Решение № 729 от 02.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1096/2025
- Вид
- Решение № 729
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 02.07.2025
- Състав
- Ивелина Владова, мл.с. Цвета Боянова Борисова, Антония Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 729 гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Владова
Членове:
Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501096 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17786/25.02.2025г. по регистратурата на ВРС подадена от Н. Г. Н., чрез процесуалния му представител срещу Решение № 353/03.02.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 460/10.02.2025г. постановени по гр.д. № 7959/2024г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което жалбоподателят е осъден да заплаща в полза на пълнолетната си дъщеря Д. Н. Н., ЕГН **********, учаща в редовна форма във висше учебно заведение месечна издръжка в размер на размер на 2400 лева по банков път, докато учи в висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2024г. с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, както и да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а също и държавна такса съобразно присъдената издръжката в размер на 3456 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Въззивникът Н. Н., чрез процесуалния си представител оспорва постановеното решение с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на същото. Оспорва изводът на съда, че реализира месечен доход в размер на 13 000 лева, като го счита необоснован от събраните по делото доказателства. Уточнява, че декларираната от него сума от 11000 лева месечен доход е относима към 2023г., когато все още е бил на работа, но не и понастоящем.
Посочва, че считано от м.03.2024г. е преустановил правоотношенията си с дългогодишния 1 си работодател В.А.Ш. и от тогава няма други контракти. Излага, че в периода от м.02.2023г. до 03.02.2025г. е получавал доход от по 3441 долара месечно, а към настоящия момент е регистриран и в Бюрото по труда като безработен. Излага също, че живее в жилище, закупено с банков ипотечен кредит, във връзка с което изплаща месечна вноска от 1600 лева, както и сума в размер на 500 лева месечно за потребителски кредит. На това основание счита, че заплащането на посочената издръжка на пълнолетната му дъщеря в размер на по 2400 лева месечно е непосилна за възможностите му и би затруднило заплащането на издръжка на другото му дете – Р. Н., към който е задължен, а също и собствената му издръжка.
Излага също, че дъщеря му Д., след навършване на пълнолетието си, е усвоила сума в размер на 9000 евро по направена в нейна полза застраховка през м.04.2007г. предназначена за образованието й, с която сума може да се издържа в Холандия, където се обучава. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, в което да се определи издръжка в размер на 500 лева месечно.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Д. Н. Н., чрез процесуалния си представител, с който заявява становище за неоснователност на същата както и за правилност и законосъобразност на обжалваното решението на ВРС. Счита определения размер на издръжката за обоснован с оглед събраните по делото доказателства свързани с разходите за издръжката й във връзка с продължаващото обучение в Холандия – наем, такси за обучение, за храна и издръжка, за самолетни билети до Варна и обратно, възлизащи на над 2800 лева месечно. Поддържа, че месечните доходи на баща й възлизат на 10323 щатски долара, към който се прибавя и възнаграждение за извънреден труд, за неизползван отпуск и за лоялност към работодателя, които са достатъчни за собствената му издръжка и тази претендираната от нея. Оспорва ответникът да има други алиментни задължения предвид на това, че никога не е заплащал издръжка в полза на сина си Р., а понастоящем той е навършил пълнолетие и не е претендирал такава. Оспорва твърденията на въззивника за това, че е безработен считано от м.03.2024г., като твърди, че е имал сключен контракт директно с В.А.Ш. /без посредничеството на „Промар“/ за периода от м.05.2024г. до м.08.2024г. За периода след това излага, че ответникът е в желана от него почивка, а регистрирането му като безработен в Бюрото по труда е във връзка с настоящото дело за издръжка. Оспорва и твърденията, че заплаща целия размер на кредитното задължение, като посочва, че майка й Б. Н. е съдлъжник по него и заплаща половината от вноските по него. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като въззиваемата страна претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата 2 нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Д. Н. Н. срещу Н. Г. Н. осъдителен иск с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплаща в полза на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 2400 лева, по банков път, докато учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2024г. с падеж от 1во до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.
В исковата молба ищцата твърди, че е завършила средното си образование и е приета за студент в университета „Фонтис“ в гр. Айтховен, Холандия специалност кинезитерапия.
Излага, че ответникът е нейн баща и може без особени затруднения да и осигурява претендираната издръжка, тъй като получава високи доходи като капитан далечно плаване с месечни доходи не по - малко от 12 000 щатски долара. Посочва, че родителите й са разделени от около 2 години, като живее с майка си Б. Н., която я подпомага финансово. До месец 04.2024г. баща й заплащал месечна издръжка в размер на 500 лева, но спрял, което затруднявало ищцата да заплати обучението си. Посочва, че семейството й имало висок стандарт на живот, предвид доходите на баща й, който заплащал уроците й по тенис, плуване, езда, фитнес, бокс и айкидо. Твърди, че понастоящем предвид продължаващото си обучение се нуждае от средства за издръжка, която не може да осигурява сама, поради което претендира ответникът да бъде осъден да й я заплаща.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез процесуалния му представител. Заявеното становище е за допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Не оспорва, че е в процес на развод с майката на дъщеря си Д., както и че тя е продължила образованието си в университет в чужбина, но твърди, че претендираният размер на издръжката е завишен и ще предпостави да се възпита дете, което очаква финансовата си издръжка от родителите си, а не желае да полага труд. Твърди, че дъщеря му и синът му са се дистанцирали от него, което било причина да спре временно да плаща издръжка на дъщеря си. Заявява готовност да заплаща издръжка в полза на дъщеря си в размер на 300 лева месечно.
