Акт от 03.04.2024, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И

Е гр. .,

03.04.2024 година

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

.ският районен съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА при секретаря Василка Къчева, като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 287/2021 г. на СлРС , за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 200 ал.1 от КТ, във вр. с чл. 55 ал.2 от КСО.

В исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното дружество на длъжност „предпредач”.

На 23.02.2018 г., по време и във връзка с извършваната от нея работа - при почистване на предпредачна машина - авторегулатор, паднала от последното стъпало на машината и сериозно пострадала, като причина за падането била омасляването на машината.

Твърди, че от падането се е увредил гръбначният й стълб, вследствие на което получила травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Била приета в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” и след проведено стационарно лечение й била поставена диагноза „Посттравматичен колабс на краниталната фасета на тялото на Th 10 и компресионна стабилен тип фрактура на тялото на Th 12. Дегеративни промени на лумбален отдел на гръбначния стълб с десен парамедианен дисков пролабс на ниво L5 - S1”. След изписването й и изкарване на болничните била насочена за ТЕЛК, където й била определена трайно намалена работоспособност 30% - трудова злополука, считано от 23.08.2018 г., като ТЕЛК приема причинно-следствената връзка трудова злополука.

Ищцата твърди, че обжалвала решението на ТЕЛК пред НЕЛК, който отменил оценката на работоспособността й от 30% на 50%.

Ищцата твърди, че настъпването на травмата е в пряка и непосредствена последица на получените увреждания при изпълнение на служебните й задължения.

Претърпяната злополука била трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО, тъй като по време на инцидента изпълнявала задълженията си по трудово правоотношение.

Злополуката настъпила при изпълнение на служебните й задължения, поради което е призната за „трудова“ по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО с Разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на РУ „СО” . и потвърдена експертна оценка с Решение № 14 от 13.02.2020 г. на Административен съд ..

Твърди, че вследствие от трудовата злополука и настъпилата травма - увреждане на гръбначния стълб, претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от травмите. От момента на настъпване на трудовата злополука до настоящия момент ответното дружество не предприело никакви действия за извънсъдебна отговорност и да й заплати обезщетение за търпените болки и страдания. Вместо това прекратило трудовото й правоотношение.

Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, в резултат на която на 23.02.2018 г. настъпило увреждане на гръбначният й стълб, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане.

Претендира разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество чрез представителя си по пълномощие адв. Р.К., в който счита исковата претенция за неоснователна както по основание, така и по размер. Твърди, че е налице липсата на съществен елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, а именно влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука. Разпореждането на длъжностното лице, в което декларираната злополука е приета за трудова, не е влязло в сила. Същото е оспорено по надлежния ред и към настоящия момент производството е висящо пред АС ..

Освен това се счита, че настъпилото увреждане е в резултат на проявена небрежност от страна на ищцата и единствено и само по нейна вина. Същата не е спазила задължителните правила за безопасност и основни технологични правила, поради което се твърди, че пострадалата е причинила умишлено увреждането, което е предпоставка за изключване на отговорността на работодателя за вреди от злополуката, респективно – за намаляването й, тъй като е налице груба небрежност от нейна страна.

В допълнение се сочи, че е налице липса и на други съществени елементи от фактическия състав на понятието трудова злополука, което да ангажира отговорността на работодателя. Същите се изразяват в непосочване и недоказване на механизма на настъпване на увреждането и липсата на функционалната връзка между увреждането и изпълняваната работа. Оспорва изобщо наличието на такива.

Твърди се, че липсва установена причинно-следствена връзка между злополуката и претендираните от ищцата вреди и механизма на увреждането. От исковата молба не ставало ясно в както точно се изразяват болките и страданията от травмите, какво е тяхното времетраене, поради което се оспорва това твърдение.

Наред с изложеното и в условията на евентуалност, се прави възражение и за прекомерност на претенцията, като същата се счита за изключително и силно завишена с оглед физическото и психическо състояние на ищцата, поради което се счита, че следва да бъде намалена.

Предвид изложеното се счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и моли съда да постанови решение в този смисъл.

В с.з. ищцата, редовно призована, лично и чрез процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да уважи така предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноските по делото.

В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който моли съда да не уважава изцяло предявения иск, тъй като същият е неоснователен и недоказан по основание и размер. Счита, че не са налице останалите предпоставки от закона за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на исканото обезщетение, тъй като от страна на лицето не се доказаха тези предпоставки, а и се установи, че е налице съпричиняване. Ако евентуално съдът счете все пак, че са налице основания за обезщетяване и уважаване на иска, то се моли така претендирания размер да бъде намален в драстична степен, тъй като не е доказан по размер. Претендират се разноските по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По силата на трудов договор сключен на 30.10.2017 г., между ищцата и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение. Със сключването на този трудов договор М.С.С. е приела да изпълнява длъжността „предач“ с код по НКПД:

8151 2001, със срок на изпитване от шест месеца.

С допълнително споразумение към трудов договор от

28.06.2016 г., страните се споразумяват за следните изменения на трудовия договор считано от 08.12.2017 г.: работникът приема да изпълнява длъжността предпредач с код по НКПД: 8151 2003, със срок на действие на договора до 08.06.2018 г.

Със Заповед № 181 от 17.08.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 71 ал.1 от КТ.

