Решение № 61 от 22.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20263330200119 по описа за 2026 година

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „** *****“ ЕООД, гр. В. против Електронен фиш №85068575** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2 т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ изцяло като незаконосъобразен.

В съдебно заседание не се явява представител за жалбоподателя. От повереника на същия е постъпило писмено становище, в което жалбата се поддържа.

За наказващия орган Агенция „Пътна инфраструктура“ не се явява представител. В писмено становище се изразяват доводи за неоснователност на жалбата.

За РП – Разград не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Спрямо жалбоподателят е издаден Електронен фиш №85068575** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2 т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Към ЕФ са приложени снимки 1

/клипове/ от техническо средство. От фактическа страна във фиша се сочи, че на 13.12.2023г. в 02,07ч. е установено нарушение № OC7926C16A4A3874E063031F160A0**** с ППС Влекач И. ** *** * 45 * *, регистрационен номер В****ТМ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО V, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40000, в община Разград, за движение по път I-2 км 76+664, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация на преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство No 10231, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10. ал 1 от Закона за пътища, намиращо се на път 1-2 км 76+664. Сочи се, че собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател е „** *****“ ЕООД, гр. В..

Съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран в нарушение на действащите нормативни изисквания. В случая следва да намери пряко приложение чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, която разпоредба изисква съразмерност при определяне на санкциите и на която приложената санкция явно противоречи. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Според практиката на СЕС ако не е възможно националното право да се тълкува в съответствие с правото на Съюза, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В чл. 179, ал. 3б ЗДвП се предвижда административно наказание „глоба“ в абсолютен размер от 2500 лв., многократно надвишаващ размера на дължимата пътна такса, което противоречи на въведения принцип на пропорционалност. Така фиксираният размер на наказанието не допуска възможност съдът да извърши преценка и да определи наказание в рамките на санкционната норма, което да е в съответствие с характера и тежестта на конкретното деяние. С оглед на това не е възможно тълкуване и прилагане на националния закон по начин, съответен на цитираната директива, поради което единственият изход е непропорционалната национална санкционна норма да не се приложи, защото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Последното е видно и при съпоставка на посочената като дължима такса /234 лв/ с размера на наложеното 2 наказание. В този смисъл очевидно ЕФ е в разрез с приложимото право. Всичко това налага извод за незаконосъобразност на ЕФ и налага неговата отмяна.

В случая от страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63д от ЗАНН намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от 340 евро /приложено копие от договор за правна помощ/, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати. Съдът не намира, че същото възнаграждение е прекомерно с оглед характера на настоящото дело и предвид приложената санкция, поради което и счита за неоснователни възраженията за прекомерност, изложени в становището на наказващия орган.

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №8506857*** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2 т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя „** *****“ ЕООД, гр.

В. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Осъжда Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София да заплати на „** *****“ ЕООД, гр. В., ЕИК 2038710** сумата от 340 евро за деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3