Решение № 818 от 15.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. София, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502778 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 262092/25.06.2022г., постановено по гр.д. № 2303/2021г. по описа на СГС, ГО, 20 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като „ЗД БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати на Д. Г. Г. сумата от 10 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 29.09.2019г. ведно със законната лихва, считано от 08.02.2020 г. до окончателното плащане.

Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 40 000 лв., и претенцията за заплащане на законна лихва, за периода от 07.11.2019 г. до 07.02.2020 г. като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като „ЗД БУЛ ИНС” АД са осъдени да заплатят по сметка на СГС д.т. в размер на 625 лв. на осн. чл.78, ал.6 ГПК. На основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.К. Д., сумата от 432.50 лева - адвокатско възнаграждение.Г., адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.

По компенсация Д. Г. Г. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски по делото в размер на 375 лв.

Решението е постановено при участието на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - трето лице помагач на страната на ответника.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от двете страни по делото.

Жалбоподателят-ищец Д. Г. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и лихвите за забава, като моли съда да го отмени в тази му част и да уважи претенцията в посочения размер. Изтъква факта, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразяващо се в пълна липса на преценка на размера на обезщетението и поради необоснованост на другите обстоятелства от фактическия състав на преценяването на размера на обезщетението по справедливост.

Твърди още, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещите лица по назначената КСМЕ в частта, в която същите твърдят, че находката, открита в областта на шията, не представлява фрактура, а анатомично непълно срастване на дъгите на втори шиен прешлен; неправилно не е взел предвид мнението на вещото лице д-р И. по назначената КСМЕ, дадено в О.С.З., проведено на 04.04.2022 г., а именно че един контролен скенер би дал категоричен отговор на въпроса дали при ищеца е налице анатомична особеност или фрактурна промяна, като не допуснал исканата допълнителна СМЕ, която след извършено актуално скенер изследване да даде категоричен отговор на този спорен въпрос. Посочва, че видно от Епикриза № 901 към ИЗ № 22128/2019г., издадена от Клиника по неврохиругия при УМБАЛ „Света Анна - София“ АД, е получил следните вреди: Мозъчно сътресение;

Контузия на главата челно; Разкъсно-контузна рана на главата челно вдясно; Фрактура на С2 шиен прешлен; Определена е Глазгоу кома скала 12 т. - от лекуващите лекари в съответната университетска болница. Макар вещите лица в приетата КСМЕ да отричат наличието на фрактура на С2 шиен прешлен в О.С.З. от 04.04.2022г., единодушно заявяват, че провеждането на актуална компютърна томография - скенер на ищеца, ще даде категоричен отговор на този спорен, и значим за предмета на делото въпрос. Това тяхно становище мотивира искане за допускане и назначаване на допълнителна СМЕ, вещото лице по която след като се запознае с проведеното актуално изследване, да даде категоричен отговор на въпроса налице ли е фрактура на С2 шиен прешлен. Счита, че СГС неоснователно оставил това искане без уважение. Ето защо, на основание чл.260 ал.1 т.6 ГПК, моли пред САС да бъде допусната и изслушана допълнителна СМЕ. Видно от свидетелските показания, дадени от В. Г. - приятел на ищеца в о.с.з. на 04.10.2021г., пострадалият е бил в несвяст около 10 мин. след настъпването на инцидента. По време на болничния си престой, не е могъл да ходи самостоятелно, като е използвал помощни средства. Вследствие инцидента, пострадалият е търпял нарушения на паметта, бъркал е и повтарял думи. Моли да бъде допусната допълнителна СМЕ. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник ЗД БУЛ ИНС” АД оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 1000 лв. до 10 000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли иска в тази му част. Посочва, че присъденото обезщетение в размер на 10000лв. не съответства на изискванията на чл. 52 и 51 ЗЗД и съдебната практика при дела с подобен 2 предмет. Не оспорва, че на 29.09.2019г. Д. Г. Г. е бил участник в ПТП като пътник в л.а., на задна лява седалка. Данните в представената медицинска документация, на негово име, описват следните телесни увреждания, получени вследствие на инцидента: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в повърхностни наранявания на главата - контузия в дясната челна област и рана на клепач на дясното око; мозъчно сътресение; шийна травма, изразяваща се в счупване на дъгата на 2-ри шиен прешлен (С2). Намира, че по отношение на травмата на шиен прешлен има противоречиви данни, които трябва да бъдат изяснени. В описанието на двукратно изследване на скенер глава и шиен сегмент на гръбначния стълб има разминаване в описаните разчитания. В първия скенер е записано наличие на амиелично (без засягане на гръбначен мозък / счупване на дъгата на С2 (2-ри шиен прешлен), докато във второто описание е записано „Без КТ данни за травматични изменения на обхванатите цервикални прешлени“. Втори шиен прешлен се намира високо и няма как да не бъде обхванат от направеното изследване. Тези противоречиви данни от двете образни изследвания са изяснени по категоричен начин в СМЕ на д-р Е. И. и д-р П. /стр. 4/. Така намира за доказано, че ищецът няма фрактура на прешлен С2, а се касае за „анатомичен вариант на дъгите на втори шиен прешлен”, което няма травматичен произход. Посочва, че по делото няма медицинска документация проследяваща оздравителния процес за черепно-мозъчната и шийна травми при ищеца, като явно не се е наложило такова поради някакви съществени оплаквания. За тези леки телесни повреди определеното от първата съдебна инстанция обезщетение е прекомерно, като претенцията във въззивната жалба на ищеца се явява неоснователно завишена. При това разяснение единствените травми, са описаните леки телесни повреди. Затова моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение до 1000 лв., който счита за справедлив. Претендира разноски.

