Определение № 3346 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3346 гр. Варна, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501465 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 50034/05.06.2025 год. на В. И. И., чрез адвокат А. Д., срещу определение № 7307/03.06.2025 год. по гр. д. № 9279/2024 год. на ВРС, с което без уважение е оставена депозираната от нея молба за изменение на решение № 1363/19.04.2025 год., постановено по делото в частта за разноските.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението и изменение на решението чрез присъждането на пълния претендиран размер на адвокатския хонорар. Искането се обосновава с доводи за несъобразена от първата инстанция правна и фактическа сложност на делото, извършените от страните процесуални действие, разходите на адвоката по предоставяне на правната помощ и защита, обществените и професионалните последици от присъждането на ниски по размер възнаграждения. Цитира се и относима съдебна практика на СЕС, от която се извличат аргументи, че присъдените в полза на спечелилата делото страна, вкл. за адвокатско възнаграждение, следва да бъдат разумни и пропорционални, а на база казуална практика на ВКС се излага, че макар и незадължителен характер, Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1) може да има ориентировъчен такъв относно размерите на следващите се хонорари.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по жалбата не е депозиран отговор от другата страна.

Молбата, с която е сезиран настоящият състав се преценя за допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано 1 лице, разполагащо с правен интерес от изменение на решението в частта му за разноските, като е заплатена и дължимата такса за разглеждането й.

Представен е и списък на разноските (л. 65 от първоинстанционното дело), явяващ се абсолютна предпоставка за допустимост на искането. По тези причини, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За тази цел, съдът съобразява, че производството по делото пред първа инстанция е приключило с постановяването на решение № 1363/19.04.2025 год., като съобразно изхода на спора, поради по-ниската му правна и фактическа сложност, липсата на необходимост от различна защита по всеки един от предявените искове, разглеждането на спора само в едно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил, а е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие, в полза на адвоката съдът определя по реда на чл. 38 ЗАдв. и присъжда възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС. С определение № 7307/03.06.2025 год., ВРС оставя без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния претендиран размер на адвокатското възнаграждение, като сочи, че не вижда причина за ревизиране на мотивите си, довели до първоначалното му становище, като в допълнение излага, че в конкретния случай процесуалната защита е стандартна с оглед множеството формирана съдебна практика по спорове с подобен предмет и задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи, както и с обусловената от решението по дело C-438/2022 год. на СЕС възможност за присъждане на възнаграждение под посочения в Наредба № 1 минимум.

Пред първоинстанционния съд са предявени три обективно съединени в условията на евентуалност иска, като с главния ищцата цели прогласяването на процесния договор за потребителски кредит за недействителен, а с втория и третия – прогласяването на недействителността на отделни негови клаузи. С решението си първоинстанционният съд уважава главния иск, поради което и не пристъпва към разглеждането на евентуалните искове. В тази връзка настоящият състав съобразява, че в хипотезата на обективно съединени при условията на евентуалност искове, разноските се определят съобразно изхода на разгледания иск, доколкото именно неговата основателност предопределя и дължимостта на разноски в полза на спечелилата делото страна /в този смисъл Определение № 284/06.04.2012 год. по ч. гр. д. № 238/2012 год. на ВКС, IV ГО, Определение № 477/04.11.2016 год. по ч. т. д. № 1218/2016 год. на ВКС, I ТО, Определение № 70/05.03.2018 год. по ч. т. д. № 257/2018 год. на ВКС, I ТО/. В случай на сбъдване на поставеното от ищцовата страна условие за произнасяне по евентуалния иск или при неразглеждането на главния иск поради неговата недопустимост, разноските ще бъдат изчислени на база уважения евентуален иск. В настоящия случай, доколкото с решението си първоинстанционният съд уважава главния иск, то именно той следва да бъде взет предвид при определяне на стойнността на дължимите разноски.

Отчитайки, че предмет на производството е недействителността на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 5, ал. 2 и погасителния план, 2 към който всички дължими суми за главница, лихви, такса за експресно разглеждане, оскъпяване поради непредоставяне на обезпечение, възлизат на общо 4052,40 лв., то въззивният съд счита, че това е и материалната основа, която следва да послужи за определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд относно размера на определеното възнаграждение, доколкото макар и при пониска правна и фактическа сложност на спора и формирането на съдебна практика по сходни казуси възнаграждение от 240 лв. с ДДС не съответства на икономическата среда в страната. Макар и с необвързващ характер с оглед постановеното от СЕС решение по дело C-438/2022 год., то Наредба № 1 в съответната към сключването на договора редакция може да бъде използвана като ориентир за считания за дължим от адвокатската общност размер на възнаграждението за дела с определен материален интерес. По-конкретно, отчитайки стойността от 4052,40 лв., то съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, минималният размер на възнаграждението възлиза на 846,29 лв. с ДДС. Въззивният съд счита, че този обем на материално възнаграждение съответства на предмета на спора, неговата цена и правна и фактическа сложност.

За пълнота следва да бъде посочено, че когато ищцовата страна, в качеството й на потребител, предявява иск за прогласяване на нищожността на даден договор на конкретно посочени основания, съдът, с оглед диспозитивното начало на граждански процес, е ограничен от изложеното в исковата молба и не извършва служебна проверка за неравноправност, респ. недействителност на други договорни клаузи /в този смисъл стр. 5, абзац 2 от ТР № 1/27.04.2022 год. по тълк. дело № 1/2020 год. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед изложеното дотук, Варненски окръжен съд, счита, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а Решение № 1363/19.04.2025 год., постановено по гр. д. № 9279/2024 год. на ВРС да бъде изменено като присъденото възнаграждение от 240 лв. с ДДС бъде увеличено на 846,29 лв. с ДДС.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7307/03.06.2025 год. по гр. д. № 9279/2024 год. на ВРС, 30-ти състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1363/19.04.2025 год., постановено по гр. д. № 9279/2024 год. на ВРС, 30-ти състав в частта за разноските на основание чл.

248, ал. 1 от ГПК, като

ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на 3 управление: гр. София, п. к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.

„Джавахарлал Неру" № 28, бл. Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. З. Д. от АК - София, личен номер 1000768210 сумата от 846,29 лв. с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Определението е окончателно по аргумент от чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4