Присъда № 76 от 08.06.2022, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №76/08.06.2022г. по НЧХД №388/2021г., изготвени на 15.07.2022г.

Постъпила е тъжба от Е. К. П. против подсъдимата Н. Н. П. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Съдът констатира, че с подадената тъжба частната тъжителка е предявила срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението неимуществени вреди.

Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен, но разглеждането му би затруднило наказателния процес, поради което не го прие за съвместно разглеждане в него и отхвърли искането на частната тъжителка за конституирането й в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание частната тъжителка се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подсъдимата Н.П. да бъде призната за виновна и да се осъди да заплати направените от нея разноски.

Подсъдимата П. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна. Дава подробни обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана. Претендира направените по делото разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Св. С.П. и подсъдимата Н.П. са съжителствали и от това съжителство имали две деца М. и Р. П.. Двамата са се разделили като децата са останали да живеят при подсъдимата Н.П. в гр. Ш. на ул. „Ленин“ №46.

На 17.10.2020г. около 9,00 часа в гр. Ш. тъжителката Е.П., заедно със съпруга си св. С.П. взели от дома на подсъдимата Н. Н. П. едно от децата на С.П., св. М.П. в изпълнение на подписана между подсъдимата П. и св. П. спогодба, уреждаща упражняването на родителските права и личните контакти на децата от съжителството им. Съгласно спогодба между двамата родители от 14.08.2020г. на подсъдимата били присъдени родителските права на двете деца от съжителството им- М.П. и Р. П., а на съпруга на тъжителката бил определен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 часа до 17,00 часа. След разходка с детето М.П. в гр. С.З.а, частната тъжителка Е.П. и св. С.П. закъснели с предаването на детето и пристигнали пред дома на подсъдимата в гр. Ш., ул. „Ленин“ №46 около 17,20 часа. Още докато са пътували от гр. С.З.а към гр. Ш. подс. П. е позвънила по телефона на св. С.П.. Той включил телефона на високоговорител.

Подсъдимата П. попитала защо закъсняват. Свидетелят П. отговорил, че й е купил телефон и са търсили в друг магазин протектор и калъф и затова са се 1 забавили. В следствие на закъснението последвала битова свада между св.

С.П. и подсъдимата, в който се намесили и мъжът, с който подсъдимата живеела на семейни начала, св. М. Ц. и тъжителката Е.П.. Тъжителката П. се опитала да даде на подсъдимата П. купени за децата подаръци, които били в две торби, но тя отказала, последвала кавга и подсъдимата ударила тъжителката с ръка в областта на лявата половина на лицето в областта на лявата буза и одрала дясната ръка на тъжителката в областта на предмишницата. Подсъдимата се прибрала в дома си и тъжителката и съпругът й си тръгнали. Тъжителката Е.П. се почувствала зле и св. П. сигнализирал на спешен телефон 112 за инцидента, в следствие на което бил насочен към Спешна медицинска помощ в Спешен център в гр. Т..

Тъжителката била прегледана като медицинско лице измерило артериалното й кръвно налягане, което било с повишена стойност, приложен й бил 10 милилитра разтвор „натриев бромат“, след което същата се почувствала подобре. Впоследствие на подадения сигнал на телефон 112 пристигнал полицейски екип пред Спешния център в гр. Т.. Полицейски служители предупредили С.П. и тъжителката да не се саморазправят с подсъдимата и от тях разбрали за случилото се. Служителите на реда посетили и адреса на подсъдимата, където след отказ от Н.П. и М. Ц. да дадат писмени сведения и да подпишат протокол за предупреждение ги предупредили да не се саморазправят с тъжителката и съпруга й. Образувана била преписка №5140/2020г. в Районна прокуратура- С., по която било постановено Постановление от 24.11.2020г., с което прокурор от РП- С. отказал да образува досъдебно производство и преписката била прекратена, поради това, че за извършеното от подсъдимата се възбуждало наказателно преследване по тъжба на пострадалия пред съда.

Вследствие на нанесения удар и спречкване пострадалата Е.П. е получила контузия в лявата половина на лицето, множество червеникави лентовидни охлузвания на кожата по предно- страничната повърхност на предмишницата на дясната ръка и остра стресова реакция, довела до пристъпно повишаване на артериалното кръвно налягане.

По делото е приложено съдебно- медицинско удостоверение №456/2020г., от заключението на което е видно, че на частната тъжителка Е.П. е нанесено травматично увреждане, което й е причинило болки и страдания.

По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че травматичните увреждания причинени на тъжителката Е.П. са осъществили смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак болки и страдания. Увреждането в лявата половина на лицето в областта на бузата е отзвучало в рамките на 3- 5 дни.

