Решение № 292 от 09.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20221001000939 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 942/28.07.2022год., постановено по т.д.№ 1840/2021год. по описа на СГС е осъдена Държавата, представлявана от Министъра на туризма да заплати на „ Юник Травел“ ООД сумата от 73 950.60 лева на основание чл.55, ал.1 ,предл.3 от ЗЗД представляваща наемна цена получена на отпаднало основание по договор № Т-РД-35-26/14.08.2017год. ,ведно със законната лихва от 10.09.2021год. до окончателното изплащане на сумата, както и 7 431.53лева разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК като е отхвърлен иска до пълния предявен размер до 84 235.61 лева и „Юник Травел“ ООД е осъдено да заплати на Държавата , представлявана от Министерство на туризма разноски по делото в размер на 793.68 лева на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.

Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от Държавата , представлявана от Министъра на туризма , в която се сочи че в обжалваната си част на решението е налице неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита се,че първоинстанционният съд неправилно бил тълкувал постигнатото между страните споразумение от 20.08.2020год. , което е довело до неправилни изводи относно уговореното между страните във връзка с периода за заплащане на наемната цена и оттук-относно размера на получените без основание по сключения между страните договор суми .Подържано е и са изложени съображения за това ,че с цитираното споразумение единствено е внесена промяна в размера на наемната цена, която наемателят е следвало да плати за 2020год.Сочи се като необоснован и неправилен и извода на съда ,че с прекратяване на правната връзка между страните на 09.05.2021год. погасителния ефект е отпаднал и за наемателя е възникнало правото да иска връщане на надплатената наемна цена , явяваща се дадена на отпаднало основание. В тази връзка се счита ,че подписаното между страните споразумение следва стриктно предписанието на параграф 23, ал.3, изр.2 от ПЗР на ЗИДЗЗ на Закона за здравето, където било предвидено взаимоотношенията между страните по повод намаление на цените на плажните принадлежности през летния сезон 2020год. да се компенсира чрез намаляване на наемната цена за 2021год.,поради което това се явява единствения законов способ за компенсиране на наемателя и който изключва възможността за връщане на платената през 2020год. наемна цена .

1

По изложените съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и в условията на алтернативност - в случай че се приеме тълкуването за невъзможност за връщане на намалението на наемната цена за 2020год. чрез плащане поради законова празнота и се приеме , че същата се дължи на отпаднало основание - да се отмени първоинстанционното решение за сумата над 49 282.38 лева, представляваща сбора от намалението на дължимата наемна цена за 2020год. в размер на 41 546.15 лева и размера на наемната цена за периода от 10.05.2021год. до 14.08.2021год.- 7736.23лева поради предсрочно прекратяване на наемното правоотношение. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

В подаден от „ Юник Травел „ ООД писмен отговор за изложени доводи за противоречивост и неяснота на изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на обжалвания съдебен акт и такива за тяхната неоснователност. Поддържано е ,че първоинстанционният съд бил установил правилно фактическата обстановка по спора, като въз основа на нея бил направил правилни и обосновани изводи за наличие на основание за възстановяване на наемателя по сключения между страните договор на надвнесените наемни вноски. Поддържано е също така ,че изчисленията за дължимата наемна престация следва да бъдат правени на база Летен сезон и при приложение уговореното в сключеното между страните споразумение и при отчитане факта на предсрочно прекратяване на наемния контракт , то било налице надвнесена сума в размер на 84 235.61лева ,която подлежала на възстановяване като платена без основание.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба на Държавата , представлявана от Министъра на туризма и потвърждаване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част , като правилно и обосновано.

Въззивна жалба , но срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, е подадена от „ Юник Травел“ ООД. В нея се твърди ,че за отхвърли предявеният иск за разликата до пълния предявен размер първоинстанционният съд неправилно бил приел ,че за 2021год. наем изобщо не се дължи ,тъй като предмет на сключения между страните договор е обект за сезонно ползване и реално се дължи плащане за летен сезон. Ноторно било известно ,че плажовете могат да се ползват единствено и само през лятото ,като под сезон се разбирал периода от началото на м.юни до края на месец септември. На този извод се следвало въпреки липсата на легално определение за „ летен сезон“ и от други законови разпоредби, каквито били нормата на чл.7, ал.8 от ЗУЧК и чл.15, ал.1 от ЗУЧК. Отделно от това ,ясен аргумент за плащането на сезон представлявали и уговорките между страните в сключеното между тях допълнително споразумение от 20.08.2020год.,където са преуредени уговорките касателно календарната 2020год.Така под наемна цена за 2020год. следвало да се разбира наемна цена за летен сезон 2020год.,поради което и разликата между вече платената наемна цена за тази година и коригирания годишен размер следвало да се приспада към наемната цена за 2021год. Липсата на задължение за наемателя за 2021год. била изводима и от самото твърдение на наемодателя ,който в отговора на исковата молба бил твърдял ,че наем за 2021год не се дължал, тъй като наемното правоотношение било прекратено. Приемайки ,че се дължи наемна цена и за дните извън летния сезон и отхвърляйки исковата претенция до пълния й предявен размер, първоинстанционният съд бил постановил незаконосъобразен акт, в тази си част, подлежащ на отмяна , ведно с произтичащите от това последици. По изложените съображения се прави искане за отмяната му и за постановяване на друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена и за сумата от 10 285.01 лева, ведно с произтичащите от това последици, в частност –присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор Държавата ,чрез Министъра на туризма и по изложени вече доводи в подадената от него въззивна жалба за неоснователност на предявения иск по чл.55, ал.1 ,предл.3 от ЗЗД прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от „Юник Травел“ ООД част и за присъждане на съответващите на това се разноски .

