Решение № 963 от 20.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100507397 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 4720 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 54070/2022 г. по описа на СРС, III-то ГО, 149-ти състав са уважени предявените от Е. З., действаща чрез нейната майка и законен представител Ц. Г. , искове с правно основание чл. 149 СК за сумата от 960 лв., представляваща издръжка за периода 05.10.2021г. до 04.10.2022 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, и по чл. 143, ал.2 СК, в размер на 250 лева месечна издръжка, считано от 05.10.2022 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва.

С Решението съдът се е произнесъл по отговорността за разноски.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по исковете Г. З., с която първоинстанционният съдебен акт се оспорва като незаконосъобразен и необоснован.

Твърди се, че районният съд при определяне размера на дължимата издръжка по чл. 143, ал.

2 от СК не е съобразил материалните възможности на въззивника ответник, алиментно задължение към друго непълнолетно дете на въззивника, както и обективно доказаните в хода на производството реални нужди и потребности на детето в нарушение на чл. 142, ал.1 от СК. Поддържа, че същият не е в състояние да покрива месечна издръжка в размер на 250 лева. По отношение присъдената издръжка за минал период от време въззивникът ответник навежда доводи, че първата инстанция не е взела предвид постигнатата устна договорка между родителите относно размера на дължимата издръжка за общото им дете, неоспорена по делото от насрещната страна. С тези възражения и доводи въззивникът ищец отправя искане към въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените искове по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 от СК като неоснователи и недоказани.

В условията на евентуалност въззивникът ответник по исковете моли размера на 1 присъдената издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК да бъде намален до размера на минималната за страната, а именно – 177,50 лева, както и да бъде намален размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК.

С въззивната жалба се претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна Е. З. чрез нейната майка и законен представител Ц. Г. и чрез процесуалния си представител адв. Ф. е депозирала отговор на въззивната жалба. Излагат се подробни доводи за правилност на първоинстанционното решение, в което законосъобразно и обосновано е определен размера на дължимата издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК. В отговора са посочени нуждите и потребностите на детето с оглед възрастта, на което то се намира то, въз основа на което се поддържа за правилно решението на първия съд. Оспорват се доводите на въззивника за затруднено материално положение, поставящо го в невъзможност да заплаща така определения размер. Моли въззивната жалба на ответника по исковете да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира постановеното решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание. Настоящата инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.

Решението е и правилно, като съображенията за това са следните:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 143 СК за осъждане на Г. З. да заплаща издръжка на детето Е. З., действаща чрез нейната майка и законен представител Ц.

Г., считано от предявяване на исковата молба до настъпване обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване, в размер на 250 лева, месечно, както и иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане Г. З. да заплати издръжка за минал период, считано от 01.10.2021 г. до 04.10.2022 г. в размер на 80 лева месечно или в общ размер на 960 лева.

По отношение иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от 2 възможностите на лицето, което я дължи.

В процесния случай не спорно, че въззивникът З. е баща на детето Е. З., родена на 11.04.2012 г., което се установява по категоричен начин и от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане на Е. Г. З. № *******, издадено от Столична община, район Младост.

В хода на производството са приети следните относими към спорния пред въззивния съд предмет писмени доказателства:

От удостоверение за раждане № 4966171606, издадено от Столична община, район Младост, се установява, че Ц. М. Н. е майка на дете – Н.Р.Н., роден на *******..

От удостоверение за раждане № *******, издадено от Столична община, район Триадица, се установява, че Г. Л. З. е баща на дете – К. Г. З., родена на ******* г..

По делото е приета служебна бележка с изх. № 19/29.09.2022 г., издадена от „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД, от която се установява, че Ц. М. Г. работи в предприятието по безсрочен трудов договор от 09.03.2015 г.. От същата се установява, че за периода м.10.2021 г.-м.09.2022 е получила общ брутен доход в размер на 11717,74 лева.

От справка на НОИ, изготвена на 15.02.2023 г. и приета в първоинстанцнионното производство се установява осигурителния доход на Ц. Г. за периода м.01.2022 г. до м.01.2023 г., а от справка на ТД-НАП, гр. София, изготвена на 03.08.2023 г. и приета във въззивното производство, се установяват трудовите доходи на майката за периода м.07.2022 г. до м.06.2023 г.

