Определение № 1140 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1140 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20265300900525 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Х. Р. Т., ЕГН **********, А. С. Б.Т.а, ЕГН ********** и „Смарт Прайс“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 204094691 срещу „М- Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 201715721. Предвид констатираните множество нередовности и противоречия в исковите претенции, с постановените по делото Разпореждане № 2515/ 11.08.2026г. (л. 116- 117), Разпореждане № 2569/ 17.08.2026г. (л. 164), Разпореждане № 2594/ 18.08.2026г. (л. 201) и Разпореждане № 2608/ 19.08.2026г. (л. 211) и на осн. чл. 129, ал. 2 ГПК, исковата молба е оставена без движение и на ищците са предоставени конкретни указания в насока отстраняване на констатираните нередности.

С последно подадената уточняваща молба с вх. № 30518/ 24.08.2026г., в раздел “X. Ясен петитум“, ищците формулират искови претенции, както следва: „ 4. По главните лични искове на Х. Р. Т. и А. С. Б.- Т.а да прогласи нищожността на договорния комплекс в частта, с която те са включени като солидарни съдлъжници и са поели лична отговорност по Договора за търговски заем от 28.05.2021 г. и Анекс № 1 от 07.07.2021г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради съвкупното действие на уговорената възнаградителна лихва, автоматичното и увеличение, дневната неустойка без таван върху главница и натрупани лихви, неограничената лична солидарна отговорност и ипотечното обезпечение; 5. При условията на евентуалност по личните искове да прогласи недействителността на поетата от физическите ищци лична договорна отговорност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл.

3а ЗКИ, ако се установи системна, професионална и съществена кредитна дейност в нарушение на приложимия императивен режим; същите факти да бъдат обсъдени като възражение по чл. 151 ЗЗД само в рамките на отрицателния установителен иск за ипотечното право; 6. При отхвърляне на главните лични искове да прогласи за нищожни в частта, която обвързва съответния физически ищец, клаузите на чл. 4, т. 5 и т. 6, чл. 5, ал. 1-3 и чл. 7 от Договора от 28.05.2021 г. и съответните клаузи на Анекс № 1, предвиждащи предсрочна изискуемост при субективна преценка на заемодателя, автоматично увеличение на лихвата, дневна неустойка без таван върху главница и натрупани лихви и неограничена солидарна отговорност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 7. По личния иск на Х. Р. Т., ако съдът установи качеството му 1

„потребител“, да приеме за установено, че посочените в предходната точка клаузи са неравноправни и не го обвързват по чл. 143-146 ЗЗП и чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО; 8.

По личния иск на А. С. Б., ако съдът след отделен функционален тест установи, че е действала извън рамките на собствената си търговска или професионална дейност, да приеме за установено, че посочените клаузи са неравноправни и не я обвързват по чл. 143-146 ЗЗП и чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО; 9. По иска за недействителност на ипотечния договор да прогласи за недействителен изцяло договора за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт № 127, том I, рег. № 1191, дело № 122/2021 г. от 07.07.2021г., на основание чл. 167, ал. 2 и чл. 170 ЗЗД, ако приеме, че липсата на определеност относно основанието, вида, начина на изчисляване и максималния размер на обезпечените бъдещи „такси и/или разноски, включително и при удължаване на сроковете“ засяга същественото съдържание и обхвата на ипотеката като цяло; евентуално да прогласи недействителността само на тази неопределена част; 10.

По отрицателния установителен иск да приеме за установено по отношение на „М-ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, че в негова полза не е възникнало и не съществува ипотечно право върху ПИ ***, жилищна сграда ***, гараж

*** и ПИ ***, тъй като не съществува действително обезпечено вземане, като обсъди и противопоставените по чл. 151 ЗЗД възражения на главния длъжник; 11 .

