Решение № 4 от 14.01.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 4 14.01.2020 година гр. Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав на ..…....шестнадесети декември….……… две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря………Веселена Караславова……………….….…..….

И прокурора ………………………………………………...……………..…...…… като разгледа докладваното от съдия

Петкова….………….…………………….. търговско дело ……….№ 153 по описа за 2018 година…..………………………,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от „С. 2013“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в град С., район С., бул.

„Княгиня М. Луиза – предгаров площад“, автогара С.

108-109, представлявано от управителя А. й. с., с която се предявяват срещу „М. П.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище в гр. С. и адрес на управление гр. С., район “С.”, ул. “Струга” № 5А, представлявано от законни представители и управители Б. Ю. и Й. А., чрез адв. И.П.Т. от САК, с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул.’’Петър Парчевич” № 41, партер и ответника „Н. Н. С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в град С., бул. „България“ № 122, представлявано от управителя Н. С. А., обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ал. 1 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Първият главен иск, предявен с ИМ, е за сумата 601 761, 74 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги по 11 броя представени с исковата молба фактури, издадени във връзка с изпълнение на Анекс № 1/25.01.2017 година към договор за транспортна услуга от 15.01.2015 година. Този иск е съединен с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Вторият главен иск е за сумата 120 352, 34 лева, представляваща договорна неустойка, дължима на основание чл. 6 ал. 1 от Анекс № 1/25.01.2017 година към договор за транспортна услуга от 15.01.2015 година за периода от датата на падежа на задълженията по фактурите до 21.09.2018 година. И върху тази сума се претендират законни лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното разплащане.

Ищецът твърди, че „С. 2013" ЕООД и „М. П." ООД били в трайни търговски отношения по повод сключен Договор за транспортна услуга от 11.05.2015 година. На 25.01.2017 година те сключили Анекс № 1, с който „М. П." ООД възложило на „С. 2013" ЕООД осъществяване на транспортна услуга за превоз на пътници по маршрут С.-Б.-С. и маршрут С.- И. - С.. За срока на действие на договора превозвачът трябвало да разполага с лиценз за международен превоз на пътници. Лицензът на „С. 2013" ЕООД бил издаден под №10194 от Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация" и бил валиден и към днешна дата. В изпълнение на договореностите, „С. 2013“ ЕООД осъществявало превозите с негови собствени автобуси и с негов персонал. С Анекс № 1 страните уредили всички основни отношения помежду си, в т.ч. предмет, срок, заплащане, неизпълнение, действащи към момента на изпълнение на транспортните услуги.

Според Анекса, „М. П.“ ООД се задължило да заплаща на „С. 2013" ЕООД ежемесечно по банков път възнаграждение за осъществяване на транспортна услуга в размер, равностоен на 75 % от реализираните приходи за продажби на билети за съответния месец. На основание чл. 2 от Анекс № 1 „С. 2013" ЕООД издавал съответните фактури, част от които останали неразплатени и към настоящия момент. Неплатените фактури били за осъществена транспортна услуга по линията С.-Б.

–С., за периода от 01.01.2017 година - 30.11.2017 година, както следва: № **********/31.01.2017 година за сумата 46 262, 25 лева; № **********/28.02.2017 година за сумата 40 050, 00 лева;

№ **********/31.03.2017 година за сумата 38 698, 06 лева; № *********/30.04.2017 година за сумата 44 685, 40 лева; № **********/31.05.2017 година за сумата 38 400, 12 лева; № **********/30.06.2017 година за сумата 51 391,54 лева; № **********/31.07.2017 година за сумата 74

806, 24 лева; № **********/31.08.2017 година за сумата 85 227,00 лева; № **********/30.09.2017 година за сумата 74 101, 25 лева;

№ **********/31.10.2017 година за сумата 67451,84 лева; № **********/30.11.2017 година за сумата 40 688, 04 лева. Общата стойност на неплатените задължения по 11-те данъчни фактури възлизала на исковата главница 601 761,74 лева, като „М. П.“ ООД не направило възражение по чл. 2 ал.2 от Анекс № 1 срещу тези размери на определените възнаграждения.