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивните жалба за процесуално допустими – подадени е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При разглеждането им по същество констатира следното :

2

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ Юник Травел“ ООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на туризма по чл.55, ал.1 ,предл.3 от ЗЗД. Поискано е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 84 235.61лева , представляваща сбора на авансово заплатените от него наемни вноски по сключен между тях на 14.08.2017год. и прекратен Договор № Т-РД-35-26 за предоставяне на временно и възмездно ползване на морски плаж „Панорама –юг“, находящ се в к.к. „ Златни пясъци“ за периода до 14.08.2022год., ведно със законната лихва върху главницата , считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди ,че на 14.08.2017год. между страните бил сключен Договор № Т-РД-35-26 за предоставяне на временно и възмездно ползване на морски плаж „Панорама –юг“, находящ се в к.к. „ Златни пясъци“, област Варна , действащ считано от 14.08.2017год. и за срок от 5 години, изтичащ на 14.08.2022год.Твърди се ,че наемателят- „ Юник Травел“ ООД е извършил уговореното в т.4.4 от договора авансово за период до 14.08.2022год. плащане на сума в общ размер на 301 460.65 лева, като този размер ,съгласно подписано между страните допълнително споразумение от 20.08.2020год. и предвид негативните резултати на пандемията COVID 19 и на основание параграф 23, ал.4,5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, във връзка с чл.4,5,6,7 и 8 от Методиката за определяне размера на намалението на дължимото концесионно възнаграждение и наемна цена, за периода до 14.08.2020год. размера на наема бил редуциран от вече заплатения 70 656.15лева на 29.110.57 лева като разликата от 41 546.15лева следвало да бъде приспадната от наемната цена за 2021год.Предвид уговореното се твърди , че дължащия се остатък по договора – за периода до 14.08.2022год.в размер на 30 311.73 лева бил заплатен , тоест че цялото задължение на наемателя по договора било изцяло заплатено към дата 04.02.2021год. Сочи се ,че процесният договор бил прекратен на основание т.7.1.2, поради влизане в сила на договор за концесия на морския плаж, поради което наемателят поискал от наемодателя възстановяване цената на всички авансови вноски заплатени до 14.08.2022год., както и да бъде възстановена предоставената от наемателя гаранция по наемния договор в размер на 9 093.52лева. Плажът бил предаден на наемодателя на 09.05.2021год., за което бил подписан предавателен протокол, но наемодателят отказал възстановяване на авансовите наемни вноски , освен вноската от 30 311.73 лева , което и било сторено от наемодателя.Поддържано е, че отказът бил неправомерен, че до 31.12.2020год. наемателят бил изплатил наемни вноски в общ размер на 271 148.92 лева , че наем за 2021год. не се дължал, тъй като сезон 2021год. не се бил се състоял поради предсрочното прекратяване на договора, а за 2020 год. наемната цена била редуцирана до сумата от 29 110.57 лева и остатъкът от него не би следвало , по изложените вече по-горе съображения, да се прихваща за сезон 2021год.

За периода от 15.08.2019год. до 31.12.2019год. наем се дължал само за летния сезон или само за 46 дни ,поради което наемът за 2019год. възлизал на 25 840.02лева.При тези аргументи е поддържано, че за периода от 14.07.2017год. до 31.12.2019год. и за 2020год. се дължи наем в общ размер на 186 913.31 лева, а са платени 271 148.92лева,като разликата от 84 235.61лева се явява надвнесена, тоест платена на отпаднало основание и подлежала на връщане на наемателя.

В подаден писмен отговор ответникът- Държавата чрез министъра на туризма не оспорва сключването на цитирания от ищеца договор, нито извършените по него плащания от наемателя.

Оспорва ,че съгласно сключено между страните допълнително споразумение от 20.08.2020год. и на основание параграф 23 , ал.4, 5 и 6 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето и въз основа на Заповед № Т-РД-16-204/03.07.2020год. на Министъра на туризма наемната цена за 2020год. е намалена на 29 110.57лева ,но поддържа, че съответната намалена част се приспадала от наемната цена за 2021год. Посочва че наемният договор бил прекратен на основание чл. 7.1.2- поради влизане в сила на договор за концесия за процесния плаж. Оспорва обаче посочения от ищеца начин на формиране на наемната цена и оттук –твърденията му за наличие на надплатена такава без основание ,която да подлежи на възстановяване на наемателя. Според него наемната цена за периода от 15.08.2019год. до 31.12.2019год. не се дължи за 46 дни като такива от активния летен сезон,тъй като това противоречало на уговорките в наемния договор. Според последния годишната наемна цена била дължима за период от 12 месеца и не се дължала само за дните на активния летен сезон през годината от юни до септември. На следващо място поддържа също така ,че съгласно подписаното между страните допълнително споразумение дължимата за 2020год. наемна цена в размер на 70 656.72 лева за периода от 14.08.2020год. до 14.08.2021год. се намалявала с 29 110.57лева , а не за цялата 2020год., тоест от 01.01.2020год. до 31.12.2020год.Тъй като договорът за наем бил прекратен, то наемна цена за 20221год. не се дължала, поради което и авансово платената такава за 2021год. в размер на 30 311.73 лева била върната на наемателя. Така 3 претендираната за възстановяване от наемодателя сума в размер на 41 546.15лева не била дължима и подобно искане не намирало правна опора в сключения между страните наемен договор ,допълнителното споразумение към него и закона.