Решение № 28 от 04.04.2023, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Тополовград, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20222320100226 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на М.

Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“********, подадена чрез пълномощник Б. З. от САК, против „К.Й.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“********, представлявано от В.М.И..

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за паричен заем, като в чл.6 на договора е уговорено, че последния следва да бъде обезпечен с гарант – физическо лицe, поръчител или банкова гаранция.

При сключване на договора на ищцата е била начислена неустойка в размер на 914,78 лева, тъй като не е представила в срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор, но процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, тъй като е нарушено изискването да е написан по ясен и разбираем начин; както и че е нарушен чл.19, ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита за който няма разписана методика на формиран, грешно е посочен размера на ГПР, в договора не е посочена 1 договорната лихва която следва да се заплати и настоящия случай касае еднотипни договори върху чието съдържание потребителя не може да влияе.

Освен това се твърди, че уговорената неустойка за непредставяне в срок на обезпечение по договора също е нищожна и с тази клауза се цели заобикаляне на закона и се уговаря в полза на кредитора допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Твърди се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна но основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Също така разходите за заплащане на неустойка, която представлява печалба за кредитора не са включени в ГПР, а би следвало да бъдат включени в него.

Твърди се също така в исковата молба, че посочения в договора размер на ГПР-то не е реално прилаганият в отношенията между страните и представлява „заблуждаваща“ търговска практика. Налице е нищожност и на клаузата за възнаградителната лихва/ГЛП/ поради противоречие с добрите нрави и липсват каквито и да е условия за прилагането на ГЛП. Налице и разлика между посочената в договора сума подлежаща на връщане и тази, която ищцата реално е върнала на ответното дружество.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на договора като цяло или на отделни клаузи от него, като се навяват основания за нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до нарушаване на установения правов ред посочени по-горе и без да се иска обявяване на договора за нищожен се претендират претърпени имуществени вреди от ищцата, които подлежат на обезщетяване за които се твърди, че са в общ размер на 914,78 лева – представляваща недължимо платена сума по договор за кредит, която според ищцата е дадена без основание. В исковата молба се претендира част от тази сума, а именно в размер на 50 лева – частичен иск.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата в размер на 50 лв./петдесет лева/, като частичен иск от общо 914,78 лв./деветстотин и четиринадесет лева и 78 стотинки/ - представляваща недължимо платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски.

С протоколни определения от 16.11.2022 г. и съответно от 22.03.2023 г., 2 по искане на ищцовата страна на основание чл.214 ал.1 от ГПК са допуснати изменения на иска относно неговия размер, като с първото определение иска се счита предявен за сумата от 914,78 лева, а с второто се счита предявен за сумата от 844,76 лева.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, като процесуалния й представител в писмено становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок е подал писмен отговор и е взел становище по иска. В писмения отговор се твърди, че претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли тъй като всички изложени в исковата молба възражения, доводи и твърдения по отношение действителността на процесния договор за кредит са необосновани и изцяло неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументи относно твърденията на ищцата за нарушение на законовата форма, като се твърди, че тя е спазена, за нищожността на отделни клаузи, като се твърди, че те са напълно действителни и договора е с необходимото съдържание съгласно разпоредбите на ЗПК, както и правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорена неустойка, която е дължима. Също така твърди се, че не е налице заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР, не е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и действително приложения в договора за кредит ГПР не е различен от посочения в него. В писмения отговор подробно се посочват аргументи в подкрепа на тези твърдения. Поради което се претендира да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като се претендират направените разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител, като в писмено становище процесуалния представител на ответника поддържа писмения отговор и претендира отново отхвърляне на предявения иск, а ако съдът прецени, че иска е основателен се оспорва неговия размер, като се твърди, че той е по-малък от претендирания.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е сключила договор за паричен заем с ответника „К.Й.“ООД с № 791532 на 24.04.2020 г., съгласно който на ищцата е 3 предоставен кредит в размер на 1000 лева, на 24 месечни вноски, като са определени две дати в месеца на плащане – 6-то и 21-во число от месеца и срока на договора е 12 месеца, при месечен лихвен процент 3,330%, с ГПР 49,117%.

Към исковата молба ищцата е представила копие на договора и погасителен план към него, които обаче не са валидни доказателства, тъй като в тях липсва подпис на „заемател“ и тези копия не са заверени нито от издателя на документа, нито от адвоката пълномощник съгласно разпоредбите на ГПК. За това, съдът не ги е допуснал като доказателства по делото. В подкрепа на своите твърдения в исковата молба, ищцата не е представила никакви други доказателства.

Ответното дружество към писмения отговор по чл.131 от ГПК е приложил копие на процесния договор, който вече е подписан от заемателя, погасителен план към него също подписан от заемателя, Общи условия, молбата за отпускане на заема, СЕФ и РКО. Всички тези писмени доказателства са надлежно оформени и заверени като копия и са допуснати и приети като доказателства по делото, но вече представени от ответното дружество.

Видно от приложения договор за паричен заем и погасителен план, както и от РКО, ответното дружество е предоставило на ищцата заемната сума от 1000 лева на датата на който е сключен договора 24.04.2020 г.

Съгласно чл.6 от Договора, страните се съгласяват договора да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10 ал.2 т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга издадена в полза на заемодателя. В приложеното копие на договора е отбелязана ценната книга от четирите възможности. В чл.8 на договора е записано, че заемателя декларира, че му е известно и е уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването му обезпечение или представеното не отговаря на условията, то заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 914,78 лева с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза към 4 която е приложено и прието от съда препис-извлечение от счетоводните регистри на процесното дружество по процесния договор за паричен заем. От последните е видно, че ищцата е изплатила на ответното дружество по сключения договор общо сума в размер на 1973,81 лева, от които 1000 лева погасена главница, 179,21 лева – лихва и 794,60 лева неустойка по договора, като на 23.11.2020 г., е налице предсрочно погасяване на заема, като е направено рефинансиране и клиента има одобрен и усвоен нов заем за сумата от 1200 лева. В заключението на вещото лице и в съдебно заседание при разпита му, последното посочва, че дължимата лихва по договора при неговото предсрочно погасяване е не 179,21 лева каквато е погасена реално от ищцата съгласно приложените счетоводни регистри, а 129,05 лева. В съдебно заседание не може да посочи как е разпределена и на какво се дължи разликата от около 50 лева между двете суми.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, включително и от експертното заключение, което е обосновано, мотивирано и напълно обективно и съдът му дава вяра. Факта, че се получава известна разлика от около 50 лева в погасената и реално установената от вещото лице лихва, не следва да влияе на извода за обективност и обоснованост на заключението, а и този факт не е значим за съществото на спора.

С оглед на изложеното и като прецени събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба е предявен иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД.

При съобразяване трайната съдебна практика на ВКС, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за дадено без основание какъвто е случая, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1.При нарушение на добрите нрави; 2.При неравноправни клаузи във вреда на потребителя и 3.При нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.

За това, следва да се обсъдят наведените от ищцата доводи за 5 недействителност на договора за заем, а също и да се извърши проверка налице ли е друго основание за нищожност на договора в кръга на описаните за които съдът дори и без довод по предявен иск по чл.55 от ЗЗД, следи служебно.

В конкретния случай безспорно е установено, че ответника е небанкова финансова институция по чл.3 от ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и кредитор съгласно чл.9 ал.4 от ЗПК. Сключения договор между тях, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 договора за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване последиците на чл.22 от ЗПК – изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тя е по-особена по вид с оглед последиците визирани в чл.23 от ЗПК, а именно че когато ДПК е обявен за недействителен отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.