На следващо място ищецът твърди, че за неплащане на дължимите суми по фактурите, в договорения срок, „М. П." ООД дължало и неустойка от 0,10% върху просрочената сума за всеки ден, но не повече от 20% от забавеното плащане, съгласно чл.6, ал.1 от Анекс № 1 или общо сумата 120352,34 лева.

Неустойките за забавено плащане, от датата на настъпване на изискуемостта на съответното задължение до 21.09.2018 година, били както следва: върху главницата по фактура № **********/31.01.2017 година – неустойка 9252.45 лева; върху главницата по фактура № **********/28.02.2017 година - 8010 лева.; върху главницата по фактура № **********/31.03.2017 година - 7739.61 лева; върху главницата по фактура № **********/30.04.2017 година - 8937.08 лева; върху главницата по фактура № **********/31.05.2017 година - 7680.02 лева; върху главницата по фактура № **********/30.06.2017 година - 10278.3 лева; върху главницата по фактура № **********/31.07.2017 година - 14961.25 лева; върху главницата по фактура № **********/31.08.2017 година - 17045.4 лева; върху главницата по фактура № **********/30.09.2017 година - 14820.25 лева; върху главницата по фактура № **********/31.10.2017 година - 13490.37 лева; върху главницата по фактура № **********/30.11.2017 година - 8137.61 лева.

На 26.01.2017 година „С. 2013" ЕООД сключило договор за встъпване в дълг с втория ответник „Н. – Н. С.“ ЕООД, което обуславяло пасивната материална легитимация на последното дружество да отговаря по исковете в пълния им размер.

С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, ищецът моли съда да осъди двамата ответници в условията на солидарност да му заплатят исковите главници, ведно с дължимите законни лихви и деловодни разноски.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът „М. П.“ ООД подава отговор на исковата молба. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърдението на ищеца за сключен Анекс № 1 от 25.01.2017 година. В същото време твърди, че ищецът бил в невъзможност да изпълни точно и в цялост договореното между страните, поради което през време на действие на сключения между ищеца и първия ответник анекс, страните уговорили допълнителни условия, които били изпълнявани. Така, ищецът започнал да изпълнява транспортна услуга за превоз на пътници по маршрута С. - Б.

- С., но Н.га не изпълнил задължението си по Анекса за превоз на пътници по маршрута С. - И. - С.. Освен това, ищецът не бил обезпечил изпълнението на Анекса със собствени средства, нито поел всичките необходими разходи за осъществяване на превоза. Поради финансова невъзможност от страна на превозвача “С. 2013” ЕООД, след сключване на процесния Анекс, страните се съгласили “М. П.” ООД да изплаща на “С. 2013” ЕООД авансово суми, необходими за изпълнение на превоза по линията С. - Б. - С.. По уговорка между страните (чл.2 от Анекса) тези авансово заплатени суми следвало да бъдат приспадани от сумите, дължими от „М. П.“ ООД към превозвача, след издаване на съответната фактура. В случай на констатирано надвишаване разходите за определен превоз по посочената линия, от реализираните от превозвача приходи, страните се съгласили формираната сума, дължима в този случай от превозвача към търговеца, да бъде приспадана от предходни и/или текущи задължения на “М. П.” ООД към “С. 2013" ЕООД, като приспаданията се оформят счетоводно в двете дружества. „М. П.“ ООД се задължило да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 75 % от реализирани приходи от продажба на билети по съответната линия. Съгласно постигната уговорка между управителя на ищцовото дружество - А. й. с. и управителя на ответника - З. П. ВА., поради финансова невъзможност от страна на превозвача “С. 2013” ЕООД да поеме всичките разходи за изпълнение за осъществяване на линия С. - Б. - С. от превозвача, “М. П.” ООД авансирало (чрез превод на авансови суми по Анекса) ежедневно “С. 2013” ЕООД за изпълнение на линията със сумите, необходими за осъществяване на превоза. В тази сума се включвали необходими разходи за извършване на превоза, в това число командировъчните разходи за служители по линията: за 2 шофьори - сумата от по 45 евро на човек за направлението - С. - Прага, за 2 шофьори - сумата от по 75 евро на човек за направлението Прага - Б., за стюардеса - сумата от 65 евро на ден командировъчно; разходи за пътни и винетни такси: винетка за територията на Р. България - сумата от 42 евро, разходите за пътни такси - винетки, такси за граници - Република Сърбия - сумата от 40 евро, автогара Бърно - 20 евро, автогара Б. - 28 евро, такси за ползване на магистрален път в Република Сърбия - 84 евро. Средно сумата за изпълнение на един курс от ищеца по линията С. - Б. - С., възлизала на около 2700 лв.

