Решение № 598 от 21.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200727 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на П. П. Д. против Наказателно Постановление № 25-0819- 000337/ 07.02.2025г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, с което на П. П. Д. е наложено административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и административно наказание в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В жалбата не се оспорва по същество фактическата обстановка, като се излага единствено, че с действията си жалбоподателят е нанесъл материални щети на бензиностанцията и не е създал никакви пречки за движението, като доколкото бензиностанцията е била на самообслужване и не е имало никакъв нейн представител на място, жалбоподателят си е тръгнал, разчитайки че ще бъде потърсен за по-нататъшни действия предвид обстоятелството, че обектът е бил снабден с охранителни камери. Пледира за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, се явява поддържа жалбата и посочва, че много съжалява за стореното, предприел е мерки то да не се повтаря като вече не посещава обекти на самообслужване, моли да не бъде лишаван от право да управлява МПС, тъй като е със заболяване, което налага за придвижването му да ползва МПС.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, депозира единствено бланкетни писмени бележки, с които моли за потвърждаване на издаденото НП и 1 присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2025г. в град Варна, на ул. „***“ срещу бл.5 на бензиностанция 2121 Петрол АД, която била на самообслужване жалбоподателят Д. зареждал гориво на собствения си лек автомобил марка „Волво“ с ДК № *** от колонка № 2, като тъй като зареждането не могло да се осъществи, жалбоподателят пропускайки да върне пистолета в колонката привел автомобила си в движение в резултат на което изстръгнал маркуча и причинил имуществени вреди по колонката и автомобила, като след като установил случилото се жалбоподателят се върнал за да остави пистолета, но тъй като на място нямало никой се прибрал в дома си.

Въз основа на тези данни и след запознаване със записите от охранителните камери на бензиностанцията полицейският служител И. М. установил собственика на процесното МПС и на жалбоподателя бил издаден акт за установяване на административно наказание, а впоследствие въз основа на него било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта, като приел, че жалбоподателят Д. е извършил съответно нарушения на разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. М., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на 2 извършване, както и на съставомерните обстоятелства при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление по пункт 1 съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят П. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са показанията на актосъставителя, които съдът изцяло кредитира, като на практика фактът на извършеното нарушение и причиняването на материалните щети не се оспорва и от самия жалбоподател.

С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено доказано, че МПС е потеглило заедно с пистолета, поради което са настъпили имуществени щети както по него, така и по самата колонка.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени вреди.

По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.

Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП.

Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 20 лв. (10,23 евро).

Що се отнася до нарушението по пункт 2 –по чл. 123, ал.1 т.1 ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото.

В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за извършване на нарушение по ЗДвП, че като участник в ПТП не е спрял и не е установил 3 последиците от същото.

Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателят и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменененото му нарушение, като по преписката не са обсъдени всички доказателства.

По делото се установи с категоричност, че когато жалбоподателят е усетил шума от отскубнатия пистолет е спрял и се е върнал до бензиностанцията, за да го остави, като доколкото обаче същата е била на самообслужване там не е имало физическо лице, което да му осигури съдействие, поради което и неправилно разчитайки, че ще бъде потърсен от собствениците на бензиностанцията е решил да се прибере в дома си.

Именно поради изложеното съдът намира, че Д. е изпълнил задължението си да спре и установи последиците от произшествието, поради което и не следва да бъде санкциониран за допуснато нарушение на посочената разпоредба и НП в тази част следва да се отмени.

Предвид изхода на делото съдът намира, че на АНО се следват разноски съобразно уважената част, а именно при принципно дължими 66.47 евро, съответната пропорционална част се явява сумата от 19 евро

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 25-0819- 000337/ 07.02.2025г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, в частта, с която на П. П. Д. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 20 лева (10,23 евро) за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 25-0819- 000337/ 07.02.2025г. на Началник на група при ОД-МВР-Варна, сектор ПП, в частта, с която на П. П. Д. е наложено административно наказание- "Глоба" в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА П. П. Д., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 19 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

5