Решение № 48 от 08.07.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. *****, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *****, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Р. Д. Б. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243300600147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 55 от 06.12.2023 г. по НОХД № 403/2021 г. по описа на Районен съд – *****, съдът е признал всеки от подсъдимите - П. Н. Т., Н. П. Н., А. Ю. Х., Е. К. Е., С. Й. Й., Й. Д. Й. за виновни в извършено престъпление по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, като на подсъдимите П.Т. и Е.Е. е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, а подсъдимите Н.Н., А.Х., Ст. Й. и Й. Й. на основание чл.78а НК са освободени от наказателна отговорност, като е наложено на всеки един от тях административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда подсъдимите П.Т. и Е.Е. за признати за невиновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.197 т.1 вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК, за което са оправдани. Подсъдимите Е.Е., Ст. Й. и Й. Й. са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, по които са оправдани. Подсъдимият Ст. Й. е признат за невиновен, съответно оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 и ал.2 НК.

Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОД МВР ***** сумата 1104,57 лв. За разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС-***** - 2918 лв.

1 разноски в съдебното производство.

Против присъдата е постъпил протест от РП-*****. Представителят на РП-***** намира постановената присъда за неправилна, като предлага същата да бъде отменена, а на подсъдимите П. Н. Т., Н. П. Н., А. Ю. Х., Е. К. Е., С. Й. Й., Й. Д. Й. бъдат наложени повисоки наказания по обвинението за извършено престъпление по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК. Подсъдимите П. Н. Т. и Е. К. Е., да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК НК;

Подсъдимите Е. К. Е., С. Й. Й., Й. Д. Й. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК; Подсъдимият С. Й. Й. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 и ал.2 НК.

В допълнителни съображения представителят на РП-***** сочи, че съдът неправилно е дал вяра на обясненията на подсъдимите, че пострадалият е нанесъл пръв удар на подс.Й.Й., поради което е ескалирало желание за саморазправа у подсъдимите. Намира, че на същите за престъплението по чл.325 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК следва да бъде наложено по-високо наказание „лишаване от свобода“, както и наказание „обществено порицание“. Излага доводи за едностранчива преценка на доказателствата по отношение на престъплението по чл.144 ал.3 НК, по обвинението, за което подсъдимите Е.Е., Ст.Й. и Й. Й. са оправдани, тъй като съдът отново е дал вяра на обясненията на подсъдимите. В този смисъл са и доводите по отношение на обвинението за престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 НК по отношение на подсъдимите Е. Е. и П. Т., тъй като съдът не е дал вяра на показанията на пострадалия Д. и неговите близки и приятели, което обвинение представителят на РП намира за доказано и че е извършено именно от двамата подсъдими. В подобен смисъл и по отношение на обвинението спрямо подсъдимия Ст.Й. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК като се сочи, че съдът отново се е позовал единствено само на обясненията на подсъдимия - че бил провокиран от св.Д. А., поради което неправилно е приел, че в случая липсват хулигански подбуди.

С протеста не са направени доказателствени искания.

Преписи от протеста и допълнителните съображения е връчен на подсъдимите и защитниците, като писмени възражения срещу протеста не са постъпвали.

Против присъдата е постъпила жалба от П. Н. Т. чрез адв. М. Й., с молба за отмяна присъдата, с която му е наложено наказание за престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК – три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години. Сочи, че не е доволен от наложеното наказание предвид чистото си съдебно минало. Моли за оправдателна присъда.

Депозирана е жалба от Е. К. Е., чрез адвокат Д.П.. Счита, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като подсъдимия е признат за виновен в извършено престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК при неизяснена фактическа обстановка, недоказаност на обвинението както това, че изводите на РС не кореспондират с показанията на свидетелите и останалите събрани по делото доказателства. Моли присъдата да бъде отменена, като бъде 2 признат за невиновен.

Депозирана е жалба от А. Ю. Х., чрез адвокат Д.П.. Същият е недоволен от така постановената присъда, с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК. Счита присъдата за незаконосъобразна, като постановена при неизяснена фактическа обстановка, недоказаност на обвинението и това, че изводите на РС не кореспондират с показанията на свидетелите и останалите доказателства по делото.

Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като бъде признат за невиновен.

С жалбите не са направени доказателствени искания.

Допълнителни съображения към жалбите след съобщаване за изготвяне на мотивите към присъдата не са депозирани.

Препис от жалбите са връчени на Районна прокуратура – *****, частните обвинители Д. М. А. и Д. М. А. и повереника адв. Р. В., както и на всички подсъдими и защитниците им, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.

След образуване на въззивното производство с вх. №3059 от 24.06.2024г. е постъпило писмно становище от адвокат М. М. защитник на подсъдимите С. Й. и Й. Й., в което заявява, че не се присъединява към въззивните жалби подадени от защитниците на подсъдимите П. Т., Е. Е. и А. Х.. Възразява срещу подадения протест като счита, че присъдата не страда от заявените в протеста пороци. Счита, че правилно и законосъбразно РС-***** е признал двамата за невиновни в извършване на престъпление по чл.144 ал.3 НК, както, че е признал подс. С. Й. за невиновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във в. с чл.130 ал.1 и ал.2 НК, като споделя мотивите на първия съд. Сочи, че при правилно установена фактическа обстановка доказателствата са оценени правилно, като при липса на несъмнена доказаност на обвиненията, подсъдимите са били оправдани. Поддържа всички доводи и съображения срещу основателността на повдигнатите им обвинения от РП-*****, с изключение на обвиненията по чл.325 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 НК. Моли да бъде постанвен съдебен акт, с който присъдата да бъде потвърдена.

