Решение № 5289 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5289 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110212121 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-4332-012901/03.07.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на Л. И. Х. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 08.04.2023 г., около 21.24 часа, в гр. София, по ул. „Пернишко шосе“ с посока на движение от кв. Княжево към гр. Перник, управлява л.а. „Пежо 206“ с рег. № ****, който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 16.03.2023 г.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Л. И. Х., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаване на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото неправилно е посочено името на собственика на автомобила – И.С.Х., вместо И.С.Х.. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като 1 незаконосъобразно, като й присъди направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателката и наказващият орган не се явяват и не изпращат процесуални представители.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 12.01.2023 г. Л. И. Х. закупила лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № **** от И.С.Х.. В законоустановения двумесечен срок Л. Х. не пререгистрирала автомобила в ОДМВР-Благоевград, поради което на 16.03.2023 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП ОДМВР-Благоевград служебно прекратила регистрацията му.

На 08.04.2023 г., около 21.24 часа, в гр. София, по ул. „Пернишко шосе“ с посока на движение от кв. Княжево към гр. Перник, Л. И. Х. управлявала горепосочения л.а. марка „Пежо“ с рег. № ****, като била спряна за проверка от служители на ОПП-СДВР. При извършената проверка чрез ОДЧ към ОППСДВР било установено, че управляваният от Л. Х. автомобил е със служебно прекратена регистрация.

На място св. Н., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, съставил срещу Л. И. Х. АУАН № 792339/08.04.2023 г. за извършено от последната административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

Служител на ОПП-СДВР изпратил преписката на 06 РУ-СДВР за извършване на проверка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

С постановление от 14.06.2023 г. на прокурор от СРП било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по пр. пр. № 21732/2023 г. по описа на СРП поради несъставомерност на 2 извършеното от Л. И. Х. деяние. Със същото постановление преписката била изпратена на началника на ОПП-СДВР за извършване на преценка за налагане на административно наказание на Л. Х. за така извършеното деяние.

Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр. пр. № 21732/2023 г. по описа на СРП било издадено наказателно постановление № 23-4332-012901/03.07.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.

1 ЗДвП на Л. И. Х. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на Л. И. Х. на 10.08.2023 г., която в законоустановения 14-дневен срок (на 24.08.2023 г.) подала жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Н.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; писмо от ОДМВР-Благоевград; материали по пр. пр. № 21732/2023 г. по описа на СРП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства.

От показанията на св. Н., които съдът кредитира изцяло, се установява, че на 08.04.2023 г. е бил спрян за проверка процесният автомобил, като същият е управляван от жалбоподателката Х.. От приложената по делото справка от ОДМВР-Благоевград се установява, че на 12.01.2023 г. Л. Х. е придобила собствеността на процесния л.а. „Пежо“, като предвид непререгистрирането му в законовия срок, на 16.03.2023 г. регистрацията на същия е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства в подкрепа тезата на наказващия орган, а именно, че Л. Х. е знаела към датата на управлението на автомобила, че регистрацията на последния е била служебно прекратена от органите на МВР и то на дата 16.03.2023 г. В този смисъл не допринасят за изясняване на това обстоятелство и показанията на св. С., който няма спомен водачът на автомобила да му е споделял, че знае за прекратената регистрация на 3 последния.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Допуснатата грешка при изписване на презимето на предходния собственик на автомобила – С. вместо С., не обуславя нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото лицето е индивидуализирано по несъмнен начин с посочване на ЕГН.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателката Л. И. Х. е осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 08.04.2023 г., а именно момента на управление на процесния автомобил марка „Пежо“ с рег. № **** от страна на Л. Х., същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с 4 отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай е установено, че собственикът на автомобила Л. Х. не е регистрирала същия след придобиването му на 12.01.2023 г., поради което на 16.03.2023 г. регистрацията му е служебно прекратена.

С оглед на така събраните доказателства, жалбоподателката Л. И. Х. е осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно нарушение, тъй като е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (същото е със служебно прекратена регистрация, считано от 16.03.2023 г.).

Съдът обаче счита, че жалбоподателката Х. не е осъществил вмененото й административно нарушение от субективна страна. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението категорично не е осъществено умишлено, доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че Л. И. Х. не е узнала до момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена регистрация. В този смисъл се установи, от една страна, че ОДМВР-Благоевград, прекратила регистрацията на МПС, не е уведомявала собственика на автомобила или някое друго лице за прекратената регистрация на същия. С оглед на изложеното, доколкото Л. Х. не е съзнавала, че управляваният от нея автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при тази форма на вина. В този смисъл е налице т. нар. фактическа грешка, регламентирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК.

Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на административното нарушение, последното не би могло да се извърши при форма на вина самонадеяност (съзнавана непредпазливост). В Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 3 от 5

2022 г. ясно е посочено, че „ Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. … В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“.

Макар Тълкувателното постановление да касае служебното прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, посоченото тълкуване е релевантно и за процесния случай, доколкото касае принципно положение относно узнаване на факт от обективната действителност, пряко относим към съставомерността на процесното административно нарушение.

Съгласно чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се прекратява по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., собственикът на автомобила не се уведомява при служебно прекратяване на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП на регистрацията на последния. Такова обстоятелство не се установява и от приложените по делото доказателства, вкл. и справка от ОДМВР-Благоевград. В този смисъл, собственикът на автомобила не би могъл да знае дали и кога е прекратена регистрацията на автомобила му, доколкото не е получил такова уведомление от органа, извършил същото действие, в случая от ОДМВР-Благоевград. За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат. Действително, 6 жалбоподателката Л. Х. в качеството си на собственик и водач на процесния автомобил е била длъжна да установи дали същият отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява. Както се посочи погоре, обаче, в случая Л. Х. не е можела да предвиди неправомерния резултат (управлението на МПС със служебно прекратена регистрация), тъй като обективно не е могла да узнае това обстоятелство. В случая е налице хипотезата на чл. 15 НК, т. нар. „случайно деяние“, която изключва и непредпазливата форма на вина при извършване на процесното нарушение.