Определение № 38268 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38268 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110145831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с искане на ищеца О. С. С. за изменение на Решение № 8303 от 05.05.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, обективирано във въззивна жалба с вх. № 197363 от 19.06.2026 г.

Ищецът поддържа, че разноските са присъдени без законово основание, тъй като направените от ответника искания за прекратяване на делото не са уважени, а възражението му за погасителна давност е неоснователно. Твърди, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е бил обявен, поради което е бил лишен от възможност да направи възражение за прекомерност. Оспорва доказването на разноските и сочи несъобразяване на изискванията на чл. 80 ГПК. Иска отмяна на решението, включително в частта за присъдените разноски.

С разпореждане от 06.10.2026 г. по въззивно гражданско дело № 20261100510262 по описа на Софийски градски съд, въззивен II-Б състав, делото е върнато на настоящия съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК. Препис от въззивната жалба, съдържаща това искане, е връчен на ответника чрез процесуалния му представител на 10.09.2026 г., като му е предоставен двуседмичен срок за писмен отговор. Насрещната страна по молбата, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, не е депозирала становище.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК от е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо. По същество молбата е неоснователна.

С решение № 8303/05.05.2026 г. е отхвърлен предявеният от О. С. С. срещу В. В. Б. частичен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 511,29 евро, представляваща равностойността на 1000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Правото на възстановяването им се определя от крайния изход на спора, а не от това дали съдът е възприел всяко отделно искане или възражение на страната.

Поради това невъзприемането на исканията за прекратяване на производството или на възражението за погасителна давност не изключва правото на ответника да получи 1 направените за защитата си разноски, след като искът срещу него е отхвърлен изцяло.

Доводите за неправилност на решението по съществото на спора подлежат на преценка от въззивната инстанция. Те не могат да обусловят преразглеждането му от постановилия го съд в производството по чл. 248 ГПК. При постановения отхвърлителен резултат отговорността за разноските правилно е възложена на ищеца.

Неоснователен е доводът на ищеца за липса на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. При произнасянето по разноските съдът е съобразил представения договор за правна защита и съдействие (л. 36 от делото), в т. 4 от който е удостоверено, че възнаграждението от 1000 лв. е заплатено изцяло в брой. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато плащането е извършено в брой, отразяването му в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказването на разхода. В тази хипотеза не е необходимо представянето на отделна разписка или на банков документ. Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение представлява доказан разход за защитата на ответника. Неоснователно е и твърдението, че ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Такъв е приложен на л. 35 от делото, а искането за присъждане на разноски е заявено още с отговора на исковата молба.

Твърдението, че размерът на възнаграждението не е бил предварително обявен от съда, също не обосновава отпадане на отговорността за разноските. Законът не предвижда съдът да обявява преди постановяване на решението какъв размер на разноските ще присъди. Насрещната страна може да вземе отношение по заявеното искане и представените в подкрепа на него документи.

В случая искането за разноски е направено още с отговора на исковата молба, като са представени списък и договор за правна защита и съдействие. Ищецът се е явил лично в откритото съдебно заседание на 18.03.2026 г., в което са приети представените с отговора писмени доказателства. В устните състезания процесуалният представител на ответника отново е поискал присъждане на разноските, като ищецът не е направил възражение на ищеца за прекомерност. Съгласно последователната практика на ВКС, когато страната е имала възможност да се запознае с претендираните разноски и да вземе отношение по тях преди приключване на устните състезания, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до този момент. Производството по чл. 248 ГПК не предоставя нова възможност за упражняване на вече преклудираното право – в този смисъл са Определение № 36/26.01.2015 г. по ч.гр.д. № 5936/2014 г., I г.о., Определение № 314/22.11.2016 г. по гр.д. № 156/2016 г., III г.о., и Определение № 118/14.01.2026 г. по ч.т.д. № 2352/2025 г., I т.о. на ВКС.

Независимо от въпроса за своевременността на възражението, и при обсъждането му по същество не се установява основание за намаляване на присъденото възнаграждение.

Преценката за прекомерност се извършва с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на необходимата адвокатска работа и защитавания материален интерес. Независимо от цената на частичния иск от 1250 лв., защитата е изисквала обсъждане на множество твърдения за противоправно поведение на адвокат в делбено производство и съпоставянето им с представените съдебни и дисциплинарни актове. С оглед фактическата и правна сложност на спора, изготвения отговор на исковата молба и участието в откритото съдебно заседание възнаграждението от 1000 лв., с равностойност 511,29 евро, не е прекомерно. Този извод се основава на извършената адвокатска работа, а не на задължително прилагане на минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.

По изложените съображения не са налице основания за отпадане или намаляване на присъдените на ответника разноски, поради което искането за изменение на решението следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на О. С. С. по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба с вх. № 197363 от 19.06.2026 г., за изменение на Решение № 8303 от 05.05.2026 г. по гр. дело № 20251110145831 по описа на Софийски районен съд за 2025 година, 154 състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъден да заплати на В.

В. Б. сумата от 511,29 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

След влизане в сила на определението, съответно след администриране на евентуална частна жалба срещу него, делото да се изпрати на Софийски градски съд за продължаване на производството по въззивно гражданско дело № 20261100510262/2026 г., въззивен II-Б състав.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3