В с.з. пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – ***** поддържа протеста по изложените в него съображения. Счита жалбите подадени от част от подсъдимите за неоснователни. Намира присъдата на първоинстанционния съд за неправилна, поради превратно тълкуване на събраните по делото доказателства.

Кредитирани са обясненията на подсъдимите, за които първоначално съдът е посочил, че са тяхна защитна теза. Намира показанията на пострадалия Д. и св.В. Н. за последователни, че на същите може да се даде вяра. Както по отношение на пострадалия по отношение обвинението спрямо подс. Ст.Й. за нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди, тъй като кореспондират с изготвената СМЕ, както и от СППЕ. Поради което счита, че приетото от съда, че пострадалият е предизвикал агресията у подсъдимите, за неподкрепено от доказателствата и че е предизвикан от подс. Й.Й.. Така също и по отношение на това кой е отнел мобилния телефон от МПС - следва да се даде вяра на показанията на пострадалия, подкрепени от тези на св. В. Н.. Предлага присъдата да бъде отменена в частта с която 3 подсъдимите са оправдани. Намира, че обвинението по чл.144 ал.3 НК спрямо подсъдимите Е., Ст. Й. и Й. Й. за доказано, тъй като отправените закани, които са приети и от първия съд, са били от такова естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им у пострадалия. Предлага на подсъдимите бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на обвинението по чл.325 ал.1 вр. с ч.20 ал.2 НК, намира, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, тъй като е продължило в период от време повече от 15-20 минути, съответно на подсъдимите бъде определено общо наказание.

В съдебно заседание въззивникът П. Н. Т. се явява лично и упълномощен защитник адв. Ж.. Същият намира присъдата за незаконосъобразна, тъй като подс.Т. е признат за виновен за престъпленитео по чл.325 вр. с чл.20 ал.2 НК при неизяснена фактическа обстановка както, че изводите на съда не кореспонсдират с показанията на свидетелите и останали събран доказателствен материал. Твърди, че неговия подзащитен не е извършвал непристойни действия, не е отправял заплахи и обиди, не е нанасял удари по лекия автомобил на Д. Д.. Моли присъдата да бъде отменена, като подс.Т. бъде оправдан в извършване на престъплението по чл.325 НК.

Подсъдимият П.Т. поддържа становището на защитника си. Сочи, че няма как да е удрял колата при положение, че бил опериран, за което е представил болничен лист.

Въззивникът Е. К. Е. се явява лично и със защитник адв. Д. П..

В съдебно заседание въззивникът А. Ю. Х. се явява лично и упълномощен защитник адв. Д. П..

Адвокат П. моли подзащитните му да бъдат признати за невиновни. По отношение на обвинението на подс.Е. по чл.197 т.1 НК сочи, че се базира единствено на показанията на пострадалия Д., който имал отдавнашни разправии с този подсъдим може да бъде изведен такъв извод. Както, че в свидетелските показания няма нищо за подсъдимите Х. и Е., а дори обратното, че първия се опитал да предотврати конфликта. Моли съдът да постанови решение, с което да признае подзащитните му за невиновни по така повдигнатите обвинения.

Подсъдимият Е. поддържа казаното от защитника си.

Подсъдимият Х. се придържа към казаното от защитника си. Сочи, че не бил и свидетел в случая, тъй като бил един от последните, които отишъл на мястото.

В съдебно заседание въззивникът Н. П. Н. се явява лично и упълномощен защитник а д в . Д. Б.. Защитникът на подсъдимия моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена по отношение на подзащитния му, с която е освободен от наказателна отговорност и ме у наложено административно наказание. Счита протеста за неоснователен.

Подсъдимият се е намирал в неподходящото време на неподходящото място. Подс. Н. се присъединява към становището на защитника си.

Въззивникът С. Й. Й. и Й. Д. Й. се явяват лично и с адвокат М. М..

4

Защитникът поддържа депозираното писмено становище. Моли да бъде оставен без уважение протеста по отношение на двамата подсъдими. Счита присъдата за обоснована, законосъобразна, постановена в съответствие със събрания доказателствен материал.

Подсъдимият С. Й. и подсъдимият Й. Й. поддържат казаното от защитника. Първият подсъдими сочи, нападнатите били самите те.

Частният обивинител Д. А. Д., както и частният обвинител Д. А. редовно призовани, не се явяват. Явява се повереникът им адв. Р. В., който поддържа протеста. Счита жалбите на подсъдимите за изцяло неоснователни. Сочи, че са голословни твърденията на подсъдимите, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдебноито следствие е било в продължение на три години, в проведени над десет заседания, множество разпити, експертизи. Отправя упрек към снизходителния подход на районния съд. Както това, че игноирал доказателства по делото и се е позовал на обяснения на подсъдимите, които са очевидно несъстоятелни. Претендира да бъдат присъдени разноски.