Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 27.02.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 528/2022
Вид
Решение № 47
Подписан
27.02.2023
В сила
27.02.2023
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Йордан Василев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 43, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Шумен, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Йордан В. Димов при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско дело № 20223600500528 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №724 от 06.10.2022г. по гр.д.№1265/2022г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявените от „Тича 2012“ЕООД-гр.Шумен, срещу „Напоителни системи“ЕАДгр. София и Министерство на земеделието, субективно съединени искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД, за осъждането им солидарно, да заплатят сумата от 2940лв. обезщетение за непозволено увреждане, като неоснователни. Присъдени са и следващите се деловодни разноски.

Недоволен от решението останал ищецът, които го обжалва изцяло, по подробно изложени съображения. Излага, че от доказателствата по делото не се доказало жилищната сграда, съсобствена между ищцовото дружество и Държавата, да попада в стратегическата зона на яз.“Тича“, съответно поземленият имот, в който е построена сградата също да попада в тази зона. Наемателят и ищцовото дружество не били искали издаване на разрешение по реда на чл.7 от Инструкция №І-3/21.12.2010г., тъй като получили уведомление за заповедта, не и самата заповед. Съдът не обсъдил част от представените доказателства-протокол от 24.11.2018г. за предупреждение на лицата, осъществяващи ремонтни дейност, а други интерпретирал неправилно-писмо изх.№147/06.03.2017г.. Сочи, че предмет на договора за наем е част от жилищна сграда, а не язовир „Тича“, както бил приел първоинстанционният съд. Сочи също, че субективните права на правните субекти, произтичащи от закона и Конституцията на РБългария да участват в гражданския оборот, не могат да бъдат ограничени от подзаконови норми и от актове на органи на изпълнителната 1 власт. Неправилен се явявал и изводът на съда, че при всяко посещение, влизане и използване на процесната сграда, следвало да бъде искано разрешение от ДАНС, както и изводът му за недобросъвестно поведение от страна на ищеца. Жалбоподателят излага и че текстът на чл.83, ал.2 от ЗЗД се явяван неприложим в настоящия случай, като за института на непозволено увреждане била приложима нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд не съобразил и императивното правило относно йерархията на нормативните актове. Не бил съобразил и влязлото в сила решение №151/26.07.2018г. на ШОС, с което е потвърдено решението на ВПРС, с което първият ответник е осъден да не пречи на „Тича 2012“ЕООД да ползва собствената си сграда. Моли съдът да отмени същото и вместо него постанови друго, с което заявената претенция бъде уважена изцяло.

Въззиваемите молят, жалбата да бъде оставена без уважение.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

Видно от представените по делото доказателства/нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот №.......г. на нотариус с рег.№592, акт №3006 за частна държавна собственост/, ищцовото дружество и Държавата, са съсобственици, при равни квоти на недвижим имот – масивна жилищна сграда на два етажа, находяща се в ПИ №000014, с площ от 19,945дка, в мест „Ат йолу“, в землището на Виница, община Върбица, Шуменска обл..

Със заповед №РД-09-118/21.02.2017г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл.25, ал.4 от ЗА във връзка с Постановление на МС №181/2009г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, е наредено на „Напоителни системи“ЕАД да организира дейностите по Инструкция № Із-3025 от 21 декември 2010г. за условията и реда за определяне на стратегическите зони на стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности от значение за националната сигурност на язовирите. Със заповед №РД-11-63/15.03.2017г., изпълнителният директор на „Напоителни системи“ЕАД е наредил на управителите на клоновете /включително и на “Напоителни системи“ЕАД-клон Шумен/ да подготвят и внесат за съгласуване в ДАНС работни документи за съответните язовири.

С писмо изх. № 147/06.03.2017г., управителят на „Напоителни системи“ЕАД, клон Шумен е информирал изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАД-гр.София за предприетите действия и извършен анализ в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Инструкция № Із3025 от 21 декември 2010г., като е отправил предложение за определяне на стратегическата зона и включените в нея обекти и съоръжения, като съсобствената сграда фигурира в т. 8 – имот с разположени в него обслужваща сграда, авариен склад, други складови помещения.

Със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите са утвърдени стратегически зони и съоръжения в тях за язовир "Тича"/стратегически обект по ПМС №181/2009г. за определяне на стратегически обекти и дейности от значение 2 за националната сигурност/. Заповедта е издадена при упражняване на правомощията на министъра по чл. 43, ал. 2 ППЗДАНС и чл. 6 от Инструкция № Iз-3025/2010г. в редакцията към правнорелевантния момент. Тази заповед е била оспорена от ищцовото дружество, като с решение № 6856 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 867/2020 г. на ВАС е отменена, а с последващо решение № 834 от 22.01.2021 г. по адм. д. № 8397/2020 г. на 5 чл. състав на ВАС, решението е обезсилено и жалбата на "Тича 2012"ЕООД-гр.Шумен срещу заповедта, е оставена без разглеждане, като просрочена.

С писмо изх. № 444/03.10.2017г. са посочени утвърдените стратегически зони и съоръженията в тях за язовир „Тича“, извършено със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като соченото писмо е бил връчено на управителя на ищцовото дружество на 04.10.2017г..

Съгласно протокол от 24.11.2018г. за предупреждение, съставен от служители при РУВелики Преслав,лицето А.И. било предупредено да не навлиза в стратегическата зона м.“Ат йолу“, землището на Виница, без съответното разрешение за навлизане на територията на язовир „Тича“.

