Решение № 30 от 30.01.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 447/2022
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 30.01.2023
- Състав
- Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Варна, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Йовчев
Членове:
Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20223001000447 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по ВЖ вх.№123471/16.11.2021г., депозирана от В. И. П., ЕГН **********, Варна, чрез адв.П.С. от САК, срещу решение №384/21.10.2021г., постановено по ТД №1102/2020г. по описа на ВОС, ТО, с което е отхвърлен изцяло предявеният от В. И. П. срещу застрахователя ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на С И П при ПТП на 09.05.2016г. В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че съдът е отхвърлил иска като превратно е приложил постановките на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС.
Не се обжалва възприетата от съда фактическа обстановка по спора както и правните изводи на съда във връзка с непозволеното увреждане.
Твърди се обаче, че пред съда са събрани достатъчно доказателства, от които се установява материалната легитимация на ищцата за търсеното обезщетение за неимуществени вреди, които съдът не е обсъдил задълбочено.
Въззивникът поддържа, че в обжалвания съдебен акт не са аргументирани 1 достатъчно изводите на съда за липса на легитимация на ищцата по иска.
Твърди се, че това води до необоснованост и неправилност на постановения акт по същество. Сочи се относима към спора съдебна практика във връзка с ТР №1/2018г. на ОСГНТК на ВКС и ППВС от 1961г. и 1969г. Твърди се, че са налице предпоставките за основателността на иска, а именно: наличие на изградена трайна, дълбока и емоционална връзка между ищцата и нейния брат както и проявление на неимуществените вреди в правната сфера на ищцата, че тези вреди надхвърлят нормално присъщите за отношенията между брат и сестра. Въззивникът излага, че разпитаните по делото свидетели както и изслушаната психологическа експертиза сочат на установена силна емоционална връзка между двамата, чието нарушаване поради смъртта на С П, е довело и продължава да предизвиква неимуществени вреди от различен характер и интензитет у ищцата.
Сочи, че съдът неправилно не е кредитирал допълнителното заключение на СПхЕ като базирано на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица. Заключението на повторната СПЕ на в.л.М Р не било оспорено от страните и е изготвено въз основа на цялостна преценка доказателствата по делото, вкл. предходно заключение както и проведени двукратно прегледи на ищцата. Съдът неправилно не е кредитирал и част от свидетелските показания предвид възможната им заинтересованост; не е ясно как са кредитирани показанията на свидетеля П Д. Съдът частично е кредитирал показанията на св.К И и на св.И П., на основание чл.172 ГПК, а същите съдържат съществени за спора изявления за относими по делото факти. Освен това се твърди, че към момента на разпита не са били налице обстоятелства за заинтересоваността на св.К.И, което съдът не е отчел като е отказал да кредитира същите изцяло. Изолирано от останалите доказателства съдът е ценил и свидетелските показания, че брат и сестра са живели заедно 15 години преди смъртта на П. В жалбата си въззивникът подробно перифразира част от събраните гласни доказателства, за да аргументира липсата на задълбоченото им обсъждане при мотивиране на акта.
Претендира отмяна на решението като неправилно и вместо това уважаване на иска до размера от 50 000 лева, предявени частично от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 15.05.2010г. до окончателното изплащане. Претендира и сторените разноски в двете производства.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, депозиран от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД, чрез адв.Б.Д, за неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна счита, че постановеното от ВОС решение съответства на постановките на ТР №1/2018г. на ВКС както и на събраните и пълно обсъдени от съда доказателства. Твърди, че по делото не е установена особено близка връзка между починалия и претендиращата обезщетение ищца както и действително претърпени вреди, които надхвърлят по интензитет и 2 времетраене вреди, които са нормално присъщи за съответната родствена връзка. Страната сочи, че действително от събраните доказателства се установява близостта между брата и сестрата, но в обичайната форма и проявление. Тези обстоятелства, установени посредством пълен анализ на събраните доказателства, са били преценени от съда задълбочено. Поради това страната претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се сторените в производството разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника В. П., но с писмена молба пълномощникът ѝ адв.С. поддържа жалбата.
Насрещната страна се представлява в заседанието от адв.Б.Д, която поддържа становището от отговора за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на В. И. П. срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД, за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищцата в качеството на сестра на починалото при ПТП на
09.05.2016г., лице - С П, обезщетение за понесените неимуществени вреди в общ размер на 150 000 лева, от които се поддържа частичен иск за сумата от 50 000 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на увреждането. Предявеният като частичен иск е изменен от 30 000 лева на 50 000 лева с допълнителна искова молба. Поддържат се твърдения за изключително силна духовна близост между ищцата и нейния брат, прекъсната преждевременно със смъртта му при процесното ПТП.
