Решение № 68 от 28.05.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Омуртаг, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично при закрити врати заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело № 20233510100201 по описа за 2023 година

Установителен иск по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, ал.1, т.9 от ГПК.

Постъпила е искова молба от ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/гр.Антоново, ЕИК 125548831 против ответника Б. А. А. от гр.Омуртаг за установяване съществуване на вземане в общ размер на 52 971.25 лв., от които сумата от 13 963.20 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 5 997.19 лв. - законна лихва върху главницата от 13 963,20 лв. за периода от 01.09.2014г.-23.11.2018г. и сумата от 5 554.70 лв.законна лихва върху главницата от 13 963.20 лв. за периода от 24.11.2018 г.24.01.2022г., сумата от 6 196.13лв.-разлика между общо претендираната законна лихва върху цялата главница за периода от 01.09.2014г.-23.11.2018г., в размер на 12 193.32лв. и законната лихва върху сумата от 13 963.20лв. за същия период в размер на 5 997.19лв., както и сумата от 6 044.03лв., представляваща разликата между общо претендираната законна лихва върху цялата главница за периода от 24.11.2018г.-24.10.2022г.. в размер на 11 598.73 лв. и законната лихва върху сумата от 13 963.20 лв. за същия период в размер на 5 554.70 лв., сумата от 15 216 лв. - главница, ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на заявлението - 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, всички суми дължими на основание акт за начет №11-0423/23.11.2018 г., съставен от Георги Георгиев Ялъмов, държавен финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на Агенцията за държавна финансова инспекция и издадените въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение №127/04.11.2022г., поправена с разпореждане № 21/10.01.2023г. и изпълнителен лист №72/01.12.2022г., изпълнителен лист №73/01.12.2022г., изпълнителен лист №74/01.12.2022г. и изпълнителен лист № 75/01.12.2022г. по ч.гр.д.№355/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, обоснована с неизпълнение на задължението до настоящия момент от страна на длъжника, възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК, като е предявено и искане за присъждане на направените в исковото производство разноски.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва основателността на предявените искове с възражения за липса на качество на лице по чл. 23, т. 1 и т. 4 от ЗДФИ, предвид липсата на квалификация по управление дейност на горска структура, като назначаването й като управител от 24.10.2014 г. е незаконосъобразно; за полагане на дължимата грижа при извършване на дейността и липсата на умисъл по смисъла по чл. 21, ал.1, т.1 от ЗДФИ; с оспорване констатациите по акт за начет №11-04-23/23.11.2018г., тъй като предоставените услуги с трактор „Универсал“ всъщност са издърпване на поваления дървен материал от труднодостъпни склонове на терена и са осъществени, както и с оспорване, че по издадените фактури кантрахентите „Р.-Лес“ ООД и ЕТ„Изгряващо слънце-2007-Гюнайдън Мустафов“-с.Камбурово, общ.Омуртаг реално са закупили дървения материал, включая и с възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на ищеца.

Подпомагащата ответника страна ЕТ„Изгряващо слънце-2007-Г. М.“с.Камбурово, общ.Омуртаг, ЕИК 125581991 не изразява становище по спора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Съгласно представения акт за начет №11-04-23/23.11.2018г. на АДФИ, ответницата в качеството й на заместник-управител през времето 01.01.2014г.-23.10.2014г. и управител на ищцовото дружество за времето от 2

24.10.2014г.-01.12.2014г. причинила вреда на управляваното дружество, чрез неправомерно сключване на споразумения за прихващане от 01.09.2014г. и 20.11.2014г. на задължения в общ размер на 29 179.20 лв. по фактура № 0000000025/01.09.2014г., издадена от

ЕТ „Изгряващо слънце - 2007Гюнайдън Мустафов", ЕИК 125581991 за сумата 14 364 лв. с ДДС, както и 2 бр. фактури №0000000102/30.10.2014 г. за сумата 4 272 лв. с ДДС и № 000000085/20.11.2014г. за сумата 10 944 лв. с ДДС, издадени от „Р.-лес“ООДгр.Антоново, ЕИК 202233025, със задължения на посочените лица към дружеството за закупена дървесина през 2013г., тъй като посочените услуги с трактор „Универсал“ фактически не са извършени от изпълнителите, тъй като в първия случай сеч в посочения участък не е осъществена през 2014г. и по другите две фактури в технологичните планове не е посочено направа на горски пътища и просеки.

Дори и да се приеме, че ответницата не притежава квалификация да изпълнява длъжностите зам.управител и управител на ищцовото търговско дружество, то прогласяване недействителността на правоотношението по възлагане на управлението не е възможно по реда на възражението от съда по настоящия правен спор, поради което следва да се прецени дали са налице останалите предпоставки за ангажиране имуществената отговорност на лицето.

С оглед разпоредбите на чл.22, ал.2 и 5 от ЗДФИ, фактическите констатации по акта за начет се ползват с презумпивна доказателствена сила, но само ако са подкрепени с доказателства, т.е. надлежно обоснованидокументирани с обективни, точни и коректни справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на съответните лица и заключения на вещи лица-по аргумент от чл.44, ал.1 от ППЗДФИ, както и при спазване на възложения предмет на ревизия, съобразно трайно установената съдебна практика.

