Акт № 2211 от 27.05.2014, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 345

Номер

345

Година

13.11.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.13

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова дело номер

20144100500933 по описа за

2014 година

10

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № /14.05.2014г., изменено с определение № /14.08.2014г., постановени по гр.д. № 4238/2012г. Великотърновският Районен съд е отменил на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД по иск на С. Б. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В. Т., *** против В. И. П., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. В. Т., *** и настоящ адрес Република Испания Договор за дарение на недвижим имот от 10.05.2007 г., обективиран в НА № , том V, рег. № , дело № от 2007 г. на Нотариус Денчо Денчев, рег. № 145, ВТРС, в частта, с която С. Б. П. е дарила на сина си В. И. П. притежаваната от нея 1/2/една втора/ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. “М. Р.” № 46, представляващ поземлен имот № , стр. квартал 318 по плана на гр. В. Т., с площ 216.00 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т., одобрени със Заповед № /19.09.2008 г. на Изп. директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи: поземлени имоти с идентификатор: ***, ***, ***, *** и ***, заедно със самостоятелни обекти № 1, № 2 и № 3, трите заедно представляващи жилищна сграда, заедно с всички подобрения и трайни насаждения.

Съссъщото решение е отхвърленпредявеният от С. Б. П. против В. И. П. и В. И. П., ЕГН *, с адрес: гр. В. Т., ***, . 7 иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна до размер на Ѕ ид. ч. по отношение на С. Б. П. на сделката на покупко-продажба, сключена с НА № , том 14, рег. № , дело № от 09.12.2008 г. на Иван З., помощник – нотариус по заместване при Т. Б., Нотариус № , ВТРС, като неоснователен и недоказан., като В. И. П. е осъден ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. П. на основание чл. 227, ал. 5 от ЗЗД сумата от 4 290,56 лева /четири хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща цената, получена от В. И. П. за продажбата на 1/2 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. “М. Р.” № 46, по договор за покупко-продажба, сключен с НА № , том 14, рег. № , дело № от 09.12.2008 г. на Иван З., помощник – нотариус по заместване при Т. Б., Нотариус № , ВТРС, като отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 20 000,00 лева, като неоснователен и недоказан.

Против това решение са постъпили въззивни жалби от В. И. П. и С. Б. П..

Ответникът В. И. П. обжалва решението в частта му, с която са уважени исковете за отмяна на дарението и за заплащане на обезщетение по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД, като от една страна сочи, че то е неправилно, тъй като е изтекъл давностният срок по чл.227,ал. 3 от ЗЗД за предявяване на иска за отмяна на дарението, а оттам неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение. Претендира се решението в обжалваната му част да се отмени, като исковете се отхвърлят.

Оплакванията на жалбоподателя са , че В. И. П. не е получавал от майка си- ищец по делото- покана за заплащането на издръжка, а от друга страна и самата тя не била запозната с поканата, изпратена му от нейно име през 2010г. Според жалбоподателя самата искова молба не играе ролята на покана за заплащане на издръжка, защото с нея не е определен срок за заплащането й, а отмяна на дарението се искала без покана. Свидетелят по делото Б. заявила, че ищцата не е споделяла с нея, че търси помощ от децата си.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника.

От своя страна ищцата по делото С. Б. П. е подала въззивна жалба против решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД и в частта му, с която е отхвърлена частично претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и да се уважат претенциите. Претендират се разноски. Оплакванията на жалбоподателя са, че първоинстанционният съд неоснователно е стеснил приложението на разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД . Сочи се, че ищцата е кредитор на ответника за непаричното си вземане за връщане на недвижимия й имот след отмяна на извършеното от нея дарение. След като била избрала да търси имота си, а не обезщетение за неоснователно обогатяване, неоснователно е отхвърлен искът й.

По иска с правно основание чл. 227,ал.5 от ЗЗД ищцата сочи, че съдът неправилно е приел, че ответникът В. И. П. се е обогатил само с половината от сумата, вписана като цена на процесния имот в нотариалния акт, с който той е прехвърлил собствеността върху този имот. Самият ответник по иска в отговора на исковата молба сочел, че чрез прехвърляне на имота е уредил свои задължения към приобретателката му, които са били на стойност над 20 000лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на тази жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че решението в частта му по отношение иска по чл. 135 , ал. 1 от ЗЗД е правилно.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбите срещу първоинстанционното решение са подадени в срок, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

В изпълнение на служебните си задължения съдът извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение и счита, че решението е допустимо и валидно изцяло.

По същество решението е правилно в частта му, с която е уважен искът по чл. 227 ал.1,б. „в”от ЗЗД, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният Павлов иск, както и в частта му, с която искът по чл. 227,ал. 5 от ЗЗД е уважен. В частта му, с която последният иск е отхвърлен, решението е частично неправилно.