Третото лице-помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не изразява становище по жалбата в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Д. Г. Г. твърди, че на 29.09.2019г. около 22.30 ч. в гр.София, на ул.„Филип Аврамов“ с посока на движение към бул. „Александър Малинов“, в района на кръстовището с ул. „Акад.Румен Цанев“, В. Р. Г., при управление л.а. „Мазда 3“, с per. № ***, при извършване на маневра ляв завой, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал ПТП с насрещно движещия се с предимство л.а.„Ауди А8“ per.№ ***, управляван от С. К. Ш.. Твърди, че е бил пътник на задната лява седалка, с поставен обезопасителен колан в л.а.„Мазда 3“, per.№ ***. В резултат на ПТП, получил следните увреждания: Мозъчно сътресение; Контузия на главата челно; Разкъсно-контузна рана на главата челно в дясно; Фрактура на С2 прешлен. Посочва, че все още се оплаква от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, от 3 повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Изпитвал силни болки в областта на шията и на гърба, не можел да върти главата си в каквато и да е посока. Наложило се да носи шийна яка, което било повод са постоянен дискомфорт. Имал нужда от постоянната помощ на своите близки, за да извършва елементарни за здравия човек действия. Инцидентът се отразил негативно и на психиката му - страдал от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, страх, безпомощност и малоценност. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2019г.- датата на връчване на поканата и направените разноски.

Ответникът ЗК „БУЛ ИНС" АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а.„Мазда 3“, per № *** т.е. не е налице деликт от страна на водача В. Р. Г.. Оспорва иска по размер, като прекомерно завишен с оглед представената медицинска документация, като в тази връзка излага, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в страната и обема на вредите. Оспорва част от твърдените от нея вреди, които не се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. В условие на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че последния, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, не е бил с правилно поставен обезопасителен колан, с което е допринесъл значително за настъпване на вредите. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 29.09.2019 г. около 22.30 ч., в гр. София, по ул. „Филип Аврамов“, от ж.к. „Младост 4“ към бул. „Александър Малинов“, се е движил л.а.

„Мазда 3“, с per. № ***, управляван от В. Р. Г. и в района на кръстовището с ул. „Акад.

Румен Цанев“, при маневра ляв завой, не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се л..а.„Ауди А8“ с per. № ***, управляван от С. К. Ш..

От заключението на депозираната на л.68 от делото авто-техническа експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че когато л.а. „Ауди“ се приближавал към кръстовището с ул. „Акад. Румен Цанев" срещу него в обратна посока по ул. „Филип Аврамов“ от ж.к. „Младост 4“ към бул.

„Александър Малинов" се е движил л.а.„Мазда 3“, с per. № ***, управляван от В. Р. Г. със скорост около 40 км./ч., която преди кръстовището е намалил до около 25 км./ч. Достигайки кръстовището, когато л.а. „Ауди“ се е намирал на 28 - 29 метра преди мястото на удара, водачът на л.а.„Мазда“ е предприел ляв завой, в опасна близост до насрещния л.а. „Ауди, когато вече е бил в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“. Поради тази причина, водачът на л.а. „Ауди“ и в този момент не е имал възможност да спре преди мястото на удара.

Водачът на л.а. „Мазда“, навлизайки в кръстовището не се е спрял преди да навлезе в лентата на л.а. „Ауди, а е продължил да завива наляво към напречната улица, поради което е настъпил инициален удар между предния десен ъгъл на л.а. „Ауди“ с дясната страна на л.а.

„Мазда“ в зоната на задната част на предния му десен калник. След настъпилите 4 деформации на л.а. „Мазда“ е отблъснат по посоката на движение на л.а. „Ауди“ и към левия за него тротоар по неговата си посока на движение, където се е спрял завъртян на 180 градуса. Л.а. („Ауди“) поради по-високата си скорост и по- голямата си маса е продължил напред, вероятно с отклонение надясно спрямо движението си и се е спрял на неустановено място.

Според вещото лице причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а.„Мазда“, който е предприел ляв завой в опасна близост на насрещно движещия се л.а.

„Ауди“, без да спре преди да навлезе в лентата за насрещно си движение, с което е попаднал в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“. От техническа гледна точка, единствено водачът на л.а. „Мазда“ с поведението си е предизвикал процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че скоростта на л.а. „Ауди“ не може да се определи. Водачът на л.а. „Ауди“ е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП при скорост до 40 км./ч„ която, обаче, е по- ниска от допустимата скорост от 50 км./ч.