Протокол № 271 от 29.06.2022, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 271 гр. Пещера, 28.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря Севделина М. Пенчева

Сложи за разглеждане докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20215240101030 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩEЦЪТ Ю. Е. А., редовно призован, се явява лично и с адв. Ю. М. - с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ „Д.О.З“ ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.

ОТВЕТНИКЪТ „Застрахователно призовани, не изпращат представител. дружество

Е.“

АД редовно

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Ж. Е. редовно призован не се явява.

Съдът докладва: постъпило е писмо с рег. № 2352/28.06.2022 г. от РП Пазарджик, с което уведомяват съда, че изисканите материали по ДП № 311/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр. Пещера, пр.пр. № 912/2016 г. по описа на ТО Пещера към РП Пазарджик, са били изпратени на 19.01.2022 г. в РС-Момчилград, по гр.д. № 418/2021 г. по описа на РС-Момчилград.

Съдът докладва: Постъпило с вх.№ 2612/17.06.2022 г. становище от „Застрахователно дружество Е.“ АД, с което не се възразява за ход на делото в тяхно отсъствие; оспорва се исковата молба, поддържа се депозирания й отговор, и се представят въпроси, които да бъдат зададени на допуснатите свидетели.

По хода на делото:

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

1

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, ето защо и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК се премина към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. М. – Поддържаме ИМ. Оспорваме отговора. Поддържаме доказателствените искания. Нямам възражения по доклада. Водим свидетелите Г.Х.М и С.Ю А..

Съдът като взе предвид липсата на възражения страните срещу изготвения проект за доклад на

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото съобразно обективирания в Определение № 242 от 20.05.2022 г. по описа на Районен съд-Пещера проект за доклад, който да се счита за неразделна част от протокола от днешното съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да се приемат като писмени доказателства, приложените към исковата молба документи като допустими, относими и необходими доказателства, като се изискат от РС Момчилград материалите /или заверени преписи/ от ДП № 311/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр.

Пещера, пр.пр. № 912/2016 г. по описа на ТО Пещера към РП Пазарджик, изпратени на 19.01.2022 г. в РС-Момчилград, по гр.д. № 418/2021 г. по описа на РС-Момчилград.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи в заверени копия, а именно: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 84 от 24.08.2016 г. по описа на ОДМВР – Пазарджик, РУ - гр. Пещера;. Удостоверение за техническа изправност на ППС- л.а. „Ауди “ А4 с ДР№ К8604АС; Застрахователна полица № 2

BG/22/116001095806 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“; Епикриза и.з. № 12582/2016 г., издадена на 26.08.2021 г. от „МБАЛ – Пазарджик“ АД на Ю. Е. А.; Фактура с № 0000085804/26.08.2016 г., издадена от „МБАЛ – Пазарджик“ АД, на стойност 714 лв.; Фактура № 0000086127 от 26.08.2016 г., издадена от „МБАЛ – Пазарджик“ АД, на стойност 11,60; Застрахователна претенция с вх. №4/23.08.2021г. до „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД;

Застрахователна претенция с вх. №064-126/23.08.2021г. до „Застрахователно дружество Е.“ АД; Два броя броя справки от гаранционен фонд - за сключени застраховки „ Гражданска отговорност“.

ДА се изискат от РС Момчилград материалите /или заверени преписи/ от ДП № 311/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр. Пещера, пр.пр. № 912/2016 г. по описа на ТО Пещера към РП Пазарджик, изпратени на 19.01.2022 г. в РС-Момчилград, по гр.д. № 418/2021 г. по описа на РС-Момчилград.

Съдът намира че следва да бъдат допуснати до разпит доведените за днешното с.з. двама свидетели, а именно - Г.Х.М и С.Ю А., поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание водените от страна на ищеца свидетели Г.Х.М и С.Ю А..

АДВ. М. – Нямам искания преди разпита на свидетелите.

Пристъпи се към снемане самоличността на св. Г.Х.М, който до момента се намира извън съдебната зала:

СВ. Г.Х.М – 55 род., роден на 11.06.1967 г. в гр. Кърджали, в момента живущ в Р. Турция, с адрес по лична карта в с. Търновци, ***, турчин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, без родство с ищеца.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обещава да говори истината.

Пристъпи се към разпита му:

На въпросите на адв. М.:

3

СВ. М. – На 24.08.2016 г. бяхме на събор в с. Нова Махала и се връщахме оттам – аз, Ю. и Г.. Г. беше шофьорът. Автомобилът ни беше марка „Ауди А3“, собственост на Г.. Аз бях отпред, бяхме и аз, и шофьорът с колани. Движехме се от Пещера за Пловдив, пътувахме през с. Исперихово.