При съвкупния анализ на служебна бележка с изх. № 19/29.09.2022 г. относно доходите на Ц. М. Г., както и на справка от НОИ, изготвена на 15.02.2023 г., и справка на ТД-НАП, гр. София, изготвена на 03.08.2023 г., се установява средномосечен осигурителен доход за 2022 г. в размер на 1353,86 лева и средномесечен осигурителен доход за първата половина на 2023 г. в размер на 1325,21 лева.

По делото е приет трудов договор № 276/04.02.2022 г., сключен между въззивника ответник З. и „А.С. СМ“ ЕООД, изменен с Допълнително споразумение № 27/04.02.2023 г., по силата на който Г. З. е назначен на длъжност „шофьор, тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона“ с трудово възнаграждение в първончалевн размер на 650 лева и увеличен такъв с допълнителното споразумение на 710 лева.

Прието е удостоверение с изх. № 24/15.11.2022 г., издадено от „А.С. СМ“ ЕООД в полза на Г. З. относно получени доходи от последния. От същото се установява, че за периода м.02.2022 г. до м.10.2022 г. е получил брутен доход в общ размер на 6386,60 лева.

От справка на НОИ, изготвена на 15.02.2023 г. и приета в първоинстанцнионното производство се установява осигурителния доход на Г. З. за периода м.01.2022 г. до м.01.2023 г., а от справка на ТД-НАП, гр. София, изготвена на 03.08.2023 г. и приета във въззивното производство, се установяват трудовите доходи на въззивнка за периода м.07.2022 г. до м.06.2023 г.

При съвкупния анализ на удостоверение с изх. № 24/15.11.2022 г. относно доходите на Г. Л. З., както и на справка от НОИ, изготвена на 15.02.2023 г., и справка на ТД-НАП, гр.

София, изготвена на 03.08.2023 г., се установява средномосечен осигурителен доход за 2022 г. в размер на 655,52 лева и средномесечен осигурителен доход за първата половина на 2023 г. в размер на 814,32 лева.

В хода на производството пред районния и въззивния съд са приложени социални доклада, изготвени от ДСП „Младост“.

3

В социален доклад от 02.0.2023 г., входиран в СРС на 08.03.2023 г. с № 63664, е посочено, че непосредствените грижи за отглеждането на детето Е. се полагат от страна на нейната майка Ц. Г., по данни на която необходимата издръжка за детето, претендирана от бащата в размер на 250 лева, е за покриване на нараснали нужди на детето за храна, облекло, месечни джобни за училище, здравеопазване, образование, допълнителни помагала за училище, както и за различни екскурзии, които се организират от учебното заведение. При разговор детето Е. е споделило на социалния работник, че е ученик в 4-ти клас в ******* СУ „А.А.“, посещава редовно училище, обича да кара колело, ролери, тротинетка, както и да играе на различни игри на телефона.

В социалния доклад от 15.12.2023 г., входиран в СГС на 22.12.2023 г., е посочено, че по данни на майката Ц. Г. детето Е. посещава допълнителни занимания по плуване, като таксата е в размер на 110 лева, а личните разходи на детето са в размер на 100 лева месечно за джобни за детето, както и разходи за храна, лични вещи, медицински грижи и образование, за организирани училищни екскурзии. При разговор детето Е. е споделило на социалния работник, че е ученик в 5-ти клас в ******* СУ „А.А.“, посещава редовно училище, а през свободното си време обича да излиза на разходки, да рисува и други.

В хода на въззивното производство е приета служебна бележка с изх. № 008/12.10.2023 г., издадена на Е. З. в уверение на това, че същата посещава курс за обучение по плуване за периода от септември 2023 г. до 31.07.2024 г., като заплаща месечна такса в размер на 110 лева.

С оглед така събрания доказателствен материал въззивният съд намира, че в случая не се установява детето Е. да има нужда от издръжка, която да е съществено различна от издръжката на всяко здраво дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страната и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. Детето М. е на 11-годиша възраст към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Тя е ученичка в 5-ти клас, като от представените пред въззивния съд доказателства се установява, че детето посещава уроци по плуване с месечна такса 110 лева /до юли месец 2024 г./. Предвид възрастта и липсата на доказателства за наличие на специфични нужди въззивният съд счита, че житейски оправдано е към настоящия момент конкретните нужди на детето да включват разходи за храна, дрехи, обувки, учени пособия, за социално и културно развитие на детето, средства за посрещане на съответните битови разходи.

Настоящата съдебна инстанция, като съобрази конкретните нужди на детето, намира, че общият размер на необходимата издръжка възлиза на 450 лева, спазвайки принципа с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно.