Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 851 от 03.07.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3017/2025
Вид
Решение № 851
Подписан
03.07.2026
Състав
Димитър Чардаков

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.57, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Пазарджик, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103017 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.87, ал.3 ЗЗД и по чл.57, ал.2 ЗЗД.

Ищцата Г. Х. З. с ЕГН ********** от гр. * твърди, че с ответника Н. Х.

М. с ЕГН ********** от * са деца и законни наследници на Н И М.а, б.ж. на гр. Пазарджик, починала на * г. и Х Н М., б. ж. на гр. Пазарджик, починал на * г. Твърди, че двамата наследодатели от една страна и от друга страна ответника са сключили договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, оформен с нот. акт №41, т.ІV, нот. д. №954/31.03.1997 г. по регистъра на нотариус при РС – Пазарджик, с който наследодателите са прехвърлили на ответника недвижим имот, представляващ Апартамент №4 с площ 70.36 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, бокс, антре, баня-тоалетна и две лоджи, находящ се в *, ведно с Избено помещение №2 с площ 10.3 кв.м. и припадащите се 3.25 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – стълбище и ап.3, север – двор, запад – ап.13, юг – улица и при съседи на избата: изток – изба №1, север – двор, запад – изба №9 и от юг – изба №3.

Ищцата твърди, че ответникът не е изпълнил своето задължение по 1 договора да гледа и да издържа наследодателите, поради което за тях е възникнало правото да искат неговото разваляне. Поддържа, че това право е наследимо, поради което иска от съда да развали договора до размера на нейната 1/3 идеална част от наследството.

Твърди още, че след като е придобил имота ответникът го е продал на сестра си Г Х. М.а с договор за продажба, обективиран в нот. акт №10, т.V, ет.

№9458, нот.д. №716/05.11.2008 г. По регистъра на Таня Дъбова – нотариус с рег. №422 в НК. Затова иска от съда да осъди ответника да и заплати сумата от 8753.83 евро (след допуснато изменение на осъдителния иск), представляваща паричната равностойност на полагащия й се наследствен дял от имота според неговата пазарна цена, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 05.08.2025 г. до плащането. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът оспорват исковете като твърдят, че е изпълнил договора с наследодателите, осигурявайки им храна, облекло, отопление, здравни грижи и издръжката, от която се нуждаят. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно иска по чл.87, ал.3 ЗЗД:

За основателността на иска за разваляне на алеаторния договор ищцата следва да установи неговото сключване и качеството си на наследник. Ищцата не е длъжна да сочи в какво се изразява неизпълнението на задължението за гледане и издръжка и не носи тежест за доказване на неизпълнението.

При установяване на горните обстоятелства, ответникът - приобретател дължи да докаже какво е изпълнил по договора. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение или обстоятелствата, които са погасили задължението.

Страните не спорят относно сключването на договора и неговия транслативен ефект. Това се установява и от представения нот. акт №41, т.ІV, нот. д. №954/31.03.1997 г. по регистъра на нотариус при РС – Пазарджик, от който е видно, че наследодателите Х Н М. и Н И М.а са прехвърлили на ответника и техен син Н. Х. М. собствеността върху процесния имот срещу 2 задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на родителите си, като им осигури спокоен живот, какъвто са водили до сега, докато са живи.

Предвид обстоятелството, че приобретателят е получил собствеността върху недвижимия имот, за него е възникнало задължението да полага грижи и да дава издръжка на прехвърлителите.

Доколкото в договора не е уговорено друго, задължението за даване на издръжка се изразява в ежедневното осигуряване на подслон, храна, отопление, осветление, дрехи и режийни разноски според нуждите на прехвърлителя, без оглед на неговите възможности да се издържа сам от имуществото си. Задължението за гледане включва полагането на ежедневни грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според нуждите и възможностите му да се справя сам. Ако грижите се предоставят нерегулярно или в непълен обем според нуждата от тях, налице е неточно изпълнение на договора, защото задължението е неделимо – неговото частично изпълнение не представлява интерес за кредитора, спорадичните грижи не задоволяват потребностите му. Неточното изпълнение има за последица развалянето на договора.

Изхождайки от тези разбирания за същността на престацията за даване на издръжка и гледане, както и с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството, съдът намира иска за основателен.

От показанията на св. Х Ц З и св. П П С се установява, че и след прехвърлянето на имота през 1997 г. прехвърлителите Х Н М. и Н На М.а продължили да живеят в него заедно с ответника до 2002 – 2003 г. През този период ответникът, който не е женен и няма деца, е живял с родителите си в апартамента, но не им е купувал хана, дрехи или лекарства и не е заплащал сам режийните разноски, понеже те имали спестявания, с които се издържали сами. Оказвал им физическа помощ, когато имали нужда, вкл. по време на лечението в болница на баща му Х Н М.. След 2003 г. прехвърлителите се преместили в друго жилище в с. О, общ. Пазарджик, което е тяхна собственост.

От показанията на св. И А Г и Л. А. Г.-К. се установява, че родителите на страните решили да се преместят в с. О, тъй като тяхната дъщеря Г М.а се развела и трябвало да живее в апартамента заедно със своя брат - ответника.

