Решение № 260112 от 14.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ VІ-260112 14.04.2022 година град

Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав На тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА

2.мл.с.ДИМИТЪР С.

Секретар Тодорка Стоянова като разгледа докладваното от съдията Узунова въззивно гражданско дело номер 2691 по описа за

2020 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред

БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична полиция“-МВР гр.София,подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт К И,с адрес за призоваване: гр.Бургас,ул.“Цар Асен“№4,срещу Решение № 260261 от 23.09.2020г. постановено по гр.д.№2205/2020г.по описа на БРС,с което въззивната ГД “Гранична полиция“-МВР е осъдена да заплати на въззиваемия М.В.У. с ЕГН-********** ,със съдебен адрес: *** сумата от 1512.66 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 205.92 часа положен от въззиваемия и неплатен извънреден труд ,представляваща разликата между положения от него нощен труд през периода 25.07.2017г.-14.05.2020г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143,сумата от 191.33 лева,представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания,дължима от изпадането в забава за всяко вземане до 14.05.2020г.,законната лихва върху главницата от 1512.66 лева ,считано от 15.05.2020г.до окончателното и изплащане и 350 лева разноски по делото.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът сочи,че спорното при този род дела се свежда до точното прилагане на закона и тълкуването на правните норми,относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на допълнително възнаграждение за него на лицата,работещи по служебно правоотношение в системата на МВР,с оглед основание на заявената искова претенция и приетото от първоинстанционния съд становище за наличие на празнота в правната уредба,изразяваща се в липса на норма за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен и налагаща запълването и с друга норма,регламентираща сходна материя.Преобладаващата съдебна практика застъпва становище за основателност на претендираните от държавните служители възнаграждения,която въззивникът счита,че не следва да бъде съобразявана,като незадължителна.В решение по гр.д.№786/2019г.ВКС е засегнал въпроса относно приложимостта на общата нормативна уредба в правоотношенията на държавните служители в МВР с полицейски правомощия,като е изразено становище за недопустимост на аналогично приложение на закона за държавните служители в гражданските ведомства,включително и конвертирането на часовете труд,положен през нощта,в дневни часове.Въззивникът счита изводите на БРС относно преобразуването на нощния труд с коефициент 1.143 в извънреден труд за неправилни,тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР,а ЗМВР разграничава три групи служители –по чл.142 а1 т.1 ЗМВР- полицейски органи,органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член,чийто статут по силата на чл.142 ал.2 ЗМВР се урежда от ЗМВР,по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР-останалите държавни служители в МВР,чийто статут,съгласно чл.142 ал.4 ЗМВР се урежда от ЗДСл.В системата на МВР работят и лица по трудово правоотношение- чл.142 ал.1 т.3 ЗМВР и статутът им,съгласно чл.142 ал.5 ЗМВР се урежда съгласно КТ и ЗМВР.Една и съща правна материя –възникване,изменение,прекратяване на правоотношенията по повод полагането на труд,статут,права и задължения,работно време,почивки и отпуски,синдикално сдружаване е регламентирано за трите групи служители в МВР в три различни нормативни акта- ЗМВР,ЗДСл и КТ,като ЗМВР съдържа специални правни норми,които са относими към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях,като изключват по отношение на последните приложението на общите норми в КТ.Развити са подробни правни съображения в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях,работещи в МВР,а тъй като ищецът е служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР,то съдържанието на неговото правоотношение се определя от нормите на ЗМВР.Счита,че районният съд неправилно е определил коефициент 1.143 прилагайки разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ,които в случая са неприложими,а липсата на такава разпоредба в ЗМВР и наредбите,не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване,защото уредбата в ЗМВР е изчерпателна.

Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС и за постановяване на решение от въззивната инстанция по съществото на спора,с което да се отхвърли предявеният иск. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В депозирания писмен отговор въззиваемият М.В.У. е оспорил въззивната жалба и е изразил становище за неоснователност на оплакванията. Посочва,че безспорно въззиваемият е в трудово правоотношение с ответника,както и че е държавен служител,съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР.Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично,при 5-дневна работна седмица,а според ал.3 на същия член- изчисляването на работното време е подневно,а за работещите на 8-,12-или 24-часови смени –сумирано за едномесечен период..при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. След изменението на цитираната разпоредба,новата,действаща и към настоящия момент разпоредба,предвижда сумарното отчитане да бъде извършвано на 3-месечен период.

Счита,че относно продължителността на работното време през нощта следва да се прилага КТ,а Наредбите на МВР /Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,Наредба №8121з-776/29.07.2016г./ не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен,а предвиденото полагане на нощен труд не повече от 8 часа,което неправилно се тълкува от въззивника ,че приравняването на нощния труд към дневен следва да се извърши с коефициент 1.Правилното тълкуване според въззиваемия е,че се разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24 часов период,без да се изключва приравняването му към дневния и съответно без да се изключват правилата за заплащане на извънреден труд,ако такъв е положен.Счита,че се налага извод,че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДСл,ЗМВР и съответно-на КТ.

Въззиваемият споделя изцяло мотивите на БРС,довели до извода му за основателност на исковата претенция,като моли решението му да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,обосновано от доказателствата по делото.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

БОС е уважил искането на въззивника за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по Дело С-262/20 на СЕС,като същото е било спряно с Определение № VІ-260899 от 23.11.2020г.

С определение от

28.02.2022г. производството по делото е възобновено,тъй като пречките за движението му са отпаднали- на 24.02.2022г.е постановено решение по дело С-262/20 на СЕС.

В съдебно заседание страните,редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.Представили са писмени становища,като въззивникът поддържа жалбата си,а въззиваемият я оспорва. Не са заявени искания за събиране на нови доказателства.Претендират се разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 25.05.2017г. до 14.05.2020г. ищецът е положил общо 1440 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно отчетени часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 1645.92 часа и разликата в двете стойности в размер на 205.92 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 205.92 часа възлиза на сума в размер от 1512.66 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за

Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.

1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.

187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал.

3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.