Решение № 196 от 09.06.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пазарджик, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20215200100639 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, вх.№2776/15.09.2021г. от „Ново финанс“ООД гр.Варна,чрез адв.Д.Т. против М. А.Г. и Г. Г.Г. двамата от гр.П.

,осъдителни искове при условията на солидарност в общ размер на 71 875 лева за неплатени задължения по два договора за заем както следва: 1) Неплатена главница, представляваща предоставената заемна сума (главница) по договор за заем №201-ПЗ17.07.2018г. , в размер на 22 500.00лв. (двадесет и две хиляди и петстотин лева), 2) Лихва /ГПР/ по договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г., в размер на 3 225.00лв. /три хиляди двеста двадесет и пет лева), съобразно уговорения размер 20 % (двадесет процента) на годишна база, към датата на прекратяване на договора 02.03.2021г., изчислени върху главницата от 22 500.00лв.; 3) Наказателна лихва в размер на 25 237.50лв. (двадесет и пет хиляди двеста тридесет и седем лева и петдесет стотинки), съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.; 4) Договорна неустойка в размер на 13 500.00лв. (тринадесет хиляди и петстотин лева), съгласно текстовете на чл.

2.7. от договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г.; 5 ) Претендират и законната лихва по договор за заем №201-ПЗ-17.07.2018г. от 17.07.2018г., върху главницата от 22 500.00лв., от датата на прекратяване на договора 02.03.2021 г. до датата на подаване на настоящото заявление, в размер на 225.00лв.(двеста двадесет и пет лева); 6) Неплатена главница, представляваща предоставената заемна сума (главница) по чл.2.2. от договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., в размер на 2 500.00лв. (две хиляди и петстотин лева); 7) Лихва /ГПР/ съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж” и б.”з” от договор за заем №199ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., в размер на 358.33лв. (триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки); 8) Наказателна лихва в размер на 2 804.17лв. (две хиляди осемстотин и четири лева и седемнадесет стотинки) съгласно текстовете на чл. 2.6. и чл.2.8. от договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г.; 9) Договорена неустойка: 1 500.00лв. (хиляда и петстотин лева), съгласно текстовете на чл. 2.7. от договора за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г.; 10) Претендират и законната лихва по договор за заем №199-ПЗ-16.07.2018г. от 16.07.2018г., върху главницата от 2 500.00лв., считано от датата на прекратяване на договора 02.03.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в размер на 25.00лв. (двадесет и пет лева); Претендират и законната лихва 1 върху главниците по двата договора за заем от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията.С допълнителна молба вх.

№3288/12.10.2021г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба като е индивидуализирал всяка от претенциите за неустойка ,лихва за съответен период ,вид и размер и е формулиран надлежен петитум.

