Решение № 1051 от 21.09.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Варна, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501072 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. И. В. чрез адвокат И. Б. против решение № 546 от 21.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 11629 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, девети състав, в частта, с която е определен режим на лични контакти между детето С. С. И.

ЕГН ********** и бащата С. И. Г., както следва:

- до навършване на петгодишна възраст на детето С. С. И. на 30.12.2023 г. без преспИ.е и без присъствието на майката и/или на бабата по майчина линия в подходяща среда по избор на бащата: всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за нечетна/ в събота и неделя за времето от 10 часа до 16 часа, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно; всяка четна седмица от месеца в сряда за времето от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 19 часа, като бащата ще взема детето от детското заведение, което посещава – в учебно време и ще го връща в дома на майката;

- след навършване на петгодишна възраст на детето С. С. И. на 30.12.2023 г. режимът ще се осъществява с преспИ.е в дома на бащата без присъствието на майката и/или бабата по майчина линия, както следва: всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за нечетна/ за времето от 09 часа в събота до 17 часа в неделя, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно; всяка четна седмица от месеца за 1 времето от 16 часа или след учебните занятия в учебно време в сряда до 08 часа или до началото на учебните занятия в детското заведение, което детето посещава, в четвъртък, като бащата ще взема и води детето от/до детското заведение; всяка нечетна година на рождения ден на детето 30.12. /тридесети декември/ от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата ще взема детето от дома на майката или учебното заведение, което детето посещава и ще го връща обратно в дома на майката; всяка четна година на рождения ден на бащата 19.07. /деветнадесети юли/ от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 08 часа или до началото на учебните занятия в учебно време на 20.07. /двадесети юли/ - с преспИ.е, като бащата ще взема детето от дома на майката или учебното заведение и ще го връща обратно на следващия ден в дома на майката или учебното заведение;

- на всички национални празници /официални почивни дни/ през първата половина на годината всяка четна година от 10 часа на първия ден на 03.03.

/трети март/, 01.05. /първи май/, 06.05. /шести май/, 24.05. /двадесет и четвърти май/ до 20 часа на последния ден от почивните дни с преспИ.е, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

- на всички национални празници /официални почивни дни/ през втората половина на годината всяка нечетна година от 10 часа на първия ден на 06.09.

/шести септември/, 22.09. /двадесет и втори септември/, 01.11. /първи ноември/ до 20 часа последния ден от почивните дни с преспИ.е, като бащата ще взема детето от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;

- през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12.

/двадесет и трети декември/ до 20 часа на 29.12. /двадесет и девети декември/ с преспИ.е и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. /тридесети декември/ до 20 часа на 03.01. /трети януари/ с преспИ.е, като бащата ще взема детето от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;

- през великденските празници /официални почивни дни/ всяка четна година от 10 часа в петък до 20 часа в неделя с преспИ.е, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до 20 часа в понеделник с преспИ.е, като бащата ще взема детето от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;

- през лятната ваканция 30 дни, както следва: от 10 часа на 10.07. /десети юли/ до 20 часа на 25.07. /двадесет и пети юли/ и от 10 часа на 10.08. /десети август/ до 20 часа на 25.08. /двадесет и пети август/, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

- през междусрочната ваканция всяка четна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда и ще го връща обратно;

- през пролетната ваканция всяка нечетна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния, като бащата ще взема детето от дома, където се отглежда детето и ще го връща обратно, като е постановено, че през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага останалият режим на лични отношения, и е 2 обявено, че във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че определеният от районния съд режим на лични отношения е необосновано усложнен, което задължава майката всяка седмица през почивните дни да е на разположение и да чака бащата, без да знае дали той ще дойде или не. Твърди се и ново обстоятелство от значение за режима на лични отношения – промяна на местоживеенето на майката в град Л., област Л.. Също така се оспорва изводът на съда, че не е налице вредоносно поведение на бащата, като се излага, че същият е бил осъждан, пие, дрогира се и проявява агресия спрямо въззивницата и нейната майка, както и към новият партньор на майката. Иска се отмяна на решението и определяне подходящ режим на лични отношения на бащата с детето, съобразен с новото местоживеене на майката.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае детето да бъде върнато на първоначалния адрес.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата М. В. твърди, че със С. Г. са живели на семейни начала, като от фактическото си съжителство имат едно дете - С. И., родено на 30.12.2018 г.

Ответникът не се интересувал от детето, не полагал грижи и не плащал издръжка, което продължавало повече от една година. Сочи, че Г. преди няколко месеца заминал за Германия и от тогава ищцата не го е виждала и чувала. Същият бил напълно дезинтересиран от С., за когото се грижела ищцата сама и с помощта на майка си. Към момента на депозиране на исковата молба В. била безработна и разчитала изцяло на помощта на майка й.

Детето било малко и често боледувало, а през есента щяло да посещава детска градина.

В срока по член 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В хода на производството пред първата инстанция ищцата е увеличила размера на предявения иск за присъждане на издръжка за бъдеще време от 180 лева на 195 лева.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна в становище от 05.01.2023 г. поддържа, че е в интерес на детето да се уредят отношенията между родителите по повод отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, предвид разделното им живеене. Доколкото от датата на фактическата 3 раздяла непосредствени грижи за детето полага майката, то родителските права следва да се предоставят на последната. На бащата следва да се определи режим на личен контакт с детето, който да позволи да участва пълноценно в отглеждането му. Излага се, че издръжката следва да бъде съобразена с възрастта и потребностите на детето и финансовите възможности на родителите

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е само режимът на лични отношения между бащата и детето.

Безспорните обстоятелства по делото са:

1/ Че страните са родители на детето С., роден на 30.12.2018 г.;

2/ Че фактическата раздяла между родителите е настъпила през месец март 2022 г.;

3/ Че майката и детето живеят в град Л., област Л., а бащата – в град С..

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция доказателства – социален доклад от ДСП – Л., в района на която дирекция понастоящем живее детето, и гласни доказателства, събрани пред въззивната инстанция.

В социалния доклад се посочва, че към настоящия момент основните грижи за детето С. се полагат от майката, която заедно с детето и настоящия й партньор живеят в град Л., детето посещава детска градина, а по данни на майката контактите с бащата се осъществяват в град И.. Дава се становище, че детето следва да има възможност за контакти с родителя, на когото не е присъдено упражняване на родителските права, за да запази и надгражда емоционалната връзка с него.

От разпита на свидетеля Д. И. В. - брат на въззивницата, чиито показания съдът цени при условията на член 172 от ГПК – се установява, че ответникът живее в град С. с майка си, леля си и сестра си; че по време на съжителството на С. със сестра му ги е виждал често пиян, както и да опиати, но не може да конкретизира, тъй като не ги разпознава наркотиците. След като страните се разделили, отношенията им са лоши – ответникът идвал постоянно, обаждал се по телефона се обажда и тормозел сестра му, заплашвал я, че ще я залее с киселина, ще я пребие. Бил е свидетел на такива думи по телефона, тъй като бил в стаята и чувал всичко, което казва. Когато идвал в къщата им /може би два пъти/, за да си види детето, не правел сцени и скандали. Последно идвал през зимата – месец март. Откакто сестра му се преместила да живее далеч, С. пак се обаждал по телефона и заплашвал, но не е бил свидетел на тези инциденти, а ги знае от майка си, която му разказала. С. се държал с детето си като всеки баща, вземал го в ръце пред тях, спрямо детето не е проявявал агресия.

4

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Вече бе обсъдено по-горе какво се разбира под "интереси на децата".

Поддържането на лични отношения между бащата и детето е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето.