Решение № 1382 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501872 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Н. К. И., ЕГН ********** и Г. П.

И., ЕГН 460971088 против Решение № 2363 от 24.06.2025г., постановено по гражданско дело № 6819/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищците Н. К. И. и Г. П. И. срещу ответника Община Варна положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „С." ***, с площ на имота по кадастрална карта от 308 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 289, при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,, на основание давностно владение, продължило през следните периоди, а именно: - от 01.01.1996 г. до 30.05.2006 г.; - от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.; - от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл. Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че не са събрани данни ответникът да е предприел действия спрямо процесния имот, никога представители на Община Варна не са посещавали имота, като същият е бил ограден от ищците и поддържан от 1 тях явно, несмущавано и необезпокоявано. Сочи се, че наследодателят на ищцата К.М. и брат й Д.М. са вписани като собственици на недвижимия имот в регистрите, считано от 1950г., последователно при всички приети след това кадастрални планове. Поддържа се, че липсва конкретно правно основание имотът да бъде актуван като държавен и общински. Според жалбоподателите обстоятелството, че ищцата е подала молба за изкупуване на ид.ч. от недвижимия имот, не променя факта, че той е нейна и на семейството й собственост. Дори и да се приеме, че с тази молба е прекъсната давността, се твърди, че това е станало само по отношение на Н. И.. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, евентуално да се уважи исковата претенция по отношение на Г. И..

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Община Варна заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Поддържа се, че процесният недвижим имот е бил държавна собственост, заграбена от К.М. и Д.М. чрез построяване на незаконни сгради. Сочи се, че правопораждащото вещно действие на актовете за държавна собственост е доказано и не е оборено. Оспорва се, че разпоредбата на пар. 42 ЗОС представлява общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска. Твърди се, че ищците – жалбоподатели са били само държатели на имота. Искането е за оставяне на жалбата без уважение.

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

2

Производството е образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Н. К. И. и Г. П. И. срещу Община Варна, за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „С." ***, с площ на имота по кадастрална карта от 308 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 289, при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,, на основание давностно владение, продължило през следните периоди: - от 01.01.1996 г. до 30.05.2006 г., от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., както и от 08.03.2022 г. до датата на настоящата искова молба /04.06.2024 г./. В условията на евентуалност, в случай, че не се приеме, че владението се е осъществявало, считано от 01.01.1996 г., се моли да се приеме за начална дата на владението посочената в исковата молба дата ***г. Излага се, че Н. К. И. и съпругът й Г. П. И. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, община Варна, ул."С." ***, представляващ двуетажна жилищна сграда с обща разгъната площ от 122,00 кв.м., заедно с пристройка към сградата с площ от 38,44 кв.м., както и гараж с площ от 18,00 кв.м., изградени в северната част на поземлен имот № IX-289, целият с площ от 300 кв.м., при граници: ПИ 290, ПИ 291, ПИ 293, ПИ 294, улица, ПИ 286 и ПИ 288 в квартал 1085, 26-ти микрорайон по плана на гр.Варна, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 21, том I, рег.№ 495, дело № 18/27.01.2005 г. по описа на нотариус Т.М., вписан в Агенция по вписвания, Служба по вписвания гр.Варна вх.рег. № 1359/27.01.2005 г., акт № 187, том IV, дело № 951/2005 г. Към настоящия момент гореописаните сгради представляват: жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 38 кв.м., отразена в КК с идентификатор ***.4, жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 68 кв.м., РЗП от 122 кв.м., отразена в КК с идентификатор ***.5 и гараж със застроена площ от 24,00 кв.м., отразен в КК с идентификатор ***.10. Към датата на настоящата искова молба ищците претендират право на собственост въз основа на давностно владение върху недвижимия имот, върху който са изградени гореописаните сгради, а именно поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „С." ***, с площ на имота по кадастрална 3 карта от 308 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 289, при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,. Твърди се, че гореописаните постройки и недвижимият имот, в който същите са изградени, са владени последователно от ищците, първо от родителите на ищцата: баща К.Д.М., починал на *** и майка С.ка Х. М., починала на *** г. След смъртта на майката на ищцата С.ка Х. М., считано от *** г., до настоящия момент, поземленият имот се владее необезпокоявано и явно от ищците като семейство, вече 27 години.