Увреждането по предно- страничната повърхност на предмишницата на дясната ръка е отзвучало в рамките на 7- 10- 15 дни при нормален ход на оздравителните процеси.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена 2 въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. С.П., тъй като същите кореспондират с показанията на дъщеря му М.П. почти в пълен обем. Те кореспондират и със заключението на вещото лице по изготвената съдебномедицинска експертиза.

Съдът не кредитира показанията на св. М. Ц. в пълен обем. В основната си част неговите показания са дадени с цел оневиняване на подсъдимата. Следва да се ценят неговите показания дотолкова, доколкото от тях става ясно, че действително детето М.П. е била с баща си и частната тъжителка в гр. С.З.а на датата 17.10.2020г. Безспорно става ясно от неговите показания, че е имало закъснение и за това е възникнал скандал между подсъдимата и св. С.П.. В частта, с която се опитва да докаже, че не подсъдимата е ударила частната тъжителка, а се е случило точно обратното частната тъжителка е ударила подсъдимата съдът не кредитира показанията му, тъй като те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. В тази част показанията му не кореспондират и със заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза.

Съдът не кредитира в пълен обем показанията на детето М.П.. Нейните показания следва да се ценят дотолкова, доколкото от тях става ясно какво се е случило в гр. С.З.а, какво е станало в колата, пътувайки обратно към гр. Ш. и скандала между майка й и баща й, възникнал вследствие на закъснението. В частта, с която се опитва да убеди съда, че частната тъжителка е ударила майка й, а майка й само я бутнала с ръце по гърдите не следва да се кредитират, тъй като те противоречат на останалия събран по делото материал. Следва да се отбележи и изложеното от присъстващия при разпита на детето психолог, който подчерта, че детето е било спокойно в общи линии, но вътрешно е било напрегнато. Подчерта, че може да се довери на нейните показания дадени във връзка с времето и мястото, но за преживяното е емоционална и движенията с ръцете по време на разпита са показали, че е напрегната. Ето защо в тази част съдът следва да приеме, че детето се е притеснявало и не следва да се кредитират показанията за възникналия инцидент. В тази част показанията му противоречат на показанията на баща й, св. П..

Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимата П., тъй като те противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Със своите обяснения тя също се опитва да бъде оневинена и да докаже, че не тя е ударила частната тъжителка, а напротив подсъдимата е била ударена от нея.

Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимата противоречат на показанията на С.П., а така също и на дъщеря й М.П.. И двамата свидетели подчертаха, че подсъдимата П. е звънила по телефона на С.П., докато са пътували към гр. Ш.. Дори предадоха и същността на разговора, а подсъдимата в своите обяснения твърди, че не му е звъняла преди да дойдат.

3

Съдът кредитира всички останали писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на съдебния експерт.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. Н. Н. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, затова че на 17.10.2020г. около 17,20 часа в гр. Ш., общ. Т. пред дома на подсъдимата нанесла на Е. К. П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, а именно нараняване в лявата половина на лицето в областта на бузата и одраскване по предно- страничната повърхност на предмишницата на дясната ръка.

Деянието подс. П. е извършила с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Тя е била наясно, че нанасяйки удар в лицето на частната тъжителка, ще я нарани в областта на лявата буза.

Съзнавала е, че с одраскването по предно- страничната повърхност на предмишницата на дясната ръка ще й причини също болка и страдание.

Въпреки това ги е извършила и по този начин и е причинила описаните в съдебно- медицинската експертиза травматични увреждания.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата и в незачитане от нейна страна на телесната неприкосновеност на околните.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата П..

Съдът не отчете отегчаващи отговорността й обстоятелства.

Съдът счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствата по делото авторството на деянието, че то е извършено точно от подсъдимата Н.П.. Съдът намира, че това безспорно се доказа от показанията на свидетелите С.П. и тези на М.П. в частта, за която съдът е посочил по- горе, че ги кредитира. Доказа се авторството на деянието и с факта, че показанията на С.П. кореспондират и със заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата П., съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът прие, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. За деянието, 4 извършено от подсъдимата е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ до три години или друго по- леко наказание, а именно „Лишаване от свобода” до ШЕСТ месеца или „Пробация“ или „Глоба“ от СТО до ТРИСТА лева. Подс.

П. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на Глава 8 от общата част на Наказателния кодекс и от престъплението не са причинени имуществени вреди. Ето защо, съдът призна подс. П. за виновна по повдигнатото й обвинение и я освободи от наказателна отговорност. С оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът счете, че е найподходящо административното наказание „Глоба“, което следва да наложи на подсъдимата да бъде в минимален размер от 1000 лева.

С оглед правилата на процеса, съдът следва да осъди подсъдимата П. да заплати на частната тъжителка направените от нея разноски по делото, а именно сумата от 2323,59 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 1800 лева, държавна такса в размер на 12 лева, пътни разходи в размер на 277,59 лева и възнаграждение на вещо лице в размер на 234 лева.