Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 739 от 08.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 498/2026
Вид
Решение № 739
Подписан
08.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20265220100498 по описа за 2026 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Р. Ж. от гр. П., против В. Т. Л. от с. С., общ. Р., с която се иска упражняването на родителските права върху общото дете на страните Р. Р. Р., на 9-годишна възраст, на бащата.

Предявеният иск ес правно основание чл. 127, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че при развода на страните те да са се споразумели детето Р. заедно с другите две по-малки деца на майката, родени по време на брака след фактическата раздяла, за които презумпцията за бащинство на ответника предстои да бъде оспорена. Малко след развода обаче ищецът установил, че детето има проблеми с адаптацията в училищната среда и се държи различно, когато е при майка си и когато е при него, като според него майката е занемарила грижите за детето. Виждайки това, през лятото на 2025 г. той взел детето и го завел в гр. Пазарджик, при своята майка. Оттогава детето живеело с баба си, за него се грижели бабата и бащата, който работел в чужбина, учело в гр.

Пазарджик, адаптирало се добре, било позитивно и усмихнато и нямало агресивно поведение. Претендира се издръжка в размер 200 евро месечно, която да се заплаща от майката.

Майката е представила отговор, в който заявява единствено: "Съгласна съм да дам правата на бащата Р. Р. Ж.".

В открито заседание ищецът се явява лично и с упълномощен адвокат и поддържа иска, 1 ответницата не се явява, не се представлява и не изразява становище, не може и да бъде изслушана.

Разпитани са като свидетели майката на ищеца Р. Д. и мъжът, с когото тя съжителства на съпружески начала - З. Н.в. Показанията на двамата потвърждават изложеното в исковата молба: докато е живеели в Р. и в с. С., общ. Р., детето не посещавало училище, изоставало в обучението, битовите грижи за него също били неглижирани и вместо това на него му се възлагало от майката и новия и партньор да се грижи за двамата си по-малки братя, родени от съжителството на майката с новия партньор по време на брака с ищеца - бащата на Р.; оказало се, че е било и бито - бабата и нейният партньор забелязали белези по гърба му.

След като детето през лятото на 2025 г. се оплакало на баща си, че се чувства зле със семейството на майка си, той заминал за Р., взел детето и го оставил при майка си. Оттогава то живее с нея и нейния партньор и те полагат непосредствените грижи за него. Бащата живее и работи в град София, но поема издръжката на дъщеря си и я посещава в почивните си дни. От показанията на свидетелите и данните в социалния доклад става ясно, че към момента детето като ученичка във втори клас се справя с ученето забележимо по-успешно, отколкото докато е живяло при майка си, както и е спокойно. Оказва му се ресурсна помощ в училище. Пред социалните работници то е заявило, че желае да остане с баба си и баща си, а не с майка си.

Според свидетелите майката на детето работи; не са събрани данни за дохода и. Бащата по данни от социалния доклад получава месечно възнаграждение от около 1200 евро. Той няма други деца, съжителства на семейни начала с партньорката си в гр. София.

При тези данни и при становището на майката, изразено в отговора, молбата следва да се уважи. В интерес на детето е да продължи да живее със семейството на бащата, където за него се полагат грижи, по-добри от тези в семейството на майката, посрещат се адекватно нуждите му. Събрани са доказателства, че непосредствените грижи за детето се полагат на първо място от бабата, което обаче в случая не е основание за прилагане на чл. 59, ал. 9 от СК - този текст засяга случаите, когато никой от двамата родители не е напълно подходящ за отглеждането на детето, докато в този случай част от грижите се полагат от бащата и поведението на бабата е съгласувано с него.

Следва да се определи на майката режим на лични отношения с детето и да се присъди издръжка, която тя да заплаща. Предвид липсата на данни за доход на майката съдът няма основание да приеме, че той е над минималния. Тя има още две деца, на които дължи издръжка. Поради това размерът на издръжката, която тя да заплаща, следва да бъде в размер малко над минималния съобразно чл. 142, ал. 2 от СК, който е 155,05 евро, или следва майката да се осъди да заплаща издръжка в размер 160 евро, независимо че тя не полага непосредствените грижи; а остатъкът до стойността на нуждите на 9-годишно дете да се поеме от бащата.

С оглед изложеното съдът

2

РЕШИ:

Предоставя упражняването на родителските права върху детето Р. Р. Р., ЕГН **********, на бащата - ищеца по настоящото дело Р. Р. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. Г. Р. № ***, ет.***, ап. ***, и определя местоживеенето на детето при бащата.

Определя режим на лични отношения на детето Р. Р. Р. с неговата майка, ответницата В. Т.

Л., ЕГН **********, от с. С., общ. Р., ул. "Д. № ***, както следва: всяка 1-ва и 3-та седмица от месеца, от 10 ч. в събота до 19 ч. в неделя с преспиване и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, като при осъществяване на лични контакти майката да взема детето от дома на бащата в гр. П. и да го връща пак там.

Осъжда В. Т. Л. да заплаща на дъщеря си Р. Р. Р., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160 (сто и шестдесет) евро, чрез бащата Р. Р. Ж., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.02.2026 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, като отхвърля иска за разликата над 160 евро до пълния предявен размер от 200 евро месечно.

Осъжда В. Т. Л. да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 230,40 евро върху размера на издръжката.

Осъжда В. Т. Л. да заплати на Р. Р. Ж. разноски по делото в размер 476,73 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3