Решение № 187 от 24.06.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 147

№ 187 гр. С., 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100324 по описа за 2025 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от И. В.а А. срещу Б. В. С. и В. С. Г. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 25 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие извършеното от ответниците престъпление против здравето и телесната му цялост.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че на 02.06.2023 г., към 23.00 ч. в центъра на село М., двамата ответници, които били във видимо нетрезво състояние, започнали да се конфронтират първо с приятели на ищеца, а в последствие и с него. Ищецът се опитал да напусне мястото с личния си автомобил, но в този момент ответникът В. Г. го ударил в челюстта с бокс, комбиниран с нож. Последвал удар от другия ответник – Б. С., отново с бокс в областта на носа. Ищецът твърди, че от ударите е бликнала много кръв, той усетил силна болка и не успял да се задържи на краката си, поради което паднал на земята. Последвали ритници от страна на двамата ответници в главата и гърдите на ищеца, както и закани с убийство, след което ответниците избягали.

Ищецът твърди, че вследствие нападението са му причинени травми в областта на носа и зъбите и е претърпял хирургическа интервенция – тотална носна реконструкция. Посочва се също така в исковата молба, че ответниците са привлечени в качеството на обвиняеми по воденото досъдебно производство № 86/2023 г. по описа на РУ К., пр.пр. № 998/2023 г.по описа на РП С., ТО И. за престъпления по чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК. За посочените престъпления ответниците били признати за виновни с Определение от 14.02.2024 г., постановено по НОХД 70/2024 г. по описа на РС – И..

Ищецът посочва още, че инцидентът е нанесъл трайни вреди в живота му. В тази връзка посочва, че по време на възстановителния период се е налагало негови близки да полагат грижи за него, дълго е стоял затворен вкъщи, изпитвал е страх и срам, изгубил е съня си, като все още изпитва неувереност, когато излиза по улиците на селото, особено вечер. Твърди, че към момента все още не се е възстановил напълно от нанесените увреждания.

Поради това претендира обезщетение за претърпените от него болки, страдания и несгоди в размер на 25 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 02.06.2023 година.

Претендират се разноски в производство.

В срока по чл. 131 ГПК отговор е депозиран единствено от ответника Б.

В. С., в който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди, че фактическата обстановка описана в исковата молба и в Определението по НОХД 70/2024 г. по описа на РС – И., с което е одобрено споразумение, с което се е признал за виновен в извършване на престъпленията, не отговаря на действителността, доколкото преди инцидента е бил обиждан от ищеца и по този начин предизвикан от него. Оспорва се и размерът на иска, като неоснователен и недоказан.

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Ответниците по делото, редовно призовани не се явяват и не изразяват становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – С. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД непозволеното увреждане се основава на нарушението на правна норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/. деяние (действие или бездействие), 2/. вреда, 3/. противоправност на деянието, 4/. вина и 5/. причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, горепосочените правопораждащи факти, като вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици 2 от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото е изискано и приложено НОХД № 70/2024 г. по описа на РС – И., от което се установява, че наказателното производство е протекло и приключило по реда на чл. 381 и сл. НПК, като с определение от 14.02.2024 г. е одобрено Споразумение, с което обвиняемите В. С. Г. и Б. В. С. са признати за виновни за това, че на 02.06.2023 г. около 23:00 ч., в с. М., обл. Софийска, действайки в съучастие помежду си, като извършители, чрез нанасяне на удари с ръце (свити в юмруци) и крака (с ритници) са причинили на И. В. А. от с. М. средна телесна повреда - постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в многофрагментно счупване на носната кост с отклонение (девиация) на носната преграда наляво, което без оперативно лечение по наместване на счупените кости и наместване на носната преграда – „Тотална носна реконструкция“, променена в резултат на травмата анатомия на носните кости с характер да причини на пострадалия затруднения в дишането, с постоянен характер, като деянието е извършено по хулигански подбуди (при липса на личен мотив, без да са предизвикани от пострадалия, чрез демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и норми, закрилящи добрите нрави на обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на гражданите) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Видно е също така, че с постигнатото споразумение обвиняемият В. С.

Г. (сега ответник) е признат за виновен и в извършаването на престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1, вр. ал. 1 НК, като на същата дата и място е отправил към пострадалия И. В. А. (сега ищец), закана с убийство с думите „Ще те смачкам, ще те убия, ще те заколя“ и това заканване е могло да възбуди у А. основателен страх за неговото осъществяване.

Влязлото в сила споразумение в наказателното производство се приравнява като последици на влязла в сила присъда, поради което съдът намира за безспорно установени в настоящото производство, както виновното извършване на деянието от страна на ответниците, така и неговата противоправност. В случая присъдата е задължителна и по отношение на характера на нанесената телесна повреда, доколкото същият е елемент от фактическия състав на конкретното престъпление за което е наложено наказание. Иначе казано – в настоящото производство за безспорно установено следва да се приеме, че чрез действията си ответниците са причинили на ищеца средна телесна повреда, довела до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота му и изразяваща се в многофрагментно счупване на носната кост с отклонение (девиация) на носната преграда наляво.

