Решение № 12 от 27.01.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. гр. Д., 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова

Членове:

Деница Кр. П.а

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова в присъствието на прокурора З. В. Т. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223200600353 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 33 от 18.10.2022г., постановена по н.о.х.д. № 1345 по описа за 2022г., Районен съд – град Д. признал А. А. И., ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.11.2021г. в град Д., в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление /НП/ № 21-1717-0000251/07.10.2021г., издадено от Началник-сектор към ОД на МВР, Първо РУ на МВР – Д., влязло в сила на 27.10.2021г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Венто“ с рег.№ **********, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради което на основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година и 6 месеца година при първоначален „строг“ режим, както и наказание глоба в размер на 500.00 лева. Със същия съдебен акт подсъдимият е бил осъден да заплати и сторените по делото разноски.

Настоящото производство е образувано по жалба срещу постановената присъда от подсъдимия чрез неговия процесуален представител с искане за отмяната й, с претенции за незаконосъобразност на първоинстанционния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, както в хода на бързото производство, така и в първоинстанционното производство, изразяващи се в следното: неползването на адвокатска защита; извършен разпит на свидетелите от лице, нямащо възложени разследващи функции в досъдебната фаза и недопускане изготвянето на тройна съдебно-графологическа експертиза. В допълнение се 1 посочва, че е налице и неправилно приложение на материалния закон от ДРС поради превратно обсъждане на събрания доказателствен материал. Пледира се за отмяна и оправдаване на А. А. И. поради несъставомерност на деянието по горевизирания престъпен състав от обективна страна предвид липсата на безспорни доказателства, че му е било връчено процесното НП № № 21-17170000251/07.10.2021г., издадено от Началник-сектор към ОД на МВР, Първо РУ на МВР – Д.. Алтернативно се прави искане за връщане на делото в Районен съд – Д. за разглеждане от нов състав, респ. за връщането му в досъдебна фаза.

Липсва депозиран протест от Районна прокуратура – град Д. срещу така постановения акт.

Пред въззивната инстанция защитникът поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда по изложените в жалбата съображения.

Подсъдимият изцяло се солидаризира с изразеното от защитника си становище и прави изявление, че следва да бъде оправдан.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура пледира присъдата като законосъобразна, правилна и обоснована да бъде потвърдена изцяло.

Д.кият окръжен съд, след като прецени правилността на присъдата и доводите на страните, на основание чл.314, ал.1 от НПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.11.2022г., около 21:20 часа, в град Д. подсъдимият А. А. И. управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Венто“ с рег.№ ********** по ул.“А.п.“.

По същото време в района патрулирали със служебен автомобил свидетелите Д. Б. А. и К. М. М. – служители на Първо РУ на МВР – Д.. Те последвали водача на горепосочения автомобил, който завил вдясно след кръстовището, образувано от улиците „А.п.“ и „Я.п.“ до момента на спирането му пред блок 54-ти.

В хода на проверката на документите на водача – А. А. И., било установено, че той никога не е бил притежавал свидетелство за управление на МПС и имал връчено му НП № № 21-1717-0000251/07.10.2021г., издадено от Началник-сектор към ОД на МВР, Първо РУ на МВР – Д., влязло в сила на 27.10.2021г. След тази констатация двамата свидетели се обадили на техен колега със съответните делигирани правомощия за съставяне на АУАН и на местопроизшествието пристигнал свидетелят М. И. В., който му съставил АУАН с бланкетен № 272985 от 15.11.2021г. на.

Във връзка с направено възражение в хода на първоинстанционното производство, че процесното НП изобщо не е било връчвано на подсъдимия на визираната дата 19.11.2021г., ДРС е назначил изготвянето на съдебнографологическа експертиза, от която е видно, че подписът в графа „разписка“ на горевизирания полицейски акт е бил положен именно от дееца.

Гореописаните фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд. Мотивите към решението са убедителни и съдържат детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, позволяват да бъде проследен начина на формиране на 2 вътрешното убеждение на съдебния състав. При решаването на делото този съд очевидно е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес, като е достигнал до единственото в случая заключение, че оказалите се достъпни и надлежно събрани и проверени доказателства мотивират осъждането на подсъдимия.

Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Д. Б. А., К. М. М. и М. И.

В.. Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като обективни не само поради факта, че са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и последователни, но и с оглед обстоятелството, че липсват данни за заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото. Не на последно място, следва да се отбележи, че същите си кореспондират със заключението на ВЛ по СГЕ и с приложените по делото писмени доказателства, а именно: НП № 21-1717-0000251/07.10.2021г., издадено от Началник-сектор към ОД на МВР, Първо РУ на МВР – Д., справки от сектор „ПП-КАТ“ – Д., включително и други документи, приобщени по съответния ред.

Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция, както и на справка, изискана от въззивния съдебен състав относно плащането на 19.11.2021г. от страна на А. А. И. на наложената му глоба (на датата на връчването на процесното НП), Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Безспорно е установено, че подсъдимият на 15.11.2021г. в град Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Венто“ с рег.№ **********, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление /НП/ № 21-1717-0000251/07.10.2021г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД – МВР – Д., влязло в сила на 27.10.2021г.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, намира за законосъобразна и преценката, че от субективна страна подсъдимият А. А. И. е осъществил процесното престъпно деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от Н, защото същият е осъзнавал, че няма съответната правоспособност да управлява МПС.

Второинстанционният съд изцяло споделя мотивите на първостепенния съд защо не са налице предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради което счита, че не следва да преповтаря същите, още повече, че с въззивната жалба не са наведени аргументи в тази насока.

Поради изтъкнатите съображения, правната оценка на така приетото за установено поведение на подсъдимия, налага извод за осъществен от него престъпен състав на чл.343, ал.2 от НК - на 15.11.2021г. в град Д. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Венто“ с рег.№ **********, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление /НП/ № 21-1717-0000251/07.10.2021г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД – МВР – Д., влязло в сила на 27.10.2021г.

Само за пълнота на изложението, въззивният съд намира, че местоизвършването на деянието е достатъчно конкретизирано в 3 диспозитивната част на присъдата с визирането на населеното място, без да е бил посочен съответният пътен участък, поради което не е било необходимо, с оглед фактическа прецизност и доколкото престъпното посегателство е описано обстойно в обстоятелствената част на мотивите, оправдаването на дееца в частта относно уличния отсек, обективиран с израза: „по ул.“А.п.“ до кръстовището с ул.“Я.п.““.

Съдът намира за неоснователни както искането за назначаване на тройна графологическа експертиза, така и възражението за несъставомерност на деянието от обективна страна, поради липсата на безспорни доказателства относно връчването на процесното НП на подсъдимия, именно с оглед категоричното заключение на ВЛ, че подсъдимият е негов получател.

Настоящият състав приема, че експертното заключение е формално законосъобразно, обосновано, в достатъчна степен пълно и мотивирано, както и безусловно ясно, като липсват каквито и да било основания за съмнения в неговата правилност и обективна достоверност или за съмнения в професионалните качества и безпристрастността на експерта. Ето защо следва да се оставят без коментар и следните доводи, изтъкнати от защитника:

- че има приложен «друг оригинал» по висящо съдебно производство /НОХД № 711/2022г. по описа на ДРС/, образувано срещу подсъдимия по внесен обвинителен акт за същото деяние, извършено на друга дата, доколкото видно от копието, представено от защитника с отметка «вярно с оригинала» е, че се касае за изготвен препис от НП № 21-17170000251/07.10.2021г., издадено от Началника на Първо РУ при ОД – МВР – Д., влязло в сила на 27.10.2021г., който видимо по нищо не се различава от оригинала, приложен в настоящото производство;

- че плащането на глобата на 19.11.2021г., т.е. на датата на връчването на процесното НП, е «незаконосъобразно и нелогично», тъй като имало срок за обжалване.

Съдебният състав намира за неоснователно възражението, че е допуснато съществено процесуално при събиране на гласните доказателства, тъй като първостепенният съд при спазване на принципите за устност и непосредственост е разпитал свидетелите по делото.

При определяне на размера на наложеното наказание и за постигане на съответната справедливост при постановяване на крайния съдебен акт, първоинстанционният съд е преценил, че спрямо подсъдимия И. следва да се ръководи от общото правило, заложено в чл.54 от НК, като е определил кумулативно предвидените наказания «лишаване от свобода» и «глоба», съобразявйки адекватно съдебния му статус и материалното му положение.

Правилно РС – Д. е преценил, че за поправянето на дееца, налагането на наказание «лишаване от свобода» около средния размер от 1 година и 6 месеца, при първоначален строг режим, респективно на „глоба“ в законоустановения минимум от 500.00 лева, биха изиграли своята превантивна и превъзпитателна роля, като е отчетено, че завишаването на размера им, независимо от наличието на отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства (минали осъждания, лоши характеристични данни и множество допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата, обективиращи упорито незачитане на правовия ред), би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия.

4

По повод горните изводи, законосъобразно първоинстанционният съд съгласно чл.189, ал.3 от НПК е възложил сторените по делото разноски на подсъдимия.

Воден от изложеното и предвид липсата на констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на първоинстанционната присъда, Окръжен съд – град Д. на основание чл. 334, т.6 от НПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № от 18.10.2022г., постановена по н.о.х.д. № 1345 по описа за 2022г. на Районен съд – град Д..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5