Решение № 172 от 21.12.2015, Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И E

№ ___ гр.А., 21.12.2015 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Районен съд – гр. А., ІІІ граждански състав в публично заседание на 19.11.2015 г. в състав :

Председател : Николай Гемеджиев

Съдебни заседатели :

.……….…………

Членове : …....…………….. при секретаря И.Г. и в присъствието на прокурора……………………….…, като разгледа докладваното от съдията Гемеджиев гр. дело № 33 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е за делба на недвижими имоти и е във фазата на допускането й.

Делото е образувано по повод постъпила искова молба на Р.Н.Р., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Д. В. от Адвокатска колегия – гр.Б. със съдебен адрес *** – адв.Д. В..

Като ответници по делото страна са конституирани Р.Н.

Р., ЕГН ********** и И.Н.Р., ЕГН **********,***, както и А. Н. А., ЕГН ********** ***.

Претендира се постановяване на решение, с което да се допусне делба на следния недвижим имот: поземлен имот № 000239 по действащия план за земеразделяне землището на с. Т., общ. А., с местонахождение местността “Беж Бунар” в землището на с. Т., общ. А. с площ от 0.779 дка, при следните граници: север - населено място (рег. граници на с. Т.), изток – имот № 000242, юг и запад – имот № 000245, с начин на трайно ползване нива, при равни квоти от по ¼ ид.ч. за всеки от съделителите; ищеца моли да му бъде възложен в дял процесния недвижим имот.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са наследници на своя баща Н.Р. А., бивш жител ***, починал на 09.01.2006 г., който през 1962 г. закупил собствеността върху празно дворно място в същото населено място с площ от 1 617 кв.м.

С разпореждане №2612 от 05.11.2014 г. препис от исковата молба и приложенията към нея, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, са били изпратени на ответниците, ведно с Приложение №7 от Наредба №7/22.02.2008 г. на Министерство на правосъдието.

Ответникът И.Р.Н. посочи в първото по делото о.с.з., че желае да се извърши делба на процесния имот. Ответницата А.А., редовно призована, не се явява и не представя становище по иска. Двамата ответници не сочат доказателства.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК в съда е постъпил отговор от ответника Р.Н.Р., с който предявения иск се счита за неоснователен и се отправя молба за отхвърлянето му. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В отговора се посочва на първо място, че отв.Р.Р. е установил своя фактическа власт върху имота и е ползвал еднолично същия като го владеел повече от десет години преди завеждането на настоящото дело и още приживе на своя баща, т.е. преди изобщо да се открие наследството, на което се позовава ищеца. В този смисъл се твърди наличие на еднолична собственост върху имота в полза на този ответник, която изключвала делбата.

На второ място в отговора се твърди, че упражняването на еднолична фактическа власт върху имота от страна на отв.Р.Н.Р. е факт, която бил сведен до знанието на страните по делото, а самото владение било продължило да се упражнява необезпокоявано и непрекъснато, така, щото се изключва презумпцията за евентуално съвладение върху процесния имот.

На трето място в отговора се твърди отрицателният факт за това че процесният имот, бил с конфигурация, различна от тази, посочена в нотариалния акт на бащата на съделителите от 1962 г., приложен към исковата молба (т.е. твърди се липса на идентичност). Сегашната конфигурация на владения имот включвала и такива части от имота, които изобщо не са били собственост на общия наследодател на страните. Този факт още веднъж сочел на обстоятелството, че владението върху процесния имот, упражнявано от отв.Р.Н.Р. не било установено по повод на наследяването и не касаело установяване на фактическа власт върху съсобствен по наследяване имот.