Съображенията на съда, мотивиращи го да достигне до горните изводи са следните:

С исковата си молба С. Б. П., твърди, че с договор за дарение от 10.05.2007 г., обективиран в НА № , том V, per. № , нот. дело № /2007 г. на нотариус Денчо Д. с район на действие ВТРС, заедно със съпруга си Иван П. П. /починал на 05.06.2007 г./ са дарили на сина си В. И. П. недвижим имот подробно описан . Твърди се, че дареният В. П. е прехвърлил чрез договор за покупко - продажба на сестра си – ответницата Валя И. П. същият недвижим имот. Сочи, се че непосредствено след извършване на договора за дарение ищцата останала съвсем сама в домакинството си, като с напредването на възрастта здравословното й състояние силно се влошило и изпаднала в трайна нужда от помощ за издръжка. Твърди, че е изготвила и отправила покана до двамата ответници за заплащане на ежемесечна издръжка от по 60 лева, с които да осигури заплащане услугите на трето лице, което да й помага ежедневно в обслужването и придвижването, тъй като размерът на получаваната от нея пенсия от 258,91 лева не е достатъчен за самоиздръжката й и заплащане на разходи за домакинството, в което живее, за заплащане на консумативи, лекарства и заплащане на трето лице. Заявява, че по повод водено от нея Гр. дело № /2011 г. по описа на ВТРС, синът й В. П., чрез процесуалния си представител заявил, че е получил поканата на майка си и дори представил препис от същата, но въпреки това останал напълно незаинтересован от здравословното й състояние и от финансовата й невъзможност да се справи сама. Предвид изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено дарението в частта му, с която е дарила на сина си В. И. П. притежаваните от нея 1/2 идеални чисти от недвижимия имот, находящ се в гр. В. Т., ***, подробно описан в исковата молба.

Ищцата твърди още, че действията по прехвърляне на процесния недвижим имот от сина й В. П. в полза на втората ответница, са обусловени единствено от противоправната цел на страните по покупко -продажбата да преклудират възможността при евентуални бъдещи опити на лицата, в полза на които законът е предоставил правна възможност да атакуват договора за дарение, друг да придобие право на собственост върху имота, в това число и на ищцата чрез отмяна на извършеното от нея дарение, с оглед на което счита извършената разпоредителна сделка за недействителна по отношение на нея и моли за решение, с което да се прогласи недействителността на договора за покупко-продажба на недвижимия имот, сключен между страните, до размер на 1/2 идеална част от него.

В случай, че съдът приеме за действителна извършената покупко-продажба на имота, на основание чл. 227, ал. 5 от ЗЗД ищцата моли съда да осъди ответника В. П. да й заплати сумата от 20 000,00 лева – обезщетение в размер на пазарната стойност на притежаваните от нея Ѕ идеални части от имота, предмет на договора за дарение. Претендира разноски.

Ответниците В. И. П. и Валя И. П. оспорват предявените от ищцата П. искове, намирайки ги за неоснователни и недоказани, излагайки съображения в подкрепа на твърденията си. Навеждат възражение за погасяване по давност на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, като предявеÝ след установения в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД. Претендират разноски.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд обективно, всестранно и пълно, като съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящият състав напълно възприема фактическата обстановка, установена от първата инстанция, поради което не я възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

При установените данни от фактическа страна, се налагат следните правни изводи :

Искът с правно основание чл. 227,ал. 1,б. „в”от ЗЗД, с който ищцата претендира да бъде отменено извършеното от нея дарение е основателен изцяло. Предявеният Павлов иск е неоснователен, а предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 227,ал. 5 от ЗЗД е основателен до общия размер от 19350лв.

По иска с правно основание чл. 227, ал. 1 ,б. „в ” от ЗЗД :

От данните по делото безспорно се установява, че ищцата след извършване на процесното дарение, е изпаднала в състояние, налагащо постоянната й нужда от издръжка, като тази нужда съществува и към момента на подаване на исковата молба в съда, и към момента на приключване на устните състезания пред двете инстанции. В тази насока са събрани множество доказателства, които не са оспорени от страните. Освен показанията на свидетелите и писмените доказателства, заключението на изслушаната по делото СИЕ е достатъчно обосновано потвърждава факта, че средствата, с които ищцата разполага месечно, не са достатъчни за задоволяване на елементарните й нужди. На следващо място, относно това дали ищцата е поискала издръжка от своя син, комуто е дарила имот, също са налице доказателства, категорично потвърждаващи този факт. От една страна той е бил поканен да дава издръжка още през 2010г., като и с получаване на исковата молба отново се счита поканен да стори това. Не е основателно възражението на ответника В. И. П., че исковата молба не може да се счита за покана дареният да дава издръжка. В нея ясно са изложени обстоятелствата относно наличната за ищцата нужда от издръжка, поради което това е достатъчно да се счете, че е налице искане за даването й. В този смисъл се произнася и констатнтата съдебна практика / Решение № /14.0.2011г. по гр.д. № /2010г. , ІV г. О. на ВКС и Решение № от 10.07.2000 г. на ІІ ГО ВКС/.

Факт е, че ответникът е отказал да дава издръжка на своята майка- ищца по делото, въпреки отправеното към него искане.

Всичко, изложено до тук, сочи наличието на предпоставките на чл. 227,ал.1 , б.»в» за отмяна на дарението, предмет на предявения от ищцата иск, а именно : налице е извършено дарение, налице е трайна нужда от издръжка за дарителя, продължаваща и към момента на приключване на устните състезания по делото, налице е искане за плащане на издръжка, отправено към дарения, налице е и отказ такава да бъде предоставена. В този смисъл предявеният иск правилно е счетен за основателен от първата инстанция.