При още по- ограничена евентуалност по ипотечния спор да приеме за установено, че ипотечно право не съществува относно удвоената договорна лихва, дневната неустойка, неустойката върху натрупаните лихви и другите вземания, произтичащи от клаузи, прогласени за нищожни или признати за необвързващи.“ Предвид гореизложения петитум на исковите претенции, дори и след като исковата молба е оставена без движение четири пъти, ищците не са в състояние да формулират ясни искания във връзка с твърдяната недействителност на кредитното правоотношение и ипотеката, която обезпечава вземанията на кредитора- ответник в настоящия процес. С всяка последваща уточняваща молба ищците не само не отстраняват констатираните неясноти и противоречия, а привнасят нови такива. В стремежа си да обхванат по- широк спектър от възможни пороци на договора за кредит, анекса към него и ипотечния акт, ищците въвеждат множество твърдения за нищожност, които обаче или са неясни, или взаимно изключващи се, като дори и след предоставяне на няколко възможности, петитумът на исковите претенции не е приведен в съответствие с дадените указания. Така, в т. 4 от раздел “X. Ясен петитум“ от уточняваща молба вх. № 30518/ 24.08.2026г. ищците Х. Т. и А. Б.- Т.а отправят искане да се „прогласи нищожността на договорния комплекс в частта, с която те са включени като солидарни съдлъжници и са поели лична отговорност по Договора за търговски заем от 28.05.2021г. и Анекс № 1 от 07.07.2021г.“, без обаче да се конкретизира какво ищците разбират под „договорния комплекс“ и кои са конкретните текстове от договора и анекса към него, за които се твърди да са нищожни и дали считат, че това води до цялостна или частична нищожност на кредитното правоотношение. В т. 5 от раздел “X. Ясен петитум“ от уточняваща молба вх. № 30518/ 24.08.2026г. е формулиран петитум на евентуална искова претенция, с която ищците искат съдът да извърши проверка по реда на чл. 3а ЗКИ и да прецени дали ответното дружество като небанкова финансова институция предоставя финансови услуги по занятие, без да отговаря на изискванията на цитирания законов текст и без да е вписано в съответния публичен регистър към БНБ. Подобна надзорна дейност и проверка се реализира от БНБ, съответно е извън компетентността на съда и не би могла да бъде предмет на исков процес, дори и когато формално ищците я обвързват с 2 твърдения за нищожност на договор за кредит поради противоречието му със закона.

По отношение на исковите претенции по т. 6, т. 7, т. 8 от раздел “X. Ясен петитум“ от уточняваща молба вх. № 30518/ 24.08.2026г. също е налице подчертана неяснота.

Липсват твърдения, от които би могло да се изведе заключение защо ищците считат посочените в тези точки клаузи от договорите за неравноправни. В тази връзка, единствено са посочени нормите на чл. 143- 146 ЗЗП и чл. 6, §1 от Директива 93/13/ЕИО, без да са изложени конкретни твърдения, касаещи неравноправния характер на съответните текстове от процесния договор за кредит. Нормата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП съдържа двадесет отделни хипотези, наличието на всяка от които би могло да доведе до заключение за наличие на неравноправна клауза от договора, но следва ищците ясно да формулират в петитума конкретното основание (причина), поради което считат съответния текст от договора за недействителен. Механичното изброяване на законови разпоредби не би могло да се счете като изпълнение на дадените от съда указания. Сходно е положението и с исковите претенции по т. 9, т. 10, т. 11 от раздел “X. Ясен петитум“ от уточняваща молба вх. № 30518/ 24.08.2026г., при които освен неяснота, е налице и смесване на основанията за нищожност на самото кредитно правоотношение, с недействителността на ипотеката, която би могла да произтича от неспазване изискванията на чл. 167 и чл. 170 ЗЗД. Прочитът на множеството неясни твърдения отразени в исковата молба и уточненията към нея и формулираните петитуми на исковите претенции оставят разбирането, че на практика се иска от съда да извърши систематична подредба на твърденията на ищците и да преформулира претенциите им във вид, който би бил годен да предпостави понататъшното развитие на исковия процес. Подобно процесуално действие от страна на съда обаче, би било недопустимо и в противоречие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, разписан в чл. 6 ГПК. Действително, за съда съществува задължение сам да предостави правна квалификация на спора, но това би могло да бъде осъществено само въз основа на годни и систематизирано поднесени факти, и ясен, и съответстващ на фактите петитум формулиран от ищците.

Съобразно гореизложеното и предвид нееднократно дадената възможност на ищците да уточнят исковите си претенции, то не следва да им бъдат предоставени нови указания в тази насока. Ищцовата страна е тази, която дължи изпълнение на дадените й указания, като в случая исковата молба следва да бъде върната и производството по делото да бъде прекратено, защото задължението за очертаване на спорния предмет и интереса от търсената искова защита е на ищците и когато те– въпреки дадената им възможност не са го изпълнили, нито за другата страна би било възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора (в тази връзка - Определение № 5620 от 3.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4109/2024 г., II г. о., ГК). В този смисъл е и постановеното Решение № 315/ 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г., по описа на ВКС, ГК, IV г.о., в което е прието, че указанията, които дава съдът, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 ГПК за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права.

Тоест, ако бъдат дадени още указания на ищците в насока как и в какъв обем да упражнят правата си, то това би ги поставило в привилегировано положение спрямо ответника.

Предвид гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото- прекратено. Доколкото исковата молба е останала нередовна и производството по делото се прекратява, то съдът не дължи произнасяне 3 по искането на ищците за допускане на обезпечение.

Така мотивиран, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 29229/ 11.08.2026г., по описа на Окръжен съдПловдив, подадена от Х. Р. Т., ЕГН **********, А. С. Б.- Т.а, ЕГН ********** и „Смарт Прайс“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК 204094691 срещу „М- Груп Корпорейшън“ ЕООД, ЕИК 201715721.

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 525/ 2026г., по описа на Окръжен съдПловдив, XVIII- ти с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.

Препис от определението да се изпрати на ищците.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

4