По делото е представен договор за наем от 18.01.2019г., по силата на който ищцовото дружество, в качеството на наемодател, предоставило на В.К.В., в качеството на наемател, за временно и възмездно ползване от процесната сграда: на първи етаж-ап.№1, ап.№2, зала за празненства, кухня, санитарни възли, сервизни помещения, на приземен етаж- 3бр. изби, разположени в източната част на сградата, на втори етаж-ап.№5, срещу заплащане на месечен наем в размер на 980лв.. Отразено е, че имотите ще се полват за жилищни нужди, както и че срокът на договора е три години.

Безспорно е между страните, че наемателят на ищеца и представителя на дружеството ищец, за исковия период, не са искали издаване на разрешения по реда на чл. 7 от Инструкция № Iз-3025/21.12.2010г. за условията и реда за определяне на стратегическите зони на стратегически обекти и зони, свързани с изпълнението на стратегическите дейности от значение за националната сигурност, за достъп до съсобствената сграда.

Съгласно показанията на свид.В.Виданов/наемател на ищцовото дружество/, бил сключил договора за наем на имота на ищцовото дружество/ три апартамента, зала за празненства, кухня, санитарни възли, сервизни помещения и три изби/ тъй като обичал риболова и със семейството си решили да ходят на язовира и да отсядат, както и да прави банкети с приятели. Заявява, че след сключване на договора за наем правил опити три пъти да влезе в сградата, но бил препятстван от лице, представящо се за домакин. Свидетелят веднъж заявява, че и преди сключване на договора, пак било възпрепятствано влизането им, а след това сочи, че преди да подпише договора, не знаел, че сградата попада в стратегическата зона на язовира и че при посещенията му с управителя на ищцовото дружество/негов вуйчо/, никой не ги спирал.

Пред настоящата инстанция е представено решение №14 от 06.01.2023г. на Министерския съвет на РБългария, с което поземлен имот с идентификатор №*** по КК на с.С......, с площ 19942кв.м., с начин на трайно ползване-за водостопанско, 3 хидромелиоративно съобръжение, заедно с построените в него 1/2ид.ч. от сграда с идентификатор №*** със застроена площ 246кв.м. и сграда с идентификатор №*** със застроена площ от 165кв.м., подробно описан в акт за частна държавна собственост №3191 от 09.12.2019г., представляващ частна държавна собственост, е обявен за имот-публична държавна собственост.

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум - заявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от неполучаване на наем за периода 18.01.2019г.-18.04.2019г. по договор за наем от 18.01.2019г. в размер на 2940лв., солидарно от двамата ответници.

В случая ищцовата страна излага твърдения, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от наем, тъй като наемателят – физическо лице, с когото ищцовото дружество имало сключен договор за отдаване под наем на имот, съсобственост между него и Държавата, не бил допуснат да ползва имота, като в уточнението на исковата молба/изявление/ сочи увреждащото действие - включването от страна на управителя на "Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен на процесния имот в стратегическата зона на язовир "Тича", възложено му от ответниците "Напоителни системи“ ЕАД и Министъра на земеделието, храните и горите, с произтичащите от това забрани и ограничения.

За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по горепосочения текст, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на следните елементи: общите такива деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина и специфичните за иска по чл.49 от ЗЗД наличие на правоотношение между причинителя на вредата и възложителя, по силата на което изпълнителят да е бил натоварен с извършването на определена работа, прекият причинител на вредата да е извършил вредоносното деяние виновно, вредите да са причинени при или по повод извършването на възложената работа. С оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се презумира, а останалите елементи подлежат на доказване от ищеца.

В настоящия случай, ищцовото дружество доказа, че е собственик на 1/2ид.ч. от имот-сграда с идентификатор №*** със застроена площ 246кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор №*** по КК на с.С....... Установи се, и че останалата 1/2ид.ч. от сградата, както и поземления имот, в която е изградена, са собственост на Държавата

Установи се също, че двамата ответници са възложили на управителя на

"Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, да подготви и внесе за съгласуване в ДАНС работни документи на язовир "Тича", както и че последният с писмо изх. №

147/06.03.2017г. е информирал изпълнителния директор на "Напоителни системи" ЕАДгр.София за предприетите действия и извършен анализ в изпълнение на чл. 3, ал. 1 от 4

Инструкция № Із-3025 от 21 декември 2010г., като е отправил предложение за определяне на стратегическата зона и включените в нея обекти и съоръжения, като под т.8 е включена и процесната сграда, а с писмо изх.№ 444/03.10.2017г. са посочени утвърдените стратегически зони и съоръжения в тях за язовир „Тича“, извършено със заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Несъстоятелно се явява изложеното в жалбата оплакване, че от доказателствата по делото не се доказало жилищната сграда, съсобствена между ищцовото дружество и Държавата да попада в стратегическата зона на яз.“Тича“, съответно поземленият имот, в който е построена сградата също да попада в тази зона. В исковата молба и уточнениято към нея ищцовото дружество ясно и недвусмислено е изложило твърдения, че неправомерно процесната съсобствена сграда е включена в стратегическата зона на язовир „Тича“, с оглед на което и сочи като увреждащо действие именно включването на съсобствения имот в стратегическата зона на стратегическия обект яз.Тича, извършено с писмо изх. № 147/06.03.2017г. и с писмо изх. № 444/03.10.2017г. на управителя на "Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен. С оглед тези твърдения в исковата молба и уточняващата такава/изявление/ са приложени и искане за изключване на процесната сграда от стратегическата зона на язовир“Тича“, отправено от ищцовото дружество до Министерство на земеделието, храните и горите и получените съответни отговори. По жалба на ищцовото дружество срещу заповед № РД - 09 - 719/11.09.2017г. се е развило и административното производство през ВАС.