В конкретния случай, изводът за вреда на актосъставителя, дължаща се на заплащане чрез прихващане на дължими суми по фактически неосъществени услуги с трактор „Универсал“ по посочените 3 бр. фактури, в които видът на услугата не е конкретно описан, е изведен от обстоятелствата, че в отдели 282б и 282в сечта е извършена през 2013г., а в отдели 285б и 285в сеч през 2014г. не позволявана и не е извършвана, както и че в издадените за съответните подотдели технологични планове през 2014г не е предвидено 3 изграждане на временни пътища, за да се ползват услугите на трактор „Универсал“.

Заповедта за проверка от 19.02.2018г., обаче, касае периода от 01.01.2013г. до 31.12.2017г., като дори и сеч и прокарване на пътища да не е извършвано през 2014г., когато е направено прихващането на насрещни вземания, то неопровергано е възражението на ответницата, че услугите с трактор „Универсал“ всъщност не касаят сечта и прокарването на пътища, а извличането на отсечения материал от труднодостъпни склонове на терена.Неопровергана е и възможността, тази дейност да е осъществена по отношение на дървен материал, отсечен не през 2014г., а в предходен период, касаещ проверката.В подкрепа на тези възражения е и заключението на назначената съдебна лесо-техническа експертиза, съгласно което при дължина на дърветата от 2 м задължително се използва трактор за подвоз към временните складове.

При тези обстоятелства и доводи, събраните в ревизионното производство доказателства не подкрепят извода в акта за начет за неизвършени услуги от изпълнителите по посочените 3 бр. фактури, поради констатациите по същия нямат презумптивна доказателствена сила и не изключват защитната теза на проверяваното лице, напротив-опровергават се от събраните в съдебното производство доказателства.В тази насока е и заключението на назначената съдебна графологична експертиза, съгласно която подписът за получател по фактура №25/01.09. 2014г. е с различна транскрипция от тази от подписа на ответницата.

Независимо от горното, за да е налице умисъл по смисъла на чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, то от поведението на лицето следва да сочи на категоричен извод, че е съзнавало настъпването на вредните последици, като ги е целяло пряко или ги е допускало-решение №54/12.08.2022г. по гр.д.№876/2021г. на ВКС, IVг.о.

В конкретния случай, ответницата е инженер-химик, без познания в областта на дърводобива, както и без управленски опит в посочената дейност, като е заемала посочените длъжности в кратък период от време и липсват доказателства същата да е знаела, че определени фактурирани дейности не са извършени, т.е. касае се за небрежност при упражняване на управленските функции, но не и за умисъл по смисъла на закона, обосноваващ пълна 4 имуществена отговорност за вреда, което, наред с изложените по-горе обстоятелства обуславят извод за липса на предпоставките по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен, като на ответницата се присъдят направените по делото разноски в размер на 350лв., а по сметка на съда- държавна такса в размер на 2 118.85 лв. за сметка масата на несъстоятелността, както и разходи в размер на 28.28 лв. по явяването на вещото лице-графолог.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/гр.Антоново, ЕИК 125548831 против ответника Б. А. А. от ***, ЕГН:********** установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземане в общ размер на 52 971.25 лв., от които сумата от 13 963.20 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 5 997.19 лв. - законна лихва върху главницата от 13 963,20 лв. за периода от 01.09.2014г.-23.11.2018г. и сумата от 5 554.70 лв.-законна лихва върху главницата от 13 963.20 лв. за периода от 24.11.2018 г.-24.01.2022г., сумата от 6 196.13лв.-разлика между общо претендираната законна лихва върху цялата главница за периода от 01.09.2014г.-23.11.2018г., в размер на 12 193.32лв. и законната лихва върху сумата от 13 963.20лв. за същия период в размер на 5 997.19лв., както и сумата от 6 044.03лв., представляваща разликата между общо претендираната законна лихва върху цялата главница за периода от 24.11.2018г.-24.10.2022г.. в размер на 11 598.73 лв. и законната лихва върху сумата от 13 963.20 лв. за същия период в размер на 5 554.70 лв., сумата от 15 216 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 24.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, всички суми дължими на основание акт за начет №11-04-23/23.11.2018 г., съставен от Георги Георгиев Ялъмов, държавен финансов инспектор от Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на Агенцията за държавна финансова инспекция и издадените въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение №127/04.11.2022г., поправена с разпореждане № 21/10.01.2023г. и изпълнителен лист №72/01.12.2022г., изпълнителен лист №73/01.12.2022г., 5 изпълнителен лист №74/01.12.2022г. и изпълнителен лист № 75/01.12.2022г. по ч.гр.д.№355/2022г. по описа на Районен съд-Омуртаг, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/-гр.Антоново, ЕИК 125548831 да заплати на ответницата Б. А. А. от ***, ЕГН:********** направените по делото разноски в размер на 350 лв., а по сметка на Районен съд-Омуртаг държавна такса в размер на 2 118.85 лв. за сметка масата на несъстоятелността, както и разходи в размер на 28.28 лв. по явяването на вещото лице-графолог, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК и чл.620, ал.7 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/-гр.Антоново, ЕИК 125548831 и подпомагащата ответника страна ЕТ„Изгряващо слънце-2007-Г. М.“с.Камбурово, общ.Омуртаг, ЕИК 125581991, на осн.чл.223, ал.1 от ГПК.

УСТАНОВЕНОТО в мотивите на решението е задължително за подпомагащата ответника страна ЕТ„Изгряващо слънце-2007-Г. М.“с.Камбурово, общ.Омур-таг, ЕИК 125581991 в отношенията й с подпомаганата страна-ответника Б. А. А. от ***, ЕГН:**********, на осн.чл.223, ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдТърговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

6