3

Установява се, че жилището в с. О не разполагало с добри условия за живот – нямало баня и електричество, а тоалетната била външна. Наложило се техни роднини от селото да съдействат да се пусне електрозахранването. Ответникът не ремонтирал жилището, за да подобри условията за живот на прехвърлителите. Същият не разполагал с необходимите за това средства, тъй като винаги е работил на минимална работна заплата като продавач на вестници и пазач – обстоятелства, които се признават от ответника. През 2018 г. Н На М.а получила инсулт и била прикована на легло до смъртта й два месеца по късно. През тези месеци за нея се грижила дъщеря й Г М.а, а разходите за погребението ги поела ищцата Г. З.. След смъртта на Н М.а прехвърлителят Х М. се преместил от с. О в процесния апартамент в гр.

Пазарджик, където живял заедно с ответника. Последният започнал да взима пенсията на прехвърлителя и с нея да му купува евтина храна – главно консерви. Понеже не се грижил добре за него, а той бил с деменция, Г М.а предложила на ищцата да настанят баща си в дом за възрастни хора и да заплащат слугата със средства от неговата пенсия. Ищцата не се съгласила и наела жена, която да го гледа в апартамента. Ответникът казал, че не може да помогне за гледането и издръжката на баща си, тъй като няма пари.

От показанията на свидетеля Р Д Р се установява, че двамата прехвърлители са живели при много лоши условия в къщата в с. О, а ответникът с нищо не помагал за подобряването на тяхното положение и рядко идвал да ги навести.

По делото е разпитан като свидетел и Ц В З, но неговите показания са вътрешно противоречиви, защото първоначално е заявил, че майка му е започнала да гледа прехвърлителя Х М. в с. О, а после, че го е гледала само в апартамента в гр. Пазарджик. Освен това е заявил, че майка му е гледала и съпругата на Х през 2020 г., а по това време тя вече е била починала. Дори да се приемат за верни показанията на свидетеля, че майка му е гледала бащата на ответника в периода 2020 – 2022 г., за което е получавала пари от ответника, това е крайно недостатъчно за изпълнението на договора от страна на ответника, чието задължение да гледа и да издържа родителите си е възникнало през 1997 г.

Така установените обстоятелства налагат извод за неизпълнение на задължението за даване на издръжка и полагане на необходимите грижи от 4 страна на приобретателя по договора. Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не е представил достатъчно доказателства, че е изпълнил задълженията си по договора. Не е доказал и наличието на обстоятелства, погасяващи задължението за полагане на грижи, като например неоказване на съдействие от страна на кредиторите. Следователно са налице основанията на чл.87, ал.1 ЗЗД за развалянето на договора поради неговото виновно неизпълнение от длъжника до размера на оспорената от ищцата 1/3 идеална част. Затова конститутивният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно иска по чл.57, ал.2 ЗЗД:

Развалянето на договора има за последица отпадане с обратна сила на основанието за насрещните престации на страните по него и възникване на задължението за връщане на това, което те са получили. Развалянето на договорите, които подлежат на вписване, какъвто е процесния, не засяга правата придобити от трети лица преди вписването на исковата молба – чл.88, ал.2 ЗЗД. Ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват. В този случай прехвърлителят, респ. неговия наследник, не може да претендира връщане в натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота - чл. 57, ал. 2 ЗЗД /вж. решение № 112 от 18.07.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на ВКС, III г. о., ГК/.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №10, т.V, ет. №9458, нот.д. №716/05.11.2008 г. по регистъра на Таня Дъбова – нотариус с рег. №422 в НК, е видно, че ответникът е прехвърлил процесния имот на сестра си Г М.а, което е станало преди вписването на исковата молба за разваляна на алеаторния договор. С оглед извода на съда, че искът за неговото разваляне е основателен, за ответника възниква задължението да заплати на ищцата паричната равностойност на нейния наследствен дял от имота, който е 1/3 ид. част. Същият е на стойност 17121 евро. Ищцата претендира 8753.83 евро, поради което искът следва да се уважи.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищцата, които видно от представения 5 списък по чл.80 ГПК и писмените доказателства за разноски възлизат на 3704.99 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

По иска на Г. Х. З. с ЕГН ********** от гр. * против ответника Н. Х. М. с ЕГН ********** от * РАЗВАЛЯ ЧАСТИЧНО до размера на 1/3 идеална част сключения между Н И М.а, б.ж. на гр. Пазарджик, починала на * г. и Х Н М., б. ж. на гр. Пазарджик, починал на * г. - като прехвърлители и ответника – като приобретател, договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт №41, том ІV, нот. д.

№954/31.03.1997 г. по регистъра на нотариус при РС – Пазарджик, представляващ Апартамент №4 с площ 70.36 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, бокс, антре, баня-тоалетна и две лоджи, находящ се в *, ведно с Избено помещение №2 с площ 10.3 кв.м. и припадащите се 3.25 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: изток – стълбище и ап.3, север – двор, запад – ап.13, юг – улица и при съседи на избата: изток – изба №1, север – двор, запад – изба №9 и от юг – изба №3.

ОСЪЖДА ответника Н. Х. М. да заплати на ищцата Г. Х. З. сумата от 8753.83 евро – представляваща 1/3 част от стойността на недвижимия имот по разваления договор, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 05.08.2025 г. до плащането.

ОСЪЖДА ответника Н. Х. М. да заплати на ищцата Г. Х. З. съдебни разноски в размер на 3704.99 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.