На четвърто място в отговора се посочва, че ищецът неправилно обосновавал твърдяната от него съсобственост с влязло в сила решение по ревандикационен иск, предявен от отв.Р.Н.Р. ***. Това решение не формирало сила на присъдено нещо в отношенията между съделителите по настоящото дело – субективните предели на решението касаели само ответника по приключилото дело - Община А.. Освен това, посочва се в отговора, внимателният прочит на решението на Окръжен съд – гр.Б. по ревандикационното решение показвало, че уважавайки иска за ревандикация върху целия имот, този съд изобщо не изследвал въпроса дали отв.Р.Н.Р. бил собственик на целия имот или само на идеална част от него. Окръжният съд бил съобразил цитираната от Р.Р. по предходно дело трайна практика на ВКС за това, че дори и ищецът по ревандикационен иск да е само съсобственик в процесния ревандикиран имот, то той може да иска предаването на целия имот, след като ответникът по иска сам не притежава каквато и да била собственост в имота. От тази гледна точка решението на окръжния съд в Б. по предходно дело било правилно, но не решавало въпроса за едноличната собственост на Р.Н.Р., която в настоящото производство се противопоставя на настоящия иск за делба.

На пето място в отговора се посочва, че ако въпреки изложеното досега се приеме, че влязлото в сила решение по предходното дело с Община А. е решаващо, то и тогава делбената претенция ще се окаже неоснователна. Това било така, защото с диспозитива на влязлото в сила ревандикационно решение Община А. е осъдена да предаде на отв.Р.Н.Р. владението върху целия имот. При това положение и след като силата на присъдено нещо по общо правило се формирала от диспозитива на съдебното решение, да се възприеме тезата на ищеца за доказателствената стойност на ревандикационното решение, би означавало да се приеме, че съсобственост върху процесния имот няма, а целият имот бил собственост на отв.Р.Р.. Уточнява в тази посока, че предявяването на иск за собственост от страна на този ответник против трето за настоящия спор лице, с изложени в исковата молба фактически твърдения за собственост върху целия имот, доказвало по несъмнен начин анимуса на владелец, проявен именно от Р.Н.Р..

В писмена защита след обявяване на делото за решаване, процесуалния представител посочва няколко, посочени по-долу опорни точки, за да поиска отхвърляне на предявената искова претенция.

В единственото открито съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което допусне делба на описаните в исковата молба имоти при посочените квоти.

Съдът, след като прецени, че са налице процесуалните предпоставки за допустимостта на предявения иск и липсват пречки за разглеждането му, го намира за допустим.

След преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед изразените становища и съобразно закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 и чл. 69 от Закона за наследството, а производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

Не се спори, че страните са наследници по закон на Н.Р. А., бивш жител ***, починал на 09.01.2006 г.

С Решение №115/27.06.2013 г. по гр.д.№919/2012 г. състав на Районен съд – гр.А. признава за установено по отношение на Община А., че отв.Р.Н.Р. е собственик на основание наследствено правоприемство на ¼ ид.ч. от процесния имот; отхвърля предявения ревандикационен иск в установителната му част за признаване на правото на собственост на този настоящ ответник за размера над уважената част от ¼ ид.ч. и в осъдителната част за предаване владението върху целия процесен имот. С Решение №153/07.10.2013 г. решението е допълнено в първия абзац с израза „на основание давностно владение за периода 1962 г. до 2009 г.“.

С Решение №I-6/23.01.2014 г. по в.гр.д.№2303/2013 г. състав на Окръжен съд – гр.Б. отменя първоинстанционното решение в частта, с която Община А. е осъдена да предаде на настоящия ответник Рамдан Н.Р. владението на ¼ ид.ч. от процесния имот, като вместо това постановява да бъде ревандикиран целия процесен имот. С това решение и по-конкретно в мотивите му, се посочва, че отв.Р.Р. е собственик на ¼ ид.ч. от имота, но въпреки това постановява ревандикация на целия имот в полза на този ответник.

