Решение № 5552 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5552 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110206798 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6798 по описа на СРС за 2022 г. , за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ххх с ЕИК 201041016, представлявано от управителя му хх депозирана чрез адв. Б. В. от САК, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление № 22-2200106/28.04.2022 г., издадено от ххххх - изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на дружеството жалбоподател „***** на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 във връзка чл. 1, ал.2 от КТ.

В жалбата от дружество „***** депозирана чрез адв. Б. В. от САК се навежда доводи за нарушение на процесуалния закон при издаване на наказателното постановление. Твърди, че административнонаказващият орган не е взел предвид направените от жалбоподателя възражения при изготвянето на наказателното постановление. Твърди се още, че правоотношенията, свързани с извършването на работата, не са били трудови, а граждански такива, както и че преценката за това дали отношенията са трудови или граждански, следва да се прави за всеки конкретен случай, въз основа на клаузите на съответния договор. Сочи се, че административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да издаде акта след като обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че на жалбоподателя не е предоставена декларацията, подписана от ****, за да може жалбоподателят да се запознае със съдържанието ѝ.

1

В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят „***** се представлява от адв. Б. В. САК, редовно упълномощена, която подържа жалбата, като алтернативно пледира наложената на дружеството санкция да бъде намалена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В представени писмени бележки адв. Б. В. от САК навежда отново доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна – дирекция „Инспекиця по труда“ – София, редовно призована, се представлява от юрк. хххххх Същата пледира че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и моли съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди наказателното постановление.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След разглеждане и преценка на приобщените по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14.02.2022г. в обект на контрол, автосервиз „хххххх" находящ се в гр. София, район „Искър", ж.к. „Дружба" 2, ул. „Обиколна" №37 стопанисван от ххх била извършена проверка от контролните органи от ДИТ – София един от които бил свид. С. Л. – инспектор в ДИТ – София, в хода на която проверка било заварен свид. ****** да полага труд, като „сервизен работник". На място, Кирилов собственоръчно попълнил декларация, че работи в горепосочения обект, като „сервизен работник". В хода на проверката бил представен граждански договор от 14.02.2022г. сключен между „хххххх" ЕООД и свид. ******. До приключване, на проверката в Д „Инспекиця по труда" София не бил представен трудов договор в писмена форма между работодателят „хххххх" ЕООД и свид. ******.

След извършената проверка бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 22-2200103/04.03.2022 г. от С. Д. Л. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" – София. Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление № 22-2200106/28.04.2022 г. от ххххх - изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1, във връзка чл. 1, ал.2 от КТ.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка бе установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства – показанията на свид. С. Л., на свид. ****, граждански договор № 6/14.02.2022 г. сключен между „***** и свид. ****, протокол за извършена проверка № ПР2204861 от 04.03.2022 г. и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка 2 писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свид. С. Л. като обективни и взаимодопълващи се, в които същият изяснява обстоятелствата около извършената проверка на сервиз „хххххх“ и установеното при същата.

Съдът не кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля ****. Същите са нелогични, непоследователни и не кореспондират с останалите събрани и проверени доказателствени материали по делото.

Настоящият съдебен състав изгради своите изводи и възоснова на всички писмени доказателства по делото.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, насочена е срещу обжалваем акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН, подадена е в срока по чл. 59 ЗАНН. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения.

АУАН и обжалваното Наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, съгласно приложената към административнонаказателната преписка заповед № 300 от 01.04.2021 г., издадена от инж. ххх – изпълнителен директор в ИА „ГИТ“. Съдържат всички нормативно установени реквизити, посочени съответно в разпоредбите на чл.