С исковата молба ищеца е заявил да се за изиска ч.гр.д.№1239/2021г. на РС-Пазарджик , за риемане на писмени доказателства описани и.м. и ,както и за допускане на съдебносчетоводна експертиза,която да отговори на поставени в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците М. и Г.Г.и не е постъпил отговор.Не сочат доказателства и не правят доказателствени искания. В съдебно заседание,чрез пълномощника им адв.Р.П. оспорва предявените искове и по основание и по размер, като считам, че спорът е търговски по смисъла на Глава 35 от ГПК, а не общия исков процес, защото тези договори за заем и „Ново финанс“ като финансова институция, занимаваща се с кредитиране по занятие, е осъществила търговска сделка. твърденията му ще се отнасят за двата договора едновременно, тъй като те са еднотипни, в тях е сменен само размера на сумата и вноските. Всичко останало е идентично. Заявява, че договор № 199 от 16.07.18г. и договор № 201 от 17.07.18г. не са влезли в сила, тъй като съгласно параграфи 2 - до 4 на всеки един от договорите не са внесени гаранциите от 4500, респективно 500 лева, по чл.1 от тези договори. Следователно като не е влязло в сила, парите са дадени без основание и се дължи връщането от момента на поканата 02 март 2021 година и то само на главницата 2500 и респективно 22500, без лихви, неустойки и такива. В този смисъл следва да бъде приспаднато внесените по 23 вноски от всеки или от договора № 199 да се приспаднат 958.41, а от договор № 201 да се приспаднат 8625 лева. Приложени са превод от 17.07.18г., 16.26ч. и ги оспорва, тъй като това пише за информация и не е ясно дали е гаранция и за какво е преведена тази сума. Освен това доверителите му твърдят, че на 18 юли „Ново финанс“ е превел по сметката на М.Г. 4500 лева в Общинска банка, която веднага, след една две минути, е върната обратно на „Новофинанс“ и в този смисъл , от документите, които са приложени към исковата молба, на 19-ти фактически по договор 201 са получени само 18 000 лева, а не 22500. На следващо място възразява, че и по двата договора доверителите му не са запознати, не са им представени приложените по делото общи условия. Тези условия не са подписани от никога и не ни е ясно кога и как, а те са неразделна част от двата договора. На следващо място като потребителски кредити не са изтекли поне 14 дни от подписаните евроформуляри, по които могат да се откажат страните, тъй като и двата евроформуляри са с дата 03.07.18г. , като от същата дата са приложени и предварителни договори и в този смисъл до 16- ти, респективно 17.07.18г. не са изтекли поне 14 дни. Освен това оспорва, че страните не са подписали всяка една страница от евроформуляра, а на една отделна страница са положени подписите. Твърди, че в случая не са подписани договори с така наречената индивидуална клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за кредитиране на недвижими имоти на потребителя. Възразявам, че към годишния процент на разходите, ГТР-то няма подробна информация съгласно чл.24, ал.1, т.9 от Закона за кредитите на недвижимите имоти на потребителя. И за двата договора твърди, че има неравноправни клаузи, по които следва да се има предвид, че се прилага чл.40 от Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите, във връзка с чл.143 - до 148а от ЗЗП.

Макар и практиката на ВКС страната да не е длъжна да конкретизира всяка една от неравноправните клаузите, съгласно чл.7 ал.3 съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи, да уведоми страните за това, за да могат те да вземат становище и ще посоча 3 решения на ВКС: Решение № 87 от 2020г по ТД № 2165/19 на първо търговско отделение, Решение № 189/21г. по Търговско дело № 1884/19г. на второто търговско и Решение № 115 от 2020 г по Търговско дело № 559/20г. на второ търговско отделение.

Въпреки това твърди следните неравноправни клаузи. В нарушение на чл.143, ал.1, т.5 и т.10 от ЗЗП първо е налице прекомерна договорна наказателна лихва в размер на 25237.50лв, считано от 17.07.20г. - до 02.03.21г., тоест 5 % върху главницата, чиито падеж не е настъпил, защото те са дали определение, че заемната сума е главницата. Забавя се вноска от 375, респективно 43.67, но се начислява наказателна лихва върху главницата 2 чиито падеж не е настъпил. В чл.2 т.6 и на двата договора няма уговорка, че тази лихва се дължи за всеки ден забава. Това е добавено в исковата молба и уточнителната молба или се получава, че се иска наказателна лихва 60 % годишно. Прекомерна се явява и неустойката по чл.2 т.7, във връзка чл.92 ал.2 от ЗЗД, прави възражение, че се дължи освен наказателната лихва и неустойка от 60 % върху 22500 или 13.500 и върху 2250 – 1500. Прекомерна се явява и наказателната лихва по смисъла на чл.2 т.8, 5 % месечно, заедно с наказателната лихва от 5 % месечно по чл. 2.6 или общо две по 60 - 120% годишно неустойка. Твърди, че дължимата законова лихва не се дължи от 09 април 2021гоина, датата на заявлението по чл.417, а от предявяване на иска от 15.09.2021г. Не сме в хипотезата на чл.422 от ГПК, за да може да се твърди, че се претендира от датата на подаване на заявлението, касае се за самостоятелен осъдителен иск, за който законодателят единствено облекчение е предвидил облекчение, че се довнасят 2 % такса. Оспорва, че дължимата договорна лихва от 3225 не е такава по размер, а евентуално е 3187.50 за забава 8 месеца и 14 дни. Твърди, че има противоречие между чл.2.6 и чл.2.8 за сумата 2804.17лв. за така наречената наказателна лихва по точка 6 от уточнителната искова молба от 12 октомври. Имайки предвид изложеното моли да се чете определение, или сега, или в закрито заседание относно използване Вашите правомощия за неравноправните клаузи да се произнесете, за да може страната да вземе становище. Всичко това дава отражение и върху формулираните въпроси от исканата съдебно икономическа експертиза, която може да бъде обоснована след проверка по банковите сметки на доверителката и на доверителя ми в Общинска банка и в ОББ за „Новофинанс“.Имам извлечения от сметките във връзка с горните твърдения и мога да ги представя, но с оглед на това, че те не са отговорили не знам дали страната ще възрази за преклудиране. Даваме съгласие за разкриване банковата тайна в сметката на М.Г. в Общинска банка при която ще се види, че е налице това разместване на тези 4500 лева. Представям извлечение от банкова сметка на М.Г. във връзка с твърдението ни, че е имало превод на 4500 лева от „Ново финанс“ по банковата сметка на М.Г., няколко минути след това я връща и, че са преведени на практика 18 000 лева и не е даден заема от 22500 лева, няма внесена и гаранция.