Ответникът Община Варна оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Твърди се, че Н. К. И. е поискала да закупи процесния имот по реда на §2, ал.1 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г., като молби в същия смисъл са подадени и от още двама наследници - К.Д.К. - вх. № РД-9100(270)/13.05.1998г. и Т.П.Т. - вх. № РД-94Т(16)/30.03.1998г. Тримата молители изрично са записали в молбите, че са съгласни да заплатят цената на земята по пазарни цени. Сочи се, че ищците са предприели действия да придобият собствеността върху процесния имот по разписаната в ПМС №235/19.09.1996г. процедура. Процедурата не е реализирана успешно не поради нежелание от страна на държавата или общината, а поради липсата на договор за учредено правно на строеж, респ. позволителен билет за строеж на изградените в държавния имот сгради. Понататък, след изтичане срока на действие на ПМС №235/19.09.1996г. на 30.09.2006Г., поради отмяната му с Постановление №254 на МС от 15.09.2006г. за приемане на нов правилник за прилагане на ЗДС, придобивна давност за ищцата и свързаните с нея лица за процесния имот също не би могла да тече, предвид въведеното за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г спиране на протичането на придобивната давност по отношение на държавни и общински имоти (§1 от ЗД на ЗС, обн., ДВ, бр.46/06.06.2006г.), с последващи допълнения на тази разпоредба, действала до 04.03.2022г., с изключение на периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. (Решение №3/24.02.2022г. на КС на Р България, постановено по конст. дело №16/2021г., с което §1 от ЗД на ЗС и §1 от ЗИЗС, обн., ДВ, бр.7/19.01.2018г. са обявени за противонституционни.

Ответникът се позовава ех lege на транслативното действие на разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, на което основание процесният имот е отписан като държавен и е актуван като общински.

4

С постановеното по спора Решение № 2363 от 24.06.2025г. по гражданско дело № 6819/2024г. по описа на Районен съд – Варна, първостепенният съд е отхвърлил предявените от ищците Н. К. И. и Г. П. И. срещу ответника Община Варна положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „С." ***, с площ на имота по кадастрална карта от 308 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 289, при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,, на основание давностно владение, продължило през следните периоди, а именно: - от 01.01.1996 г. до 30.05.2006 г.; - от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.; - от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл. и е прекратил производството по делото в частта по предявените в условията на евентуалност от Н. и Г. И.и срещу Община Варна положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните,че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Варна, община Варна, ул. „С." ***, с площ на имота по кадастрална карта от 308 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер 289, при граници по кадастрална карта съседни поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,, на основание давностно владение , продължило през следните периоди, а именно: - от *** г. до 30.05.2006 г.; - от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.; - от 08.03.2022 г. до 04.06.2024г. вкл., на основание чл.130 от ГПК.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от представеното удостовеР.е се установява, че на 09.07.1972 г. е сключен граждански брак между ищците.

С Решение от 18.08.1999г. е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС и чл. 19 СК за приемане за установено по отношение на главно встъпилото лице Г. П.

5

И. и първоначалните ищци - Т.П.Т., П. Х. Т., К. Х. М., П.Д.М. и К.Д.К., и първоначалната ответница и съпруга на лицето - Н. К. И., че главно встъпилото лице е придобило в СИО с Н. К. И. собствеността върху жилищна сграда – двуетажна с обща застроена площ от 121,81 кв.м. и пристройка от входно антре, стая, килер, кухня, тоалет /в двора/ с обща застроена площ от 38,44 кв.м., изградени върху държавно дворно място с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел IX в кв. 1085 по плана на 26 п-н на гр. Варна, ул. „С.“ ***, както и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 97 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, чл. 98 ЗС и чл. 19 СК по отношение на жилищна сграда – двуетажна, с обща застроена площ от 121,81 кв.м. и пристройка от входно антре, стая, килер, кухня, тоалет /в двора/ с обща застроена площ от 38,44 кв.м., изградени върху държавно дворно място с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел IX в кв. 1085 по плана на 26 п-н на гр. Варна, ул. „С.“ ***. С посоченото съдебно решение е отхвърлен и предявеният от Т.П.Т., К. Х.