На първо място съдът приема, че твърдяната от ищеца съсобственост, между посочените в исковата молба съделителители останала недоказана. От заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза и от дадените от вещото лице обяснения категорично бе установено, че в границите на процесния неурегулиран поземлен имот се включват части, както от имота, притежаван от наследодателя на страните, така и части от други имоти, чийто собственик остана неизяснен по делото. За последните не се представи от ищеца никакъв титул, който да удостовери притежанието на правото на собственост върху тези части. При това положение и както посочва ответника в своя писмена защита, липсата на доказване в тази посока, ищцовата страна се опита да компенсира с твърдение за придобиване на собствеността върху тези части по давност.

Въпреки това исковата претенция в тази посока на разсъждение остана действително недоказана, защото при липса на данни за това чия е собствеността върху частите от делбения имот, стоящи извън притежавания от наследодателя предходен имот, не може да са направи извод за валидното настъпване на правните последици от евентуално давностно владение. В тази насока на мисли, безспорно и ноторно е, че ако имотът без друг собственик е държавен, то давност върху него не тече. Ето защо и по изложените дотук аргументи исковата претенция остана недоказана.

На следващо място, настоящият състав приема, че ищецът неправилно обосновал твърдяната от него съсобственост с влязло в сила решение по ревандикационен иск, предявен от отв.Р.Н.Р.

***. Това решение не е формирало сила на присъдено нещо в отношенията между съделителите по настоящото дело, тъй като субективните предели на този влязъл в сила съдебен акт касаят само ответника по гр.д.№919/2012 г. по описа на Районен съд – гр.А. и последващото уважаващо ревандикационния иск в.гр.д.№2303/2013 г. на Окръжен съд – гр.Б., а именно - Община А.. От това решение се установява, че уважавайки иска за ревандикация върху целия имот, окръжния съд изобщо не е изследвал въпроса дали отв.Р.Н.Р. е собственик на целия имот или само на идеална част от него. Окръжният съд действително е съобразил посочената от Р.Р. трайна практика на ВКС за това, че дори и ищецът по ревандикационен иск да е само съсобственик в процесния ревандикиран имот, то той може да иска предаването на целия имот, след като ответникът по иска сам не притежава каквато и да била собственост в имота. От тази гледна точка решението на окръжния съд в Б. по предходно дело е действително правилно, но не решава въпроса за едноличната собственост на Р.Н.Р., която в настоящото производство се противопоставя на настоящия иск за делба.

Отделно от посоченото и ако се приеме, че влязлото в сила решение по предходното дело с Община А. е решаващо, то и тогава настоящата делбена претенция е неоснователна, защото с диспозитива на влязлото в сила ревандикационно решение №I-6/23.01.2014 г. по в.гр.д.№2303/2013 г. на Окръжен съд – гр.Б., Община А. е осъдена да предаде на отв.Р.Н.Р. владението върху целия поземлен имот №000239. Ето защо и след като силата на присъдено нещо по общо правило и безспорно се формира от диспозитива на съдебното решение, да се възприеме тезата на ищеца за доказателствената стойност на този съдебен акт, би означавало да се приеме, че съсобственост върху процесния имот няма, а целият имот собственост на отв.Р.Р..

Несъмнено предявяването на иск за собственост от страна на този ответник против трето за настоящия спор лице (Община А.), с изложени в исковата молба фактически твърдения за собственост върху целия имот, доказва по несъмнен начин анимуса на владелец, проявен именно от Р.Н.Р..

Отделно от посоченото дотук и ако се приеме, че процесният делбен имот е сънаследствен и само и единствено съделителите се легитимират като негови формални собственици, то тогава исковата претенция за делба следва да се отхвърли тъй като е налице изтекла в полза на отв.Р.Р. придобивна давност. Безспорно процесния имот не е урегулиран, макар да е урбанизирана територия. При това положение по отношение на този имот не важи забраната по ЗТСУ, респективно по ЗУТ, за придобиване по давност на реални части от урегулиран поземлен имот (чл.59 от ЗТСУ – отм. и чл.200 от ЗУТ).