По делото е допустата и изслушана СИЕ от в.л. Л.Я.-Т., която е депозирала заключение, с уточнения в с.з. на 09.05.2022г., което е прието като компетентно, обосновано и не е оспорено от страните.От същото се установява, че заема от:- 2500лв. е отпуснат на 16.07.2018г - преди внасянето на гаранцията от 500лв. на 18.07.2018г.; - 22500лв. е отпуснат на два транша от: 1/ 4500лв. на 17.07.2018г., върнат от М.Г. след това на 18.07.

2018г. за гаранция, и 2/ 18000лв. на 18.07.2018г., т е част от заема е прихванат като гаранция, а не тя да бъде внесена предварително от заемополучателя и едва след това договора за заем да влезе в сила.

Относно изчисленията за лихви в.л.Я.-Т. изчислява, че договорната/ възнаградителна лихва по ДЗ № 1 е 358.33лв., а по ДЗ № 2 тя е 3215лв. (при база 360 дни) и 3225лв. (при база 365 дни); наказателната лихва по ДЗ № 1 е 2806.41лв., а по ДЗ № 2 тя е 25237.50лв.; наказателната неустойка по ДЗ № 1 е 1500лв., а по ДЗ № 2 тя е 13500лв. За разликата от 3.59лв. от внесените и осчетоводени суми експертизата не разполага с данни.

При така изложеното съдът намира за установена следната фактическата обстановка,а именно:

Не се спори,установи се от доказателствата по делото,че между ищеца и ответника са сключени два договора за заем, които са обезпечени с учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Тези ДЗ били предхождани от предварителни договори, сключени на 03.07.2018г. Тогава били запознати и подписали по всеки ДЗ Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити (СЕФПИПК).Към ИМ са приложени ОУ, които не са връчвани и не са подписани от М. и Г.Г.и . Към всеки ДЗ били подписани погасителни планове (ПП). Съгласно тях ответниците дължали ежемесечни вноски само на договорната лихва (41.67лв. по ДЗ № 1 и 375.00лв. по ДЗ № 2), а главниците се дължали на падежа 17.07.2023г. по двата ДЗ. В договорите били уговорени неравноправни клаузи за наказателни лихви, договорни неустойки и други санкциониращи клаузи.

1. На 16.07.2018г. срещу разписка и в брой М.Г. получила сумата от 2500.00лв. по 3 договор за заем № 1.

На 18.07.2018г. ответницата М.Г. от своята б.с. в „Общинска банка” АД платила по б.с. на ищеца в „ОББ” АД сумата от 500.00лв. по ДЗ № 1, която била получена на същия ден, но отразена в счетоводството на ищеца като платена на 16.07.2018г. , съгласно СИЕ.По този начин била усвоена сумата от 2500.00лв. по договор за заем № 1.

Разпечатката съдържа 20 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/296df16b-8786-462c-843b-33ebc5fb1c3f