С разпореждане № 5104-19-69/01.11.2018 г. на НОИ ТД- . на осн. чл. 60, ал.1 от КСО декларираната злополука вх.

№ 5101-19-42 от 06.08.2018 г. от М.С.С. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО Разпореждането е влязло в сила.

Приета е като доказателство инструкция за безопасна работа и противопожарна защита със стълби от 29.05.2017 г. и инструкция за безопасна работа и противопожарна защита при работа с предпредачни машини, съгласно които всеки работник е длъжен да се явява на работа в добро психическо и физическо здраве.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. М.С., съпруг на ищцата сочи, че вечерта на злополуката отишъл да я вземе, като тя се забавила повече от обикновено. Била втора смяна, отишъл към 10 часа. Тя идвала с колежката си, вървяла превита и казала, че се е подхлъзнала на машината докато я чистила. Било високо стъпало, не е могла да се опре на земята и е паднала. Казала, че било омаслено. Постоянно било омаслено от машината, подът бил от ламарина. Момчетата я били питали дали си е ударила главата, казала, че не е, но знаела, че той я чака отвън. Докато се разправяли видял, че започнала да й избива пот и да се тресе. Завел я в болница, където ги пратили на рентген.

Сложили й инжекция и ги пратили в спешното. В спешното им казали, че няма дежурен ортопед, да отидат в понеделник и се прибрали. В понеделник отишли при личния лекар, който им дал направление за невролог, отишли и им казали, че ще я приемат в болницата. Пратили ги пак на снимка, защото имало съмнения за подбити прешлени. В болницата стояла около седмица. Не й били правили операция, защото за нея трябвали пари. Болките ги имала и до ден днешен. Повече от месец продължили болките, но вечер той й помагал. Лекарят казал, че от скенера резултатите потвърждавали това, в което се съмнявал, но трябвало да минат и на ядреномагнитен резонанс, за който се чакало доста, за да не се плаща. Тя не се върнала повече на работа, били я уволнили. Лекарят не й предписал нищо, казал само, че задължително трябва да се оперира. Купили корсет, който носила около шест месеца. Не знае дали е вземала болкоуспокояващи.

В показанията си свид. Р.Н.сочи, че работи в ответното дружество като предпредач.

Познавал ищцата, работели в един цех, на едно работно място, но в различни смени. Спомня си, че имало едно падане. Не видял падането, просто чул като паднала. В момента на смяната станало и с колегата си я вдигнали. Видимо я боляло, била изпотена цялата. Била паднала на земята. Изправили я и я попитали дали има нужда от помощ, но тя тръгнала към съблекалните. Имала болки, за кръста се държала. Нейното работно място било в цех с наредени машини, работела на авторегулатор. Машината била доста голяма, дълга приблизително десетина метра, широка около два и нещо, висока над два метра. По стълбички се достигало до машината, имало две стъпала и подиум. Стъпалата били оребрени железни, подиума бил с цяла ламарина, оребрена на чертички. Когато била паднала, стълбите били пред нея. Те я намерили след стълбите. Стъпалата били цели, три по 20 – 25 см.

Можели да се местят, но не ги местели. Работил след нея на машината, нямало омасляване, било сухо. Тези машини трябвало да се омасляват. Казанчето за омасляването било от другата страна на машината, от отсрещната страна. Можело да се разлее с кофа, но било съвсем минимално и от другата страна, нямало как да стигне до стълбите. Имали работни дрехи, работни обувки, антифони.

Обувките били отпред с метално бомбе, от долу с грайфер, за да ги предпазват.

Не му се било случвало с тези обувки да се подхлъзне. От 10 години работел в този цех. М. била дошла от скоро, първо работила на друго място, после я били прехвърлили при тях. Не можел да се сети дали била с такива обувки към момента на инцидента. Когато видели М. паднала, машината не работела. Смяната, която издавала, почиствала машината. Било чисто като отишли. Тази машина за 10 години не била сменяна, правел й се ремонт всяка година, омаслявала се. Единствено пръскало от една малка дюза на лентата, падало масло само на лентата. Самата ламарина не била износена. Не си спомня пода да е бил сменян. След стъпалата имало циментов под. Стъпалата били ламаринени. Вървели по циментов под, тези стъпала били, за да се качиш да отвориш капака. Около машината се обикаляло по цимента. След този инцидент М. не се била върнала на работа. Не знае дали е провела някакво лечение. Всеки месец се провеждал инструктаж. На работното място трябвало да се идва в кондиция, в добро здраве и в работно облекло. Не било имало други инциденти на това работно място през годините.

В показанията си свид. Д.З.сочи, че работи в ответното дружество като секционен майстор. Бегло познавал ищцата.

Задължението му било да отговаря за 16 – 17 души и поверените му машини. Това включвало и машината, на която работела М.. Не бил видял нищо лично. Разбрал, че имало някакво падане. Вечерта като приел смяната от нейния секционен майстор, той го информирал за проблема. Той бил длъжен да го информира за нередност в някоя машина. Машината представлявала механичен авторегулатор, около четири метра дължина, метър и половина – два ширина, закачал се материала на седем – осем ленти и продължавало към следващия авторегулатор, той бил електронен. Нейната машина била механична. Висока била метър и 50. Имало железни стълби, по които можело да се качи да се почисти машината, да се вдене.