на подсъдимия, явно надвишаващи две месечни вноски – настоящият състав кредитира показанията на свидетелите И.А. и Радка Румбина, според които до момента подсъдимият не е платил нито една месечна издръжка за сина си. Без да пренебрегва аспекта на родствената близост на двете свидетелки и заинтересоваността на майката – като родител, упражняващ родителските права над детето, съдът цени 2 показанията на двете жени са непротиворечиви и взаимно подкрепящи се относно обстоятелството заплащана ли е издръжка от подсъдимия. В унисон с твърденията им за липса на плащане на каквито и да било суми от страна на бащата следва да се разглежда и информацията от СИС – Велинград (л.63) – че по образуваното изпълнително дело № 119 по изпълнителен лист от 11.08.2021г. към дата 23.01.2023г. няма постъпили никакви суми от длъжника – подсъдим по настоящото дело. В този контекст на еднопосочни непротиворечиви преки и косвени доказателства- колебливите обясненията на подсъдимия, че „преди 4-5 години“ бил дал за детето „близо 5000лв.“, коригирани след това на „3900 лв.“ – съдът намира за неправдоподобни и недоказани.
Кумулативното наличие на посочените обстоятелства предопределя съставомерността на извършеното като престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Предвид естеството на престъплението – формално, от субективна страна то е осъществено с пряк умисъл, като подсъдимият е предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е целял същите. От субективна страна за ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на задължението за издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията. За да е налице елементът съзнателност на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия: 1./ деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща; 2./ да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. В конкретния случай се установява както бездействието на подсъдикмия, изразило се в неплащане, след като вече е знаел за влязлото в сила, и следоватлно връчено му решение на гражданския съд – така и възможността му да плаща издръжка – доколкото прихванатите от немските власти суми са удържани като данък върху негови доходи. Дори подсъдимият да нямаше такива – като обективни пречки осъденият да изпълнява задължението си практиката е извела: неработоспособната възраст, наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд, продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа. Простата липса на работа, предвид безусловния характер на задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК, не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Задължението за заплащане на издръжка се дължи от влизане в сила на решението и за изпълнението му не се изисква покана до длъжника, т.е. покана за изпълнение не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Именно в контекста на субективната страна на процесното престъпление следва да се подчертае, че то се осъществява чрез съзнавано бездействие от страна на извършителя.
Наличните в България (чл. 152 СК) или други страни (в случая Германия) механизми за осигуряване на необходимите минимални средства за живот на едни от най-уязвимите членове на обществото, нямат за функция да декриминализират бездействието на лицата, дължащи им издръжка. Затова и имащите социална роля плащания от страна на държавата, наложителни заради безотговорното отношение на задълженото лице, нито засягат съставомерността на извършеното, нито смекчават отговорността на това лице. Държавата не изплаща издръжка за детето, за да замести или облекчи осъдения, а за да неутрализира именно общественоопасните последици, предпоставили криминализирането на деянието му.
Разпечатката съдържа 14 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2972b55c-0d49-4560-9f2b-4ed14a7d8b40