Решение № 20979 от 21.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20979 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Т.Й.Ц. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110109023 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът "Т.С." ЕАД твърди, че на 18.1.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника "Л. 99" ЕООД за сумата 1257,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “С.Г.” бл. *** вх. Г, помещение № 3, аб. № ****, за периода м. декември 2018г.- м. април 2020г., с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, сумата 287,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.01.2019г.- 10.01.2022г., сумата 25,80 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2018г.- м. април 2020г., с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, сумата 6,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2019г.- 10.01.2022г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч.гр. дело № 2182/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в обект, представляващ помещение № 3, с административен адрес: гр. София, ж.к. "С.Г.", бл. *** вх. Г, която последният употребявал за стопански нужди. Същият развива съображения, че между страните не бил сключен 1 писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т.

3 ЗЕ, поради което като ползвал доставената топлинна енергия в имота, ищецът се обогатил неоснователно, а ищецът- обеднил със стойността на доставената топлинна енергия При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника "Л. 99" ЕООД съществуването на вземането му за сумата 1257,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “С.Г.” бл. *** вх. Г, помещение № 3, аб. № ****, за периода м. декември 2018г.- м. април 2020г., с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, сумата 287,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 31.01.2019г.- 10.01.2022г., сумата 25,80 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. декември 2018г.- м. април 2020г., с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, сумата 6,09 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.01.2019г.- 10.01.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2022г. по ч.гр.д. № 2182/ 2022г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника"Л. 99" ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда доводи за оспорване на количеството доставена топлинна енергия.и изправността на уредите за дялово разпределение. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства чрез представения договор за наем се установява, че между Н.С.А. "В.Л." и "Л. 99" ООД е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за наем,по силата на който наемателят Н.С.А. "В.Л." предоставил на ответника правото пна ползване върху процесния недвижим имот. Страните са постигнали съгласие, че договорът е сключен за срок до 31.12.2022г. Със заявление от 18.02.2013г. ответното дружество е изразило желание да сключи с ответника договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението на СТЕ през процесния период разпределението на топлинна енергия се извършва от топлопреносното дружество на база коригирания отопляем обем. Вещото лице разяснява, че коригираният отопляем обем се формира като от отопляемия обем се приспаднат обемите на помещенията с демонтирани радиатори и част от обема на отопляемите помещения без радиатори по проект. В случая за 2 процесния имот се начислява и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. За процесния имот не се начислява топлинна енергия, отдадена от БГВ.

Абонатната станция на процесната сграда е автоматична, с пластинчати топлообменници. Общият топломер се отчита по електронен път в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи (загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея), които са за сметка на доставчика на топлинна енергия.

Според заключението на СТЕ стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия за отопление и тази, отдадена от сградната инсталация е 1253,51 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Съобразно твърденията, изложени в исковата молба (идентични с тези в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), главните спорни права намират своето правно основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва в кумулативна даденост следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. При хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, тоест дължи се помалката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването и обогатяването не е причинно- следствена. Обогатяването не е следствие на обедняването и обратното. Те двете обаче трябва да са последица от други общи за двете предпоставки факти, без да е нужно да произтичат едно от друго. Размерът на обедняването и обогатяването се решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на ползващия за сметка на обедняването на ищеца.

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

3

Според § 1, чл. 43 ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.).

В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата- етажна собственост (в която се намира процесния имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Безспорно е между страните, а и от съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото се установява, че ответникът е носител на вещното право на ползване върху процесния имот.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017г. на ВКС по т.д. № 2/ 2017г., ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на 4 производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 ДР на ЗЕ, като съгласно чл.

2а, битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности (чл. 2, т. 10), а "небитов клиент" означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро (чл. 2, т. 11).

Разпечатката съдържа 35 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/29656163-c0a3-44e6-9eeb-490c1c0b52b9