Решение № 12481 от 24.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12481 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110142582 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „************, ЕИК ************* против Д. С. П., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 804,33 лв., главница по договор за паричен заем № *********/24.12.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 02.06.2023 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 49,00 лв. за периода от 24.12.2019 г. до 08.09.2022 г., мораторна лихва в размер на 56,96 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 12.06.2023 г. по ч.гр.д. № 30173/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът „************ твърди, че на 09.09.2022 г. между ************ и „************, ЕИК ************* е подписано Приложение № 1 към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия), по силата на което вземанията на ************ срещу Д. С.

П., произтичащи от Договор за кредит № **********/24.12.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Посочва, че по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, до ответника от страна на ************, чрез „************, е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/********** от 12.10.2022 г. за извършената продажба на вземането. В тази връзка, моли съдът да връчи на ответника, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, приложеното към исковата молба, в заверен препис, Уведомително писмо с изх. УПЦ-П-БНП/********** от 12.10.2022 г. за извършената цесия.

Ищецът твърди, че на 24.12.2019 г. ответникът сключил с ************ договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № **********/24.12.2019 г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 1000 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема. Договорен бил годишен лихвен процент по заема да бъде в размер на 35%. Посочва, че по време на сключване на процесния договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на 56,96 лева за периода от 09.09.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като за периода 13.03.2020 г. 1 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 3МДВИПОРНС. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. П. не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът заявява, че не се намира в договорни отношения с ищеца по делото – „************. Не оспорва, че се е намирал в договорни отношения с ************. Поддържа, че е изплатил част от сумата по процесния договор.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е а докаже наличието на облигационно отношение между цедента и ответника, по силата на което цедентът е предал в заем процесната сума, а ответникът се е задължил да я върне в уговорения размер. Следва да докаже и придобиването на процесните вземания по договор за цесия; уведомяването на ответника за договора за цесия от цедента или от негов представител. По иска по чл. 86 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже забава на длъжника и размера на обезщетението, което претендира.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между “*************” ЕИК ************* и Д. С. П., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и ползване на кредитна карта CARD-********** от 24.12.2019 г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 1000,00 лева при годишен лихвен процент 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %.

Кредитът му е отпуснат във връзка с покупка на стока на изплащане на в размер на 879,00 лв., като ответникът се е задължил да ползва и върне при фиксирана месечна анюитентна вноска от 79,90 лева в срок от 11 месеца, с първа падежна дата 01.02.2020 г. и последна 01.12.2020 г., при 0% годишен лихвен процент и 0% годишен процент на разходите. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането.

Договорът е подписан от страните на 12.12.2019 г., като подписи са положени върху всяка страница от договора и приложените към него общи условия. Съгласно договора кредитът може да бъде отпуснат чрез теглене от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS) и др. (чл. 2), превод на пари по сметка (чл. 3), чрез покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, за което се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните параметри на трансакцията (чл. 4) чрез трансакции на въз основа на картата след нейната активация (чл. 5). При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането.

Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „*************”, ЕИК ************ и ***********, ЕИК *************, кредиторът е прехвърлил на ищеца вземанията, описани в Приложение № 1 от 09.09.2022 г., сред които попада и процесното вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности. С потвърждение за извършена цесия кредиторът „*************” е потвърдил прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца ***********.

2

В препис извлечение от Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „*************” и „************ на 15.02.2022 г., е отразено вземането от Д. С. П. по Договор за потребителски паричен кредит CARD-********** от 24.12.2019 г., по който е била отпусната главница в размер на 1000,00 лева, остатъкът от главницата към датата на подписване на приложението е била в размер на 804,33 лева, остатъкът от договорната лихва в размер на 49,00 лева и остатъкът от просрочената лихва в размер на 0,22 лева, с датата на първата пропусната вноска (изпадането на ответника в забава) 01.06.2022 г.

Видно от пълномощно от 15.02.2022 г., „*************”, чрез управителя си, е упълномощило „************ с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., сключен между „*************”, в качеството му на „продавач“ - цедент, и „************, в качеството му на “купувач” - цесионер.

С писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-**********/09.09.2022 г. адресирано до ответника, ищецът като пълномощник на „*************”, е направил изявление, че въз основа Приложение № 1 от 09.09.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г., сключен между „*************” и „************, задълженията по договора възлизат на 853,55 лева към 09.09.2022 г. Ответникът е поканен да заплати задълженията в 5-дневен срок от получаването на посочената покана по посочена в нея банкова сметка, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения.

Уведомлението е изпратено до ответника с препоръчано писмо с обратна разписка, като същото е върнато.

Ответникът поддържа, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Следва да се посочи, че неуведомяването на длъжника не води до недействителност на цесията.

Правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора. Съобщението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие за настъпване на прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от цедента. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Въпреки, че уведомителното писмо се е върнало като непотърсено, същото, както и посоченото по-горе пълномощно, са приложени към исковата молба, като с достигане на същото до длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, съответно цесията има действие спрямо него. Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила.

3

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно, логично изготвено и неоспорено от страните, се установява, че по процесния договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта, формираните задължения са в общ размер на 3282,38 лева, от които 2941,20 лева главница, 188,81 лева договорна лихва, 64,00 лева такси и 88,37 лева застрахователна премия. Вещото лице сочи, че ответникът е заплатил сума в общ размер на 2478,01 лева, като с тях са погасени 2185,83 лева – главница, 139,81 лева – договорна лихва, 64,00 лева – такси и 88,37 лева – застрахователна премия. Експертизата установява, че непогасени задължения по процесния договор за кредит са останали сумите, както следва: 755,37 лева – главница, 49,00 лева – договорна лихва и изчислена от вещото лице мораторна лихва за периода 09.029.2022 г. - 02.06.2023 г. в размер на 60,58 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установява наличието на всички правопораждащи претендираните вземания юридически факти, като по отношение на размерите на вземанията съдът изцяло кредитира заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните.

Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).