Аз бях на предна дясна седалка, до шофьора, а Ю. беше отзад, май зад шофьора. Всички бяхме с колани, при нас е задължително, има тежки глоби и в Турция и сме свикнали като се качим, да сме с колани. Почна едно БМВ да ни изпреварва и аз гледам и викам – „Сега какво ще се случи“ – той не можа да се прибере в платното си, а отсреща идваше един джип със смолянски номер, бял на цвят, мисля, че „Сузуки Витара“. Не се блъснаха, сигурно защото джипа, като натисна спирачките, излезе от пътя - от собствената си лента, и после се върна към нас и ни удари. БМВ-то, доколкото видях, не можа да се прибере в платното си, той успя да се шмугне пред нас, а джипът ни удари нас. Отпред в ляво ни удари, с неговата предна част. Аз съм изгубил съзнание. Това се случи по обяд, беше горещо време. Движехме сме се с около 45-50 км/ч, пътят върви нагоре. БМВ-то караше много бързо, той искаше да изпревари две коли наведнъж – и нас и друга кола. Джипът се появи от завоя, не мога да преценя с каква скорост се е движел, но силно ни удари. Към 30-40 минути съм бил в безсъзнание. Като се събудих, видях, че са ми сложили чадър и с вода са ме пръскали. Казаха, че колана ме е натиснал много яко, както и възглавницата, и не съм можел да дишам. Останалите двама също бяха извън колата, хора са спрели и са помогнали. Като се събудих, имаше много хора, които са ни помогнали. Видях, че се занимават с Г.. Като дойде линейката, първо откара Д. – това е шофьорът на джипа, и после и нас двамата с Ю. наведнъж. Като се събудих, той Ю. не беше на себе си, в това време и аз се затруднявам да дишам, той лежи до мен и нещо мрънка. Когато и двамата вече бяхме в съзнание, не можехме да се движим самостоятелно. В болницата вече ни сложиха системи. Откараха ни в Пазарджик, двамата бяхме в една стая. Докато бяхме в болницата, Ю. се оплакваше, че го боли корема, но е било от бъбреците. Около три дни бяхме там и като ни изписаха, ни олекна болката. Освен системи ни даваха и хапчета. Не знам дали едно и също са ни давали. Това, което ми правиха на мен като лечение, май същото правиха и на него. На него му наблюдаваха урината, защото явно имаше проблем с бъбреците. Когато ни изписаха от болницата, веднага се прибрахме в Турция. След един ден той е ходил в 4 болница за изследване. Аз също бях в болница в Турция, по телефона се чувахме, в различни болници бяхме. С него постоянно се чувахме по телефона, като се прибрахме в Турция. Доколкото си спомням, около 2-3 месеца не можеше да ходи на работа и си стоеше в къщи. Сигурно от бъбреците си е имал болки.

На въпросите на юрк. К., посочени в подадена от името на ЗД Е.“ АД молба вх. № 2612/17.06.2022г. по описа на съда:

СВ. М. – Ю. ми се оплакваше от болки в бъбреците и в краката, освен това усещах, че го е страх от случилото се, беше наплашен от случая. Това е продължило около два месеца, доколкото си спомням. По телефона сме си говорили, защото и аз не съм излизал през това време. Не сме се виждали дватри месеца.

АДВ. М. – Възразявам на въпрос № 2.

СВ. М. – Аз ще отговоря така - нямал съм визуален контакт, за да знам как се придвижва Ю., после като се видяхме, пак се оплакваше, че го боли крака, но малко по малко си ходеше.

АДВ. М. – Аз нямам други въпроси.

Сне се самоличността на свидетеля С.Ю А., която до момента се намира извън съдебната зала:

СВ. С.Ю А. – 77 год., родена на 19.04.1946 г. в с. Нова Махала, понастоящем живее в Р. Турция, с адрес по лична карта в с. Нова Махала, ***, туркиня, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с начално образование, пенсионер, майка на ищеца.

Разясниха се правата на свидетелката по чл. 166 от ГПК.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещава да говори само истината.

Пристъпи се към разпита й:

На въпросите на адв. М.:

СВ. А. – Желая да свидетелствам. На 24.08.2016 г. аз бях в България, в болница в Пловдив. Аз заради диабета бях там, имам и двоен байпас. Синът ми Ю. и приятелите му, Г. и Г. – това момче /сочи св. М./, през това време 5 бяха също в България, Г. е брат на Г., и те тръгнаха да отиват в Турция. Като са тръгнали тримата от тука, са катастрофирали. Закарали са ги в Пазарджик в болница. На зълвата внуците са лекари в Пловдив и те ме взеха и ме заведоха в болницата в Пазарджик. Те ми казаха, че синът ми и приятелите му Г. и Г. са катастрофирали. В Пазарджик в болницата видях, че синът ми беше в много лошо положение, имаше рани по главата, държеше се за корема, не можеше да ходи. Аз като отидох – те с Г. не бяха в една стая. След това, като ги видях - отново се върнах в болницата в Пловдив. Знам, че момчетата лежаха три дни в болница и като се прибрахме в Турция, синът ми не можеше да спи, имаше болки, имаше и кръв в урината, беше в много лошо състояние.

Като се прибрахме в Турция, стояхме два-три дни в къщи и той се оплакваше, че го боли, имаше кръв в урината, и почнахме да ходим по лекари. Оставиха го в къщи да се лекува, той си лежеше в къщи, почиваше си. Не можеше да става сам, трябваше му помощ, коремът го болеше, аз съм го водела и до тоалетна. Един месец не можеше да ходи, все с помощ, аз го гледах и го водех. Най-лошото беше, че вечер не можеше да спи, искаше да излиза навънка. И сега още не е добре, страх го е да се качва в коли, в автобуси. Все си има оплаквания. Посетихме нефролог, психолог, специалист вътрешни болести. Психолог посетихме заради това, че не можеше да спи и все още ползва лекарства за сън. Изписаха му хапчета, сега все още взима, най-вече успокоителни.

На въпросите на юрк. К., посочени в подадена от името на ЗД Е.“ АД молба вх. № 2612/17.06.2022г. по описа на съда:

СВ. А. – Казах вече – синът ми го болеше корема, имаше проблеми със съня. Един месец не можеше да ходи сам, с помощ ходеше и до тоалетната.

АДВ. М. – Нямам повече въпроси. Във връзка с Вашето определение от 20.05.2022 г., представям платежно за внесена сума в размер на 250 лева.