42 и чл. 57 ЗАНН. Давностните срокове по ЗАНН и НК са спазени. АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя ххх чрез законния му представител ******. Същият е подписал акта с възражения. Писмени възражения са депозирани в допълнителния срок по чл. 44 ЗАНН. Наказателното постановление също е надлежно връчено.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при съставянето на наказателното постановление, административнонаказващият орган не е взел предвид направените възражения при подписването на акта и депозираните писмени възражения в допълнителния срок. Административнонаказващият орган, в постановлението си, изрично е посочил, че е взел предвид направените възражения, като е посочил и входящия номер, под който са заведени след постъпването им.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г. е посочено, че контролът за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателна отговорност за неговото нарушаване, съдържа специален административноправен режим за реализиране на административната отговорност в случаите на нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство. Законът за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са 3 в съотношението на общ към специален закон. Членове 412а - 416 на раздел II, глава

ХIХ от

КТ уреждат три основни групи на административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство: установяване на специални състави на административните правонарушения /основни, квалифицирани и привилегировани/ за нарушения на трудовото законодателство; определяне на административни наказания, които се налагат за деянията, съставляващи според КТ административни нарушения на трудовото законодателство; установяване на особеностите и отклоненията от общата уредба в ЗАНН по образуването на административнонаказателното производство, административнонаказващите органи и изпълнението на наказанията. Сред посочените разпоредби, попада и тази на чл. 414, ал. 3 КТ. Субект на нарушението в конкретния случай е работодателят ххх представлявано от законния си представител ****** .

В разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ е уреден формален състав на административно нарушение. Следователно, деянието ще бъде винаги съставомерно, независимо от това дали са настъпили вредни последици или не и в тази връзка, ще бъдат налице предпоставките за прилагане на санкцията, предвидена за квалифицирания състав. От доказателстваната съвкупност по делото, безспорно се установява, че в хода на проверката (от началото до приключването ) за свид. **** не е представен валидно сключен трудов договор, в установената от закона форма, с което работодателят „хххххх" ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, съгласно която трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено, че на датата на проверката – 14.02.2022 г. свид. **** е установен на място да полага работна сила в обект /сервиз/, собственост на „хххххх" ЕООД.

С оглед обстоятелството, че дружеството – работодател „хххххх" ЕООД е юридическо лице по смисъла на Търговския закон, не следва да се обсъжда субективната страна на деянието, в тази част – въпросите, свързани с вината.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административната отговорност на дружеството-жалбоподател „хххххх" ЕООД. Предвидената санкция в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ е със законоустановен минимум от 1500 лв. и максимум от 15 000 лв. Правилно административнонаказващият орган е определил размерът на имуществената санкция над законоустановения минимум. Извършеното администативно нарушение, има характеристиките на общественоопасно деяние. Размерът на имуществената санкия не следва да бъде намаляван, с оглед на това, че протокола от извършената проверка, съдържа констатации относно друи нарушения на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ от страна на дружеството жалбоподател, за които са били съставени АУАН и издадени НП. В размера, който е определен от АНО, имуществената санкция е в състояние да постигне целите на административното наказание, заложени в чл. 12 ЗАНН.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, правилно и 4 обосновано и като такова следва да бъде потвърдено. деяние се изразява в бездействие и длъжностното лице от субективна страна участва умишлено. Необходимо е да се установи, че подчиненият е виновен за конкретно извършено престъпление. Това именно престъпление обуславя отговорността на допустителя и размера на санкцията. деяние се изразява в бездействие и длъжностното лице от субективна страна участва умишлено.

Необходимо е да се установи, че подчиненият е виновен за конкретно извършено престъпление. Това именно престъпление обуславя отговорността на допустителя и размера на санкцията.деяние се изразява в бездействие и длъжностното лице от субективна страна участва умишлено. Необходимо е да се установи, че подчиненият е виновен за конкретно извършено престъпление. Това именно престъпление обуславя отговорността на допустителя и размера на санкцията.

По разноските:

Предвид изхода на делото и направеното от упълномощения представител на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че жалбоподателят „***** следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекиця по труда“ сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалният представител на агенцията.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

222200106/28.04.2022 г., издадено от ххххх - изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на „*****, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1, във връзка чл. 1, ал.2 от КТ.