Посочената сума била изплащана от “М. П.” ООД на служителите на “С. 2013” ЕООД, по изричното искане на последното и по съгласие на “М. П.” ООД. В края на всеки месец, между търговеца и превозвача било извършвано изравняване на сумите, които “М. П.” ООД било заплатило авансово към “С. 2013” ЕООД за извършения превоз по посочената линия, със сумите, дължими към превозвача за извършената услуга. Изравняването било осъществявано въз основа на първични счетоводни документи, въз основа на което били съставяни и осчетоводявани в двете дружества и съответните фактури, като авансово платените от “М. П.” ООД към ищеца суми за осъществяване на превоза по линията С. - Б. - С., били приспадани от задължението на търговеца към “С.

2013” ЕООД за извършения превоз по посечената линия. Предвид тези договорки, сумите по процесните фактури били осчетоводявани в счетоводствата на ищеца и първия ответник с извършено приспадане на получените авансови суми. Т.е. задължението по посочените фактури, по съгласие на двете страни, било редуцирано със сумите на предоставени от търговеца аванси за превоза по посочената линия и „М. П.“ ООД не дължало цялата сума по представените от ищеца фактури.

Позовавайки се на представените с отговора счетоводни документи, ответникът конкретизира осчетоводяването на сумите и приспадането на дадените аванси по месеци, както следва: За месец януари 2017 година платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 39 554, 34 лв. При това положение, по издадената от ищеца фактура №

**********/31.01.2017 г. на обща стойност 46 262, 25 лв., дължимата разлика от ответника към ищцовото дружество била в размер на 6 707, 91 лева. За месец февруари 2017 година платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 38 003,44 лева. Т.е. по издадената от ищеца фактура № **********/28.02.2017 г. на обща стойност 40 050,00 лв. била дължима разлика 2 046, 56 лв. За месец март 2017 г.: платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С.

- 41 763,26 лв., т.е. повече от сумата по издадената фактура № **********/31.03.2017 г. на обща стойност 38 698,06 лв.. Т.е. за посочения месец авансово платените от “М. П.” ООД разходи за опериране на линията са повече от реализираните от ищеца-превозвач приходи и не ответникът, а ищецът дължи възстановяване на разликата 3 065,20 лв. За месец април 2017 г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 46 049, 88 лв., т.е. по издадената от ищеца фактура № **********/30.04.2017 г. на обща стойност 44 685,40 лв. разликата била в полза на ответника - 1 364,48 лв. За месец май 2017 г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. била в размер на 47 540,08 лв., т.е. по издадената от ищеца фактура № **********/31.05.2017 г. на обща стойност 38 400,13 лв. отново разликата била в полза на ответника - 9 139, 95 лв. За месец юни 2017 г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 49 442,00 лв.. Издадената от ищеца фактура № **********/30.06.2017 г. била на обща стойност 51 391,54 лв. Следователно дължимата разлика от ответника към ищцовото дружество била в размер на 1 949,54 лв. За месец юли 2017 г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. — Б. — С. били в размер на 55 416 лв. Ищецът издал фактура № **********/31.07.2017 г. на обща стойност 74 806,24 лв. Т.е. дължимата разлика от ответника към ищцовото дружество била в размер на 19 390,24 лв. За месец август 2017 г. платените авансово разходи от “М. П.” ООД за изпълнение на линия С. - Б. - С. били в размер на 59 761,80 лв, а ищецът издал фактура №