В съдебно заседание страните поддържат заявените становища, като ответникът възразява срещу размера на претендираната издръжка и поради това, че следва да заплаща издръжка и за другото си непълнолетно дете, което все още е ученик.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен от ищцата Д. Н. иск с правно основание чл.144 от СК за осъждане на ответника Н. Н., нейн баща, да и заплаща месечна издръжка в размер на 2400 лева считано от датата на предявяване на иска до завършване на образованието или до навършване на 25 годишна възраст на ищцата.
3
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Касае се за претенция на навършило пълнолетие дете Д., родена на 31.01.2005г., с родители Б. Г.а Н. и Н. Г. Н., която е завършила средното си образование в четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио – Кюри“, гр. Варна през 2023/2024г.
Понастоящем е записана да учи в редовна форма на обучение, в университет за приложни науки „Фонтис“ в гр. Айндховен, Нидерландия със специалност „Физиотерапия“, образователна степен Бакалавър и с период на обучение от 01.09.2024г. до 01.09.2028г.
Годишната такса за университета е в размер на 2530 евро, а средните разходи за издръжка на чуждестранен студент са между 900 и 1100 евро месечно, които покриват наем, застраховка, храна, обществен транспорт, учебници, облекло и други общи разходи. От представеният договор за наем № К1100710- С192510 от 17.01.2025г. се установява, че ищцата е наела в Айндховен една стая, с правото да ползва обща кухня и санитарни помещения, при месечен наем в размер на 567,45 евро.
Видно е от представеното удостоверение за раждане, че Н. Г. Н. и Б. Г.а Н. са родители и на детето Р. Н. Н., роден на ***г., понастоящем пълнолетен, ученик в 12 клас за учебната 2024/2025г.
Няма данни ищцата да притежава собствено движимо или недвижимо имущество, от което да се издържа. От представеното извлечение от сметка на Д. Н. в „Банка ДСК“ АД в евро с IBAN *** e видно, че сметката й е кредитирана на 26.04.2023г. със сума в размер на 10461,40 евро с посочено основание ЗАД „Алианц България Живот“ застраховка с изтекъл срок.
Видно от справка на НАП – Варна Д. Н. Н. е работила по трудово правоотношение през периода м.06.2023г. – м.09.2023г. и е получила общ облагаем доход в размер на общо 5802,47 лева, както и в периода м.06.2024г. – м.08.2024г. с общ облагаем доход в размер на 2121,15 лева.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът полага труд по силата на моряшки договори с продължителност от 4 месеца за длъжност – Капитан на кораб с чуждестранно дружество - „Маркрю шиффартс", Германия. Представени са моряшки трудов договор от 01.06.2020г. за срок от 4 месеца до 01.10.2020г. с общ размер на месечното възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за неизползван отпуск в размер на 8550 щатски долара; моряшки трудов договор от 02.04.2021г. за срок от 4 месеца до 04.08.2021г. с общ размер на месечното възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за неизползван отпуск в размер на 8550 щатски долара; моряшки трудов договор от 29.11.2021г. за срок от 4 месеца до 31.03.2022г. с общ размер на месечното възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за неизползван отпуск в размер на 8550 щатски долара и моряшки трудов договор от 03.10.2022г. за срок от 4 месеца до 03.02.2023г. с общ размер на месечното възнаграждението – основно, възнаграждение за извънреден труд, обезщетение за неизползван отпуск както и други бонуси в размер на 9753,50 щатски долара.
4
От представена служебна бележка издадена от „Промар“ ООД - дружество посредник относно договорните отношения на Н. Н. с Вилхемсен Аренкил Шипмениджмънт, Хамбур, Германия е видно, че ответникът е бил в трудово правоотношение в качеството на капитан на кораб и в периодите от 04.04.2023г. до 04.08.2023г. и от 16.11.2023г. до 11.03.2024г. с месечно възнаграждение в размер на 10323 щатски долара.
Видно от представеното във въззивната инстанция съдебно удостоверение издадено от „Морска администрация“-Варна, Н. Н. е заявил вписване на плавателен стаж и за периода от 15.05.2024г. до 30.09.2024г. на кораб AS Columbia.
Видно от представената справка от НАП-Варна, Н. Н. е бил в трудово правоотношение със „Суиспорт България“ АД за периода 31.05.2023г. – 01.10.2023г. с основана заплата 1220 лева, а в периода от 04.06.2024г. до 16.08.2024г. – с „Неро 07“ ЕООД и с основана заплата 933 лева. Към 19.02.2025г. Н. Н. е регистриран като безработен в Бюро по труда – гр.Варна към Агенция по заетостта, видно от представената регистрационна карта.