В исковата молба се твърди, че от деянието са настъпили и други увреждания, съпътстващи причинената на ищеца средна телесна повреда, но необхванати от фактическия състав на престъплението, а именно – травматични увреждания в областта на зъбите, както и негативни емоционални вреди, свързани с преживения от случилото се стрес. При наличие на претенция за неимуществени вреди от деянието, пострадалият 3 следва да докаже причиняването на увредата, като обективно състояние, да установи интензитет и продължителност на търпените страдания, доколкото всяко увреждане се отразява различно при отделните лица. Следва да установи и действителното отражение на увредата на общото му състояние, на бита и всекидневния му живот.

В тази връзка по делото е прието заключени по допуснатата съдебно медицинска експертиза и са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. В. А..

От заключението на вещото лице се установява, че в следствие на процесния инцидент от 02.06.2023 г. на ищеца са причинени следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на носна кост с травматично отклонение (девиация) на носната преграда наляво, изразен оток на носа, с интензивно кръвонасядане, с обхващане от отока и кръвонасяданията на горната вътрешна половина на горните клепачи на двете очи и повсеместно долните клепачи на същите, с изтичане на кръвенисти материи от носните проходи и затруднено носно дишане; частично счупване на първи долен ляв зъб (31 зъб), разклащане 1-ва степен (предно задна посока); частично счупване на първи долен десен зъб (41 зъб), разклащане 1-ва степен (предно задна посока); травматично разклащане на горните централни резци (11 и 21 зъби) в предно задна посока; травматично разклащане на трети и четвърти горни десни зъби (13 и 14 зъби) 1-ва степен (предно задна посока); като многофрагментното счупване на носна кост с отклонение (девиация) на носната преграда наляво е причинило на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, мекотъканните увреждания по лицето самостоятелно са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а травмите на описаните зъби са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за всеки един от увредените зъби, общо шест (6) зъба.

Според експерта счупването на костите на носа с конкретната тежест са причинили на пострадалия силни болки и невъзможност за физиологично дишане, особено интензивни в първите 5-7 дни след инцидента, като отделно от това същият е изпитвал и допълнителни болки в резултат на извършената оперативна корекция на реализирания значителен дефект в проходимостта на носните ходове, които са били значителни в ранния следоперативен период.

Мекотъканните травми по лицето са оздравели за период от 10-14 дни, а травмите по зъбите са причинили на ищеца средни по сила болка и затруднения при говорене и хранене (отхапване и дъвчене) за период от 20-25 дни, най-интензивни в първите 7-10 дни и постепенно стихващи до края на възстановителния период.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва също, че при такъв тип травма обикновено не се взема предвид оперативното лечение, 4 а само периодът, в който костите, оперирани или не, започват да зарастват, т.е. периодът от момента на травмата до пълното възстановяване, който трае около 35-40 дни. В случая обаче, експертът посочва, че се касае за особено тежко счупване на костите на носа, което е довело до многофрагментно счупване с тежка деформация, при което носното дишане не би могло да бъде възстановено без хирургична намеса. Проведената операция се явява допълнителна травма, като въпреки извършването й вещото лице с категоричност посочва, че никога не би се постига пълно съответствие с нормалния и естествен вид на носната пирамида. Това от своя страна според изложеното от експерта, предпоставя допълнителни негативни последствия като затруднено дишане през носа, съответно необходимост от дишане през устата, проблеми с нощното дишане, което се осъществява предимно през носа, чести инфекции и гноене от носните ходове, както и евентуални кардиологични проблеми, свързани с невъзможността за правилно оросяване на кръвта с кислород. Вещото лице посочва също, че след толкова тежка травма пациентите никога не се възстановяват напълно.

От показанията на свидетеля С. А. (брат на ищеца) се установява, че ищецът е приет в болница на сутринта в деня след инцидента, като му е извършена операция на носа. По време на болничния престой свидетелят е посещавал ищеца всекидневно, като посочва, че се е хранил през сламка. Това състояние е продължило и след изписването му, като около месец се е налагало да се храни само с пасирани храни със сламка, защото не е можел да яде нищо твърдо. Свидетелят посочва също, че заради претърпения инцидент ищецът, който към момента е бил ученик в 11-ти клас, не е могъл да реализира плановете си за лятната ваканция, свързани с организирана от училището му екскурзия и работа в чужбина, вместо което се е наложило цяло лято да оправя зъбите си при зъболекари. Установява се също така, че след инцидента ищецът е изпитвал болки, не е можел да спи, хъркал е и дишането му е било затруднено, предимно през устата. Също така свидетелят посочва, че ищецът е станал по-затворен и не е искал да излиза, тъй като се е страхувал случката да не се повтори. Според свидетеля и към момента има последствия от претърпените физически наранявания, като ищецът има затруднено дишане – диша тежко, изморява се бързо, дори от лека физическа активност се запъхтява.