С отговора на исковата молба ответното дружество чрез пълномощника си по делото е оспорило основателността на иска. Оспорва предпоставките, при които ищцата се явява правоимащо да претендира обезщетение за неимуществени вреди лице съгласно постановките на ТР №1/2016г. на ОСГНТК на ВКС. Твърди се освен това, че разширеният кръг правоимащи лица по тъкувателното решение не може да бъде отнесен към събития, които са настъпили преди приемане на тълкувателния акт, т.е. не може да преурежда заварени отношения. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия П, който не бил с поставен обезопасителен колан и/или от водача на насрещно движещия се автомобил, което е основание за ангажиране отговорността на неговия застраховател на ГО. Оспорва като прекомерен претендирания размер обезщетение. Оспорва дължимостта на лихви от датата на ПТП като релевира и възражение за погасяването им по давност.
Съдът, въз основа на изложените от страните доводи и възражения, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
3
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Решението е обжалвано изцяло, поради което и преценката на фактите е в обема на първоинстанционното производство като въззивният съд следва да формира свои изводи относно материалната легитимация на ищцата, размера на обезщетението за неимуществени вреди, съотв. наличието на основание за намаляването му поради съпричиняване съгл.чл.52 ЗЗД.
Спрямо процесното застрахователно правоотношение приложение намират разпоредбите на КЗ /отм./, тъй като застрахователната полица е сключена на дата, предхождаща влизане в сила на новия КЗ на 01.01.2016г., съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /2016г./ Независимо от посочване приложими разпоредби от новия КЗ, вместо тези по гл.IV от КЗ /отм./, това не се отразява на правилността на постановеното решение.
Процесуалната легитимация на ищцата следва от въведените твърдения за понесени неимуществени вреди, резултат от смъртта на С П. Искът е разгледан при наличие на процесуалните предпоставки за това.
Не се спори относно настъпване на застрахователно събитие на 09.05.2016г. на автомобилен път II - 13 в землището на гр.Кнежа, по направление гр.Кнежа –гр.Искър, при което загинал както водачът на автомобила П Ж П., така и пътникът на предна дясна седалка С П, пътуващи в л.а.Дачия Логан с ДК №Х ХХХХ ХХ, собственост на Евробилд АД, гр.Бургас.
Не се оспорва механизма на настъпване на вредите, независимо от прекратяване на досъдебното производство №98/2016г. на Окръжна прокуратура –Плевен поради смъртта на виновния за произшествието водач П П..
Не се спори относно качеството на ищцата на сестра на починалото лице. Това обстоятелство се установява и от приложеното удостоверение за наследници, издадено от Столична община, 10-ти район Триадица.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по риска Гражданска отговорност на водача, виновен за настъпването на ПТП П П. както и покритие по полицата към датата на процесното събитие, настъпило на 09.05.2016г.
Не се установени възраженията на застрахователното дружество за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия. Напротив, от приложеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.09.2016г. на ОП-гр.Плевен, се установява, че трупът на С П е открит на предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан и 4 активирана въздушна възглавница. Други доказателства, относно евентуално виновни действия на водача на насрещно движещото се МПС Фолксваген Пасат и/или съпричиняване на вредите от последния, не са ангажирани.
От проведената САТЕ /л.203 и сл./, чиито заключения не са оспорени от страните, се установява, че причина за настъпилото ПТП е навлизане на л.а.Дачия Логан в лявата лента за движение, в която правомерно се е движил л.а.Фолксваген Пасат. /отговор на въпрос №4/ Освен това следва да се вземе предвид и отговора, даден от вещото лице в т.3 от САТЕ, че л.а.Дачия се е движил с превишена скорост от 101.12 км./час, докато насрещно движещото се МПС – с 68.69 км./час. Ударът е бил силен и фронтален като при същия е настъпила смъртта както на водача на л.а. Дачия, така и на пътникът до него С П. Към момента на сблъсъка, л.а. Дачия се движил неконтролируемо по пътното платно. /л.224, експертиза/ Произшествието е настъпило поради закъсняла реакция за предприемане на спиране от страна на водача П П. /с л.а.Дачия/. Съгласно т.4 от комплексната експертиза, по време на огледа на ПТП в същия автомобил са намерени две лица с поставени предпазни колани.
Поради това вещото лице прави заключение, че С П е бил с поставен колан при настъпване на сблъсъка с насрещния автомобил. Получените от пострадалия съчетани увреждания гърди, корем, глава, са могли да бъдат получени и с колан. Независимо от това, причина за смъртта на лицето са тежките травматични увреждания в областта на гръдния кош, а именно: счупване на гръдна кост, счупване на 1-10 ребра от двете страни по три линии, контузия и разкъсване на белия дроб, разкъсване на дясна сърдечна камера, излив на кръв в плеврални кухини, разкъсване на черен дроб и излив на кръв в коремна кухина, счупване на таза. Причина за смъртта е несъвместимата с живота травма на жизненоважни органи. Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на П, която е настъпила на място.
Въз основа на горното съдът намира, че са установени материалните предпоставки на деликта както и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента – ответното дружество, съгласно чл.226